Ниски нива на "Цанков камък" и "Въча". Какви са причините, довели до това положение?

От две години нивата на язовирите "Цанков камък" и "Въча" са драстично понижени. Родопчани са притеснени и смятат, че изпускането на водата от язовирите се дължи на по-голямото производство на ток. 

След запитване на БНР от Националната електрическа компания уверяват, че обемите на язовирите в район "Въча" са в норма. От НЕК допълват, че язовирните стени на "Цанков камък" и "Въча", както и хидротехническите съоръженията към тях, са в изправно конструктивно, техническо и експлоатационно състояние. 

Яз. "Въча" е едно от най-красивите места в България. Разположен е по поречието на река Въча, на границата между областите Смолян, Пазарджик и Пловдив. Част е от Каскадата "Доспат – Въча" на Националната електрическа компания. Язовир "Въча" е годишен изравнител и второ по значение водохранилище след язовир "Доспат", като събира преработените води от ВЕЦ "Девин", заедно с допълнителния приток на река Въча. 

Язовирната стена е разположена на 12 километра южно от Кричим, а завиряването продължава в продължение на 15 километра по тясната долина на Въча до девинското село Михалково. Площта, заета от язовира, влиза в землищата на град Кричим и селата Михалково, Селча, Осиково, Фотиново и Равногор. Езерото заема площ от 5,0 km², а общият му завирен обем е 226,2 милиона кубични метра. В момента обаче, в опашката на язовира край Михалково, вода няма и се вижда пресъхнало дъно, приличащо на лунен пейзаж.

Николай Чилингиров е най-големият инвеститор край яз. "Въча", привлечен от магичната красота в района.

"Туристите, които минават по пътя, са възмутени, че нивото на язовира много е паднало.

Моите лични наблюдения са, че в цяла България язовирите се точат. Не знам по каква причина. Но това е свързано и с тези ВЕЦ-ове, които са тук.

Тези язовири са направени, за да има България воден запас. Ако може да се спре това разграбване и тази печалбарска дейност, ще е много добре". 

Често туристите го спират и се възмущават.

"Казват, че бреговете са много оголени". 

Йордан Григоров живее от 20 години на понтоните на яз. "Въча" и с тревога споделя за ниското ниво през последните две години.

"Това е от безводието и правенето на ток. Пречи на популацията на рибата". 

Че от години няма зарибяване на язовира потвърди и Николай Чилингиров.

"Мои колеги, които закупиха долу места, с лични средства пуснаха 20 хиляди шаранчета, 20 хиляди бели риби, 20 хиляди толстолобчета и покриха охраната на патрулна лодка, която следеше да няма бракониерски набези. Но това спря преди две години". 

Основните причини за липсата на вода в язовирите са сушата и производството на ток от трите ВЕЦ-а – "Девин", "Цанков камък" и "Кричим".

"А снеговете се топят, има води".

В Девин вложиха инвестиции около яз. "Цанков камък", като очакванията бяха да има водно огледало и разходки с лодки за туристите, но обемите в последните години в язовира са малки.

Има ли проблем със стената и дъното на язовир "Цанков камък"? Какви обеми успяват да произведат вецовете? Нисък обем на водата има и на язовир "Доспат".

От НЕК уверяват, че стриктно изпълняват програмите за технически контрол и следят поведението на стените посредством различни методи. Според тях, главната причина за ниското водно ниво в язовирите по каскадата "Доспат – Въча" са двете последователни сухи години. Липсата на валежи - целогодишно са под нормата. Сходна е хидрометеорологичната картина и във водосбора на язовир "Доспат", от който се прехвърлят значими водни обеми от водосбора на р. Доспатска и р. Места към водосбора на р. Марица.

Изградените язовири по каскадата "Доспат – Въча" са с основно предназначение - производство на електроенергия. От НЕК твърдят, че чрез работата си вецовете не изразходват вода за сметка на други водоползватели, а напротив – осигуряват регулираното ѝ подаване в съответствие с приоритетите на ползване.

Инвеститорите край района апелират: "Да опазим природата! Да е чиста, да има риби, животни, вода".

Николай Чилингиров свидно пази жив спомена от първото си посещението в района, вложил сърце и душа за облагородяването му в полза на гости и туристи.

"Когато за първи път дойдох на това място, не можах да си тръгна. Вече 30 години съм тук. Влюбен съм в него! Трябва да го опазим!"