Крис Шарков: Репетициите за мен са като "наркотик", те са "зависимост"

Крис Шарков е един от талантливите режисьори у нас, който впечатлява с решенията си на сцената, с овладяването на сценичното пространство и с работата си с актьорите. Може да се каже, че той е творец със собствен стил и почерк в театралното съсловие.

"Имам много планове за тази година. В интерес на истината, ми се репетира, не чувствам умора, не чувствам нужда от почивка, дори напротив, в добра форма съм за репетици... Предстои да се види кои неща ще излязат на преден план...

Репетициите ми дават всичко, дори се оказах много зависим от репетициите. Периодите в които не репетирам, за мен са условни периоди, празни периоди...

Репетициите за мен са като "наркотик", те са "зависимост", което не е никак романтично, не е хубаво...Но това е моята идентичност и без тях съм половин човека, разказа за "Нощен Хоризонт" Крис Шарков.

"Репетирането в различни градове в страната ме разнообразява, смяната на гледната точка в моята работа е много ценна, аз имам и късмета да работя в много различни театри, и аз съм работил от малки театри до големи, през независими проекти, тоест аз често сменям типа работа, не само географски, това ми дава все повече гледни точки и възможности за адаптации, това е през три месеца и това е добре за работата ми, допълни Шарков.

Тази година постановките на Крис Шарков "Елементарните частици" - драматизация Крис Шарков, по едноименния романа на Мишел Уелбек – Народен театър "Иван Вазов" и "Обществен враг" по Хенрик Ибсен – Малък градски театър "Зад канала" са номинирани за наградата "Аскеер" за режисура. Само да добавя, че спектакълът „Елементарните частици” е с европейска марка за качество Prospero NEW.

"В последните години в Европа няма много нови неща в европейския театър. Последната генерация авторски спектакли не са чак толкова спектакли на режисьори, а аз харесвам режсьорския театър, а са по-скоро спектакли на колективи, на отделни артисти, допълни още режисьорът.

А българският театър е много продуктивен, дори в Берлин и Париж няма на вечер толкова много представления, има проблеми, но има и театрален живот, каза още Шарков.

Крис Шарков е завършил  режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Красимир Спасов. Неговата докторска дисертация, която подготвя в момента, е на тема "Взаимодействие между режисьор и актьор в създаването на театралния спектакъл в началото на ХХI век". Дебютният му спектакъл е "Макбет" от Хайнер Мюлер по Шекспир във Варненския театър през 2009 година. Ето някои от неговите постановки: "Непоносимо дълги прегръдки" в "Топлоцентрала"; "Частици жена", "Дивата патица" и "Елементарните частици" в Народния театър, "Лулу" в Театър "София"; "Сцени от един семеен живот" и "Обществен враг" в МГТ "Зад канала"; "В полите на Витоша" в Ловеч,; "Слугините" в театъра във Враца и много други.  Постановките му "Серотонин" и "Галерия Стриндберг" се играеха в Театър "Азарян". Поставял е във Варна, Пловдив, Плевен, Хасково и в София на различни сцени. Крис Шарков поставя текстове на Ибсен, Уелбек, Годар, Вирипаев, Стриндберг, Бергман, Шекспир, Мюлер, Ведекинд, Нино Харатишвили, Шимеплфенинг, Хорват, Островски и др.

В предаването ще чуете още драматургът и театровед Майя Праматарова и актьорът от Народния театър Мартин Димитров, два откъса от представления на Крис Шарков "Непоносимо дълги прегръдки" на Вирипаев, който се играе в "Топлоцентрала" и "Обществен враг" по Ибсен в МГТ "Зад канала".