Историята на храните и напитките като част от развитието на България от Освобождението до 90-те години на XX век разказва изложба на Държавна агенция "Архиви". Как са се произвеждали и продавали те, каква е била културата на сервиране, кои са били най-посещаваните ресторанти и сладкарници, какви са били любимите храни на популярните личности – ще разберете в изложбената зала на ул. "Московска" 5 в София до 6 юни.
"Експозицията е озаглавена "Храни и пития на българите от ориенталската трапеза до столовата". Заглавието на изложбата е вдъхновено от браншовия съюз на производителите на храни и напитки към Българския занаятчийски съюз в Третото българско царство, който се е наричал "Храни и пития". Изложбата съдържа 24 табла с над 120 снимки, които са уникални и не са показвани до сега. Те са събрани от архиви в цялата страна, посочи за БНР Адриана Попова, куратор на изложбата.
Непосредствено след Освобождението в България тече кулинарна революция. Банкетната култура бързо се развива. В крайдунавските градове наред с черен хайвер и печени пилета задължително се поднася модното тогава ястие "чига майонеза". Банкетните питиета са водка, коняк, вино и сифон (газирана вода).
Най-знаменитото заведение на Третото царство си остава сладкарница "Цар Освободител" пред Руската черква – истински клуб на знаменитостите от литературната, художествена и научна сцена. Открива я през 1908 г. завърналият се от Америка македонец Коста Стоянов. До затварянето й през 1947 г. в нея прочутото "кафе синджирлия" пият Елин Пелин, Сирак Скитник, Асен Златаров, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Иван Милев, Илия Бешков, Светослав Минков и др. Сградата й е окончателно разрушена през 1977 г.
Времето на социализма идва със свои специфики: дефицитни стоки, които се продават "под щанда" или само по Нова година като банани и портокали. Кафето е виетнамско и с лош дъх, заради което мнозина прилагат следната хитрост: заливат зърната с български "коняк" и ги препичат повторно. Същевременно се създава мощна хранително-вкусова промишленост, в която България се специализира в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ.
Посетителите могат да разгледат различни артефакти, вкл. порцелан и стъкло от наследството на писателя Симеон Радев и съпругата му художничката Бистра Винарова.
Допреди около половин век в Израел е било немислимо да се изпълняват произведения на Вагнар и Рихард Щраус. Докато отдавна преминалия в отвъдното Вагнер не може да бъде обвиняван, че пред камерите на смъртта във фашистките концлагери е изпълнявана негова музика, Рихард Щраус е бил почти две години председател на Музикалната камара на Райха, назначен..
Летният афиш на Миланската Скала въодушеви любителите на оперното изкуство със “Зигфрид” на Рихард Вагнер. Завесата на Ла Скала тържествено се вдигна за третата част от цикъла “Пръстенът на нибелунга” на германския композитор с апел: “ПРЕКРАТЕТЕ ВОЙНАТА”, последван от известната фраза от операта “Симон Боканегра” на Верди: “E vo gridando pace, e vo..
С тържествени фанфари и с премиерата на операта “Танхойзер“ на 26-и юни беше открит Вагнеровият летен фестивал в Софийската опера . За поредна година форумът събира в България вагнерианци от цял свят – почитатели и музикални критици. Престижът на националния ни оперен театър в този репертоар вече е изграден, а очакванията към всяка нова продукция..
В Плевен продължават срещите, организирани от Регионална библиотека "Христо Смирненски" с български творци . Творческата вечер под мотото: "Думи и съдби: среща на творчески вселени" събра приятелите на поезията в залата на библиотеката. В Регионалната библиотека гостуваха Боян Ангелов, председател на СБП, Юлия Пискулийска, журналист и..
Домът на културата в Кърджали започна лятото с ново предизвикателство. В ход е подготовката на спектакъл, който обединява фрагменти от известните мюзикъли "Чикаго" и "Кабаре". Част от песните ще звучат за първи път на български език. В спектакъла, освен професионални актьори, ще участват и самодейци, чиято мечта е да бъдат на сцената...
В рубриката „Помните ли…" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" почитаме композитора и диригент Жул Леви. На 19 юни се навършиха 95 г. от неговото рождение. Широкоскроен и многолик музикант, чието име свързваме с редица състави и институции - най-вече с Държавния музикален театър „Стефан Македонски“, където е главен диригент в продължение..
С концерт на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под диригентството на маестро Емил Табаков на 21 юни беше открито тазгодишното издание на Международния музикален фестивал "Варненско лято". Според хрониките, това е 80-ото издание на един от най-старите форуми в Европа, а историята му започва през 1926 г. За бляскавото начало беше избрана..
Във Варна беше създадено Координационен център "Зоопатрули", с цел противодействие на насилието над животните. В кварталите на града ще има..
Полицаи, служители на горското стопанство и пожарникари от Ловеч проверяват сигнал, подаден снощи малко след 23 ч. на тел. 112., че е забелязан..