"Много родители и семейства от много рано планират обучението на децата си спрямо резултатите от външното оценяване. Виждаме как деца още от пети, шести клас ходят на частни уроци, само и само да постигнат високи резултати. Една самоцел се поставя – добри резултати на този изпит, без да се разбира неговият начален замисъл. Всъщност, какво измерва и доколко това, което измерва, реално е полезно за учениците отвъд просто да бъдат класирани? Знанията и шаблонните модели на мислене, които се проверяват с този изпит, не са полезни за децата", коментира Евгения Пеева – изпълнителен директор на частната гимназия, организирала събитието.
По думите ѝ, полезно е децата да имат функционална грамотност и критично мислене, както и социални и емоционални умения.
"Нещата, които се измерват с НВО, нито занапред ще са полезни в живота, нито са особено значими да ги измерим на входа на гимназиалния етап."
Външното оценяване е механизъм, който се използва за оценка на образователната система, но целта се обезсмисля, тъй като повечето ученици отиват на частни уроци, за да се справят с критериите, подчертава училищната директорка. Тя е категорична, че сред изначалните проблеми на външното оценяване е, че то не може да върне връзка към системата дали тя се подобрява.
"В световен мащаб вече никой не говори за това колко някой знае по даден предмет, успява да прави синтактичен разбор или успява да прилага определени формули в решаването на определени задачи. Образователните системи оценяват доколко децата могат да мислят.
В системата от години се говори да преминем от фокус върху знанията към уменията. Те са и разписани в някаква степен в закона, но темата с промяна на оценяването, промяна на учебното съдържание, на обучението на учителите години наред остава в застой", отчита Евгения Пеева.
Освен притеснения, свързани с изискванията за прием в гимназиите след седми клас, се обсъждат и аргументи за стреса при децата в този период.
"Това, което най-много ги стресира, е дали ще влязат в елитната гимназия, която те или техните родители си представят. Много по-често това е от родителите", изтъква психологът Катерина Казашка. Според нея се появява усещането, че ако не се справи с това, означава провал за цял живот.
Психологът смята, че критериите за оценяване не са напълно реалистични и една оценка не може да бъде събрана в един ден, тъй като участват и много други фактори, като недоспиване, промяна в настроението и други.
Казашка акцентира върху натиска на родители, които "смятат, че има конкретни специалности в конкретни университети, които са единствените, гарантиращи бъдеще за децата".
"Предлагам и на родителите първо да се откажат от тези амбиции – да разберат, че животът отвъд матурите съществува. Ако един човек успее да съхрани психичното, да се справя с грешките, неуспехите в оценяването, неуспехите и трудностите на учебната система, ще стане адаптивен човек и би могъл да пренастрои живота си. Дори да не учи във висше училище, възможностите в съвременния свят са изключително много. Най-важно е родителите да внасят постоянно тази идея – че това не е краят на света."

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..
Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..
"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..
Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София. "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт Ярослав Годун преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..
Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн. Песента How Was I Supposed To Know се записа в..
Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София . "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР проф. Амелия Личева, главен редактор на "Литературен вестник":..
Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
"При първичната и извънболнична медицинска помощ (ПИМП) увеличението е 5,5% и ние приемаме това като нещо разумно, съобразно ситуацията в държавата, не..