Винаги около 9-ти май, Деня на Европа, се припомня декларацията на Робер Шуман от 1950 година. "Обединението на европейските нации изисква Германия и Франция да преодолеят вековните си противоречия." С тези думи тогавашният френски външен министър отговаря на призива на германския канцлер Конрад Аденауер от март същата година за сближаване между двете съседки, водили в миналото унищожителни войни.
Днес Франция и Германия се възприемат като моторът на европейската интеграция. Понякога той се задъхва, но в Париж и Берлин знаят, че не могат да си позволят миналото отново да ги застигне. От тук започва разговорът ми с Клер Демесме. Тя е доктор по политическа философия от Сорбоната и от Техническия университет в Берлин, и един от най-уважаваните изследователи на френско-германските отношения.
"Помирението между Германия и Франция е основата, върху която стъпва европейското обединение. Дори бих казала, че помирението е предпоставката за създаването на ЕС такъв, какъвто го познаваме днес".
- За германския следвоенен канцлер Конрад Аденауер на преден план е стояло реабилитирането на Германия след две световни войни като надежден и цивилизован партньор в Европа. А френският президент Шарл Де Гол си е представял Европа под френско лидерство, измествайки Съединените щати. Но взаимният икономически интерес също тласка Германия и Франция към сближаване, нали?
- Сближаването между Германия и Франция има геополитически контекст. Без Студената война, без заплахата от нова гореща война и без нов общ враг това помиряване може би нямаше да се случи толкова бързо. И днес е така - външната заплаха събира хора и държави.
Наред с икономическите интереси обаче много е важно да отдадем нужното внимание на гражданското общество. Приятелството между германци и французи не започва през 1963 година с подписването на двустранния договор в Елисейския дворец. Точно обратното - договорът го има, защото първи хората от двете страни на границата са си подали ръка. Преживелите жестокостите на войната са осъзнавали, че са съседи и че трябва да живеят заедно.
- Радвам се, че споменавате гражданското общество - Вие работите във френско-германски научен институт, една от многото двустранни организации, дружества и дори университети. Кои са инструментите на днешното приятелство между Франция и Германия?
- Трябва да призная, че много скоро след войната политиците в Париж и Берлин са разбрали, че гражданското общество може да бъде основата за помиряването между двете съседни държави. Затова всички френско-германски институти и организации в почти всички области на живота имат категоричната политическа подкрепа на двете правителства. Първата съвместна организация е за обмен на ученици. Това е своеобразна инвестиция в бъдещето - когато младите хора се опознаят и станат приятели, те ще предадат това и на своите деца.
Тази близост, която е изградена от първите следвоенни поколения, прави днешните германци и французи устойчиви на двустранни конфликти. Дори и да има разминавания между политиците в Париж и Берлин, хората от двете страни на границата не им се поддават.
- Какво харесват германците у французите, и обратното - какво харесват французите у германците?
- О, хубав въпрос! Не съм сигурна, че чак се харесват, но са приятели и се уважават. Често с изненада установявам, че всъщност германците и французите не се познават добре. Предразсъдъците остават, или по-точно - клишетата. Французите продължават да мислят за германците като за работливи, точни, малко скучновати хора. Аз живея в Берлин и мога да Ви уверя, че това съвсем не е така!
А германците си представят французите като бохеми, малко несериозни в работата, и често стачкуват и протестират. И това не е съвсем вярно. Във Франция има много технически иновации. Животът на французите съвсем не е лесен. Но какво да се прави - клишетата остават.
- Ако се прехвърлим на терена на политиката - нещо напълно нормално ли беше новият германски канцлер Фридрих Мерц да гостува първо на френския президент Еманюел Макрон, а едва след това да отиде в Брюксел или Вашингтон?
- Вече се е превърнало в традиция първата официална визита на всички германски канцлери от последните десетилетия да е в Париж. Това също е част от политиката на приятелските жестове. За Фридрих Мерц обаче не е само традиция. Аз виждам и стремеж към тясно сътрудничество с Франция. Мерц е франкофон и за него оста Берлин-Париж е от първостепенно значение в един свят, който след руската агресия срещу Украйна и завръщането на Доналд Тръмп драматично се промени.
Този стремеж се споделя в Париж. Откакто Макрон е на власт, френският президент търси сближаване с Германия. Много е просто всъщност - без Германия Франция не би могла нищо да постигне в Европа. Обратното също е валидно, особено в областта на отбраната, сигурността, енергетиката.
Берлин и Париж са като скачени съдове, те зависят един от друг. Освен това Германия и Франция осъзнават, че носят отговорност както за съдбата на Украйна, така и за бъдещето на Европейския съюз.
- Но между Берлин и Париж съществуват различия във визията за бъдещето на Европа. Къде се разминават Мерц и Макрон?
- Например в политиката по сигурността и отбраната. А разминаванията се дължат на културните различия между Франция и Германия. Общественият статут и значението на армията е коренно различно в двете държави, както и готовността за изпращане на военни в чужбина. Мерц и Макрон искат да работят заедно, и двамата искат да укрепят отбранителните способности на Европа, но се разминават в начина.
Германия и Франция се различават и в икономическите интереси. Много стар спор е колко свободна трябва да е световната търговия, а последният пример е дали ЕС да сключи споразумение за свободна търговия с групата Меркосур, страните от Южна Америка. Този спор също се корени в различните културни традиции.
Но двете страни не се отказват да търсят общи решения. Намирането на компромис отнема време, но волята е налице, и когато Берлин и Париж стигнат до общо решение, то обикновено е в интерес на Европа.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви в интервю за американската телевизия "Фокс Нюз", че Израел планира да поеме контрола над ивицата Газа, но не за постоянно: "Не искаме да запазим Газа за нас. Искаме да имаме периметър за сигурност, но не искаме да я управляваме. Искаме да я предадем на арабски сили, които да я управляват правилно, без да ни..
На вчерашната среща в Кремъл специалният пратеник на Съединените щати Стив Уиткоф е отправил към руския президент Владимир Путин "изгодно" предложение за спиране на огъня в Украйна. Това твърди полското издание "Онет", без да посочва обаче източниците си. Путин заяви, че може да се срещне със Зеленски "при определени условия" Полското..
Американски журналист оцеля шест нощи сред дивата природа в Норвегия. Мъжът е бил сам, разчитал е на оскъдни запаси от храна и е имал сериозна травма на крака. 38-годишният Лун, който е работил за New York Times и Atlantic и е бивш кореспондент на "Гърдиън" за Русия, е бил на почивка със сестра си в Норвегия. На 31 юли той тръгва сам на 4-дневен преход..
ГДБОП е задържала членове на известната рокерска банда "Хелс Ейндлъжс" във Велико Търново и Асеновград, научи БНР от свои източници. В Асеновград е задържан мъж с прякор "Латвиеца", издирван с червена бюлетина от Интерпол. От МВР не коментират акцията. Националното радио научи, че са арестувани над 10 души, заподозрени за действия,..
Опасността за ново разпалване на пожара в Сакар идва от усиления в района вятър, съобщи директорът на Противопожарната служба главен комисар Александър Джартов : "Основно усилията са да го запазим в тези граници, в които е до момента, разбира се, там, докъдето можем да достигнем с екипи, за да можем да го угасим, но все още не можем да..
Руският президент Владимир Путин заяви, че може да се срещне с украинския си колега Володимир Зеленски при "определени условия", които обаче са "далеч" от това да бъдат изпълнени. Пред журналисти в Кремъл руският лидер каза, че "като цяло“ няма нищо против среща със Зеленски". Коментарът на Путин идва часове след като Зеленски повтори призива си..
Израелският кабинет по сигурността се събира днес, за да обсъди военните планове в Газа. Срещата идва след поредния призив за помощ от семействата на държаните от "Хамас" заложници. Този път те тръгнаха с лодки в посока Газа от крайбрежния град Ашкелон, носейки жълти знамена и плакати с изображенията на заложниците. Георги Милков: Пълна окупация..
Падане заради интоксикация е най-вероятната причина за смъртта на 39-годишния бивш треньор по тенис, чието тяло беше намерено до един от входовете на..
Какво знаят столичани за Амфитеатъра на Сердика може да чуете в анкетата на Виолета Борисова.
Трябва да се дадат повече възможности за качествено образование по математика в средните училища . Това заяви пред БНР Тодор Тодоров, част от..