През август 1888 г. са учредени Българските държавни железници с обща експлоатационна дължина 384 километра. Какво предходжда този момент?
След Кримската война през 1856 година Османската империя усеща натиска на новото време. Под влияние на Англия и Франция, започва да обръща по-сериозно внимание на модерната инфраструктура – телеграфи, шосета, железопътни линии. Въпреки първоначалното неглижиране на темата, още по време на войната става ясно колко важно е бързото придвижване на хора и информация. Така започва нова глава в развитието на Балканите.
Първата железопътна линия на територията на днешна България е Русе – Варна. Султанският ферман за строежа ѝ е издаден през 1861 г., но тъй като Османската империя няма собствени средства, линията се дава на концесия. Интерес проявяват и някои богати българи, като Стефан Богориди и Димитър Гешов, но в крайна сметка строежът е поверен на английските предприемачи – братята Тревор и Хенри Бъркли. Договорът е подписан през 1863 г., а строежът започва през май 1864 г. едновременно от Русе и от Варна.
Инженер Хенри Бъркли решава да промени първоначалното трасе, което е предвиждало линията да минава през Шумен, и го отклонява през Каспичан – с 25 километра встрани. Въпреки споровете, до края на 1865 г. са готови над 90 километра релси, по които започват да се движат работни влакове. Тържественото откриване става на 7 ноември 1866 г., когато русенският валия Мидхат паша изминава целия път от Русе до Варна без прекачване. Така започва железопътната история в днешна България.
В същото време Османската империя продължава да отдава строежи на концесия. През 1869 г. барон Хирш, австрийски предприемач, получава правото да строи още линии – включително трасето Истанбул – Одрин – Белово и другото – Злати дол – Нова Загора – Ямбол. Така се формират т.нар. „Източни железници“, които Хирш управлява.
Железопътната мрежа не остава само транспортна система – тя се преплита и с българското освободително движение. Васил Левски призовава революционерите да се включат в железниците – не само като работници, но и като хора, които могат да се движат свободно и да предават информация. По негова препоръка Теофан Райнов е назначен за главен управител на железницата в Пловдив и помага да бъдат привлечени хора като Тодор Каблешков (началник на гара Белово), Захари Стоянов (маневрист в Търново Сеймен), Иларион Драгостинов, Георги Икономов и други.
След Освобождението, с клаузите на Берлинския договор и нови споразумения, България е задължена да изгради жп участъка Цариброд – София – Вакарел от международната линия Виена – Цариград. Турция, от своя страна, поема участъка Белово – Вакарел.
През 1885 г. Народното събрание приема Закон за железните пътища, според който железниците стават държавна собственост, строят се с разрешение на парламента и се управляват от държавата. Министър-председателят Петко Каравелов заявява, че железниците не бива да са спекулативно начинание – дори когато не носят печалба, те имат огромно значение за развитието и удобството на народа.
Този закон подготвя почвата за една от най-важните стъпки – откупуването на линията Русе – Варна от англичаните. Преговорите се водят цели три години, но през 1888 г. България успява да върне в свои ръце тази стратегическа железопътна връзка.
Така започва истинският възход на българските държавни железници – като средство за икономическо развитие, но и като символ на независимост и модернизация.
Плевен е домакин на първата по рода си олимпийска школа по математика. 40 от най-добрите ученици в решаването на задачи, под ръководство на преподавателите на официалните ни национални отбори по математика, избраха града за своята 10-дневна олимпийска подготовка. Школата се осъществява от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки в..
Наричат ги "Оркестърът на народа". В него свирят едни от най-добрите музиканти. Той е сред най-разпознаваемите символи на държавността .Свързан е с историята на българската армия и славните ѝ битки. Освен церемониални функции оркестърът участва в международни фестивали. Каква е историята на Гвардейския представителен духов оркестър? Те..
Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди. "В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи...
Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура, прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..
На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..
В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност. То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика. Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..
Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково. Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..
Ще успее ли Столичната община да придобие амфитеатър, който се намира върху парцел от списъка с държавни имоти с отпаднало предназначение,..
Инцидент по време на жътва в землището на село Гарван отново поставя на дневен ред въпроса за справедливостта и правилата при кризисни..
"Тази свинщина, която се случва по нашите пътища – българските граждани трябва да се събудим и да дадем червен картон на тези, които управляват..