Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Чуй новината! Чуй новината:

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование.
 България, макар и с малки темпове, макар не с желания резултат, има прогрес и се развива, смята Васил Бечевски, който е на 45 години и е дългогодишен свещеник в Германия. Премества се заедно със семейството си да живее в Манхайм през 2013 г., защото иска да осигури по-добра възможност за образование на дъщеря си. Семейството му се сблъсква обаче с дискриминация, защото тогава още не е била паднала забраната за свободен пазар на труда.

"Още с пристигането си тук, с университетско образование, въпреки всичко трябваше да измине дълъг път, докато ми бъдат признати дипломите. Дори си спомням, че когато исках да си купя предплатена карта за телефон – и тя ми беше отказана с оглед на това, че нямам право да работя тук, респективно нямам доказани доходи. Наложи се да регистрирам фирма като ЕТ – тогава можех да извършвам определени трудови дейности на територията на Германия. Така имах възможността да започна да работя към немска фирма в сферата на музикалния бранш", спомня си той.

Животът в Германия е доста по-уреден, институциите функционират, има абсолютна организация и ред, отбеляза Бечевски пред БНР. И допълни, че това, което липсва на българите в чужбина, са социалните контакти.

Десислава Димитрова е студент от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Досега тя е била в 3 университета по обмен – два във Франция и един в Полша. Пред БНР и предаването "Хоризонт до обед" тя разказа за опита си в чужбина и за мнението на младите хора за ЕС.

Според нея студентите във Франция са много по-активни. "Самите те изглеждат доста по-наясно със случващото се около тях, със света. Докато при нас - сякаш ние стоим в един облак, който е само и единствено материал, който трябва да учим, и сме малко по-затворени", смята тя. В този смисъл студентката е на мнение, че трябва да следваме европейския модел.

А за хората в Полша смята, че те се чувстват повече европейци, отколкото ние:

"При тях европейското е толкова силно и такъв заряд има, че наистина трябва да взимаме пример".

Десислава отбеляза, че все повече млади хора отиват в чужбина, за да учат, но след това се връщат в България.

"Има възможности, стига да знаем как да ги използваме и да работим по тях. Проблемите, с които се сблъсках там, ги има и тук – най-вече бюрокрацията", отбеляза още студентката.

Целия репортаж на Калина Стоянова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ще повтори ли планът за Украйна дипломатическия успех на Тръмп в Газа и на каква цена?

28 точки, сред които лишаване от територии, недопускане на чужди войски в страната, обявяването на руския за втори официален език - това са част от условията, с които Украйна трябва да се съгласи, според нов американски план за мир. В момента той се обсъжда в Киев. САЩ и Русия са съгласували помежду си мирен план за Украйна Има ли..

публикувано на 20.11.25 в 17:29
Протест срещу насилието над животните пред Съдебната палата в София на 15.11.2025 г.

Нетърпимост или безнаказаност - ситуацията след смъртта на кучето Мая и престъпленията на Габриела и Красимир

Пореден случай на насилие над животно - прегазването на кучето Мая от специализант във ВМА, доведе до обществено недоволство и до протести в София и Варна. Какво означава обществената реакция и как ще бъдат приложени новите разпоредби на Наказателния кодекс, който вече предвижда завишени наказания? Мнения по темата дават  адвокат Мариета..

обновено на 19.11.25 в 14:36

Българите използват по-малко антибиотици, но нараства резистентността на микробите към лекарства

България е успяла да намали употребата на антибиотици в резултат на въвеждането на електронните рецепти, но проблемът с микробите, които са резистентни на лечение, продължава да се увеличава.  Това заяви в интервю за предаването "Преди всички" доцент Иван Иванов от Националната Референтна Лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната..

обновено на 18.11.25 в 11:27
Кафява мечка

Пак мечета в населени места, как да реагираме?

Около 15 сигнала за поява на мечки в населените места са постъпили в Държавното горско стопанство в Карлово. Последният случай от тези дни е от вилната зона на Карлово, където мечка свободно се е разходила по улиците. Там вече има денонощен патрул от горски служители, които да помогнат мечката да бъде прогонвана към планината.  Денонощни патрули..

публикувано на 18.11.25 в 10:06

Теодора Бакърджиева: Необходимо е осъвременяване на Закона за меценатството

Необходимо е осъвременяване на Закона за меценатството.   Това заяви пред БНР Теодора Бакърджиева - изпълнителен директор на Българския дарителски форум. "Най-малкото по-модерно звучене на използваните термини, дефиниции - такива, които да са синхронизирани и с останалите нормативни документи, които са в сферата на културата и изкуството...

публикувано на 17.11.25 в 12:25
Ангел Кунчев

Доц. Ангел Кунчев за оплакванията от "Кроношпан": Недопустимо е да не се обърне внимание!

Продължава проверката в завода за преработка на дървесина "Кроношпан - България" след над 400 сигнала, подадени от жители на Велико Търново, за неприятни миризми. Очаква се и заключението на МОСВ.  Регионалната екоинспекция във Велико Търново вече глоби завода със 70 хил. лева.  РИОСВ глоби "Кроношпан" със 70 000 лева Кметът на Велико..

публикувано на 17.11.25 в 10:49

Образователна игра помага на децата в света на емоциите

В образователната ни система има голяма нужда от по-интересни и интерактивни инструменти за работа с децата.  Това мнение изказа пред БНР Александра Стоименова от организаторите на кампанията "Сила за новото поколение", която стартира през 2024 г. Продължението ѝ е опит да се вдъхновят учениците да опознаят света на емоциите чрез нова..

публикувано на 17.11.25 в 10:13