Петър Стоянович представи в Силистра новото си изследване "Царска България (1879 - 1946)"

Епохата на Царска България е често премълчавана, но е и значима за българската история.

Книгата на проф. Петър Стоянович представя една по-различна, документално издържана гледна точка към този период. Дава отговори на въпроси като Какво ни е откъснало от ориенталското минало и е върнало България в Европа? И защо темата за царската епоха все още предизвиква полярни реакции? Какво най-силно отличава периода на Третото българско царство от останалите епохи в българската история?

"Периодът на Третото българско царство - от Освобождението до провъзгласяването на Народната република през 1946 г. е специфичен с няколко неща. Най-важното е, че той бележи същинската европеизация на България. Превръщаме се от една бивша османска провинция в модерна европейска държава. Втората му характеристика е трайната европейска ориентация и откъсването от азиатско-ориенталския свят. И на трето място — това, което се опитвам да покажа в книгата си — е, че все още у нас съществува един вид неудобство, дори страх, да се говори за царска България. Вероятно това е резултат от стигматизацията на този период по време на комунизма, когато беше наричан "монархофашистки". А всъщност трябва да го разглеждаме като време, в което нашите дядовци и прадядовци върнаха България в Европа."

Казвайки, че България се е върнала в Европа, какво ѝ е дало тогава самочувствието и правото да се чувства равноправна, макар и малка държава?

"Не знам дали сме се чувствали веднага равноправни. Това би било твърде амбициозно, но елитът на България след Възраждането - ръководителите, просветителите - имат самочувствието, че по модерно мислене не отстъпват на европейците. Вярно, страната е бедна, стартира от нулата, постоянно под заплаха. Но възрожденският устрем - тази величествена вълна, която превърна населението в нация - им дава сили и основание да настояват на равенство."

Можем ли да говорим за качество, което е обединявало всички монарси на Третото българско царство?

"Да - отговорността към националния интерес. Това е качество, което би трябвало да обединява всички водачи, независимо дали са партийни лидери или короновани глави. Истинският лидер не се води от личните си амбиции, а от това, което народът очаква от него. Често забравяме, че историческите процеси не са резултат от действията на един човек. Никой цар, министър-председател или кмет не може сам да изгради „троянски кон“. Това е работа на общността. Прекалено лесно хвърляме вината върху отделни личности и присвояваме заслугите, без да погледнем по-цялостно."

Наблюдаваме ли тази отговорност и в годините след това, до днес?

"Отговорността към нацията е преди всичко въпрос на възпитание, образование, философия, характер. В последните 30 години все по-рядко я виждаме. За съжаление, ни управляват все по-неграмотни, все по-прости и все по-безотговорни хора - с някои чудесни изключения. Отсъства онова златно правило на възрожденските дейци и на елита от времето на Третото царство."

Ще сгреша ли, ако определя епохата на Третото българско царство като време на идеали - морал, чест и дълг? Или говорим за изгубена епоха?

"По-скоро да. В голяма част от случаите тези идеали са били водещи - с цялата наивност на Възраждането, разбира се. Но да не идеализираме - престъпността, корупцията, простотията, дори псуването в Народното събрание не са изобретения на прехода. Имало ги е и тогава. Един съсед казваше: "При вас 90% са образовани и 10% са негодници, но все тези 10% ви управляват". В това има доза истина."

В книгата си посочвате ли личности от този период, които са незаслужено забравени?

"Разбира се. Затова и книгата се нарича Царска България. Тя е базирана на голяма монография — почти енциклопедия за българския царски двор. Целта ѝ е да покаже много непознати факти. След 50 години „профилирано“ знание, хората просто не знаят какво е било. Книгата не индоктринира, а предлага възможност за преценка: доколко България е била конкурентоспособна на Европа, какво е постигнала въпреки ограничените ресурси и дали нейната монархическа система е била сравнима с утвърдените западни модели. Не забравяйте — ние започваме съревнованието с Европа „на куц крак“, както се казва, но въпреки това в края на XIX и началото на XX век България успява."

"В голяма степен - да. Има хроничен интерес и обострен интерес. Царското винаги "продава". Короните, "синята кръв" - това грабва вниманието. А когато имаш и 50-годишна забрана, това само засилва интереса. Прибавете към това и ролята на Симеон Сакскобургготски като премиер. Но дойде моментът царската тема да се изучава спокойно, без кавички и възклицания - като част от културно-историческото наследство."

Какво послание искате да оставите на читателя?

"Че Третото българско царство е нещо съвсем нормално - може би малко по-загадъчно, малко по-блестящо, но със сигурност заслужаващо сериозно проучване. Време е да го разглеждаме без идеологически натоварвания и да го върнем, макар и с едно по-талантливо присъствие, в учебниците. Само тогава ще можем да го осмислим като важен и достоен период от нашата история."

А изучаваме ли по този начин и останалите периоди от българската история, базирайки се на документи, без излишна пристрастност и емоция?

"Мисля, че ще трябва да мине още много време, преди да започнем да изучаваме историята достатъчно безпристрастно, така че тя да бъде относително обективна. Все още я изучаваме с онзи трепет, с който Рада Госпожина прави годишния си изпит в "Под игото."

Царска България е ключова епоха от българското минало. Епоха, в която стремежът към образование, дълг и принадлежност към Европа не са били просто лозунги, а ежедневие и личен пример. Може би именно оттам имаме какво да си припомним и днес.

По темата слушайте в интервюто на Незабравка Кирова с проф. Петър Стоянович в "Нощен Хоризонт".