Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Диана Гласнова от Хърватия: Най-голяма полза от еврото имат големите фирми, хората търсят промоциите

| Интервю
Снимка: Pixabay

Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ. За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. 

Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА.

За отражението върху обикновените хора след приемането на еврото, тя посочи: 

"Обикновените хора чакат повечето продукти на акция или търсят продуктите с наложени максимални цени от правителството".

В предаването "12+3" Гласнова обясни какво е направила Хърватия, когато е разбрала, че ще стане член на еврозоната:

"Първото нещо, което трябваше да направи, е да съгласува няколко закона, за да може изобщо да направи техническата подготовка за влизането на еврото в обращение. Това са технически процедури и закони, през които трябва да мине и България. До началото на ноември в случая с България тези закони трябва да бъдат съгласувани със законодателството на ЕС. Те са повече технически. Уточняват начина, по който ще стане обращението на валутата, какъв ще бъде курсът - повече технически неща". 
Ще има начален период, в който цените в магазините трябва да бъдат посочвани в лева и евро, допълни тя и посочи, че за Хърватия този период е бил от 1 година. 

"Първото повишаване на цените в Хърватия беше спекулативно и то стана преди 1 януари 2023 г. (бел.ред. преди влизането на страната в еврозоната). Много от търговците, след като разбраха за положителното мнение и вече че е сигурно влизането на страната в еврозоната от 1 януари, в края на ноември - декември доста от цените бяха повишени - това беше напълно спекулативно, за да имат те по-добра база за превръщане на хърватските куни в евро".

Журналистката очаква, че и в България ще бъде направено същото. По думите ѝ освен това обръщането на сумите в евро също ще доведе до допълнително повишение: "Ако сега нещо струва 5,80 лв., то ще стане 6 лв. Закръгляват към по-високото". 

Тя напомни, че в началото хърватското правителство е определило 35 продукта от първа необходимост, които да са с максимална цена, на която могат да бъдат продавани. Това задържа за известно време цените, изтъкна Гласнова и добави, че след това, измивайки си ръцете с инфлацията, цените пак са тръгнали нагоре. По думите ѝ това е била и причината правителството да прибави в този списък още стоки и към момента те са 70. Цените на услугите обаче са се увеличили с 1,5 пъти, подчерта още журналистката.

Цялото интервю на Снежана Иванова с Диана Гласнова в предаването "12+3" чуйте в звуковия файл. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как и кога Гърция и Германия приеха еврото?

Гърция влезе в еврозоната през 2001 година . Тогава имаше проучвания, които показаха, че 83% от гърците напълно подкрепят тази смяна, защото гърците вече се бяха почувствали част от Европа . Искаха да използват същата валута като германците и французите. Тогава много икономисти коментираха, че така страната ще стане по-богата, ще има по-голям..

публикувано на 04.06.25 в 09:58
Веселин Тодоров

Веселин Тодоров: Призовавам Европейската прокуратура да ме покани да разкажа какво знам за Ковачки

"Цялата сага с холдинг "Орион" , който обединява под шапката си над 150 дружества и нанася ущърб, както на бюджета, така и на потребителите,  започва може би през 2005-2006 година , когато самите дружества се приватизират ". Това каза пред БНР Веселин Тодоров , енергиен експерт и главен герой във втора част на разследването на Антикорупционния..

публикувано на 03.06.25 в 14:34

Европейската сцена в дискусия за резидентските програми в България

Какво е бъдещето на независимата сцена в България? Тази, която може да изпълнява различни жанрове и функции и да отговаря на все по-динамично развиващата се концепция за сцена изобщо в съвременния свят. В навечерието на една много голяма европейска конференция, която ще се проведе като Трансевропейска конференция на европейските зали в Регионалния..

публикувано на 03.06.25 в 12:20
Евелина Андреева

Какво показва първото проучване за нагласите на младите хора към пазара на труда у нас?

Каква е мечтаната от младите хора в България работа? Опит за отговор ще са резултатите от първото по рода си национално проучване на "Мечтаната работа" , инициирано от студентската медия на Нов български университет и реализирано със съдействието на платформата "Kazva.bg" . В анкетата са участвали 1069 студенти от цялата страна , които са дали..

публикувано на 03.06.25 в 09:56

Предизвикателства и преимущества на велотуризма у нас и по света

Петър Матов от Троян е двукратен победител във велосъстезанието Байканджии . Планинското колоездене става негова страст и хоби.  Постиженията му по най-дългите веломаршрути в България са впечатляващи без да е професионален спортист. През август миналата година той постави нов рекорд за най-бързо преминаване на маршрута Ком–Емине с велосипед,..

публикувано на 02.06.25 в 12:36

Книгата "Дишам" ще се разпространява в лечебни заведения и лекарски кабинети

Сдружението за развитие на българското здравеопазване издаде книжка със 7 разказа на пациенти с бронхиална астма.  Целта е чрез личната история посланията да достигнат до повече пациенти за начина на живот с астма и за това, че лечението помага.  Автор на книгата „Дишам“ е Мария Касимова Моазе.  Тя беше представена по повод Световния ден за борба с..

публикувано на 01.06.25 в 05:56
Проф. Иван Желев

Проф. Иван Желев: В Румъния въведоха предмет "Религия" в училищата и резултатите са добри

" 36 години нямаме политическо съгласие, за да се въведе предметът "Религия" в училищата, както направиха в съседна Румъния. Там въведоха този предмет в училище и доколкото общувам с румънски колеги, има добри резултати сред младото поколение , така че нека да се направи нещо". Това каза пред БНР  проф. Иван Желев,  богослов и бивш шеф на Дирекцията..

публикувано на 30.05.25 в 16:28