Сред акцентите на програмата беше представянето на етнографското изследване, посветено на носията като културен код – дело на д-р Йордан Касабов, етнолог от Силистра, и майстор-приложника Добринка Петрова от с. Калипетрово.
Книгата бе подкрепена от проф. д-р Любомир Пенев, издател от София, и редактирана от Йордан Георгиев, с предговор от Калина Михайлова – организатор на срещата и дългогодишен колекционер на носии. За Калина тази страст е мисия вече над 25 години.
Събитието се превърна и в мост между култури – гости от Румъния, представители на българската общност в село Извоареле, област Телеорман, споделиха своите истории и носии, пренесени през граници, но съхранили езика и бродерията на дедите си.
Носията е визуален език – тя говори за род, произход, за социален статус, за събитие, за обред. Във всяка шевица, във всеки конец, вплетен ритмично по пазвата или ръкавите, прозира знание – фолклор, вярвания, символика.
Казват, че създаването и съхраняването на носии е като разговор със себе си и предците – „да облечеш носия, е като да облечеш история“. Всичко това Калина Михайлова го осъзнава преди 25 години.
Румяна Ташева е родом от Лом. Облечена бе в над стогодишна носия, по която има следи от машинна изработка, вероятно правена от майстори. Самата тя не колекционира, но се занимава с фолклор от 18 години като част от ансамбъл и преподавател по народни танци.
По време на празника на носията в село Шуменци, сред пъстри багри и много гости, срещаме един от специалните участници – издател, автор и дългогодишен изследовател на българския фолклор – проф. д-р Любомир Пенев, който сподели, че най-важният фактор, който го свързва с това, е че е добруджанец.
По време на празника на носията в село Шуменци се срещаме с един специален гост от другата страна на Дунава – Рома Виорика. Тя е българка от село Извоареле, Румъния – българско село, в което и до днес се говори български език.
Село Извоареле има около 2000 жители. В селото не само се говори български, но се пазят и традициите. По думите на Рома Виорика, възрастните – най-вече бабите – все още говорят архаичен български, но младите все по-често го забравят. Затова създават асоциацията „Български извори“.
Сред участниците в празника на носията в село Шуменци е и Златка Господинова от Хасково – колекционер с над 100 автентични български носии от цялата страна. На събитието тя представя три костюма от различни райони на Хасковска област.
В колекцията на Златка има над 30 носии само от Хасковско. Най-старата от тях е близо 250-годишна. За нея носията не е просто дреха.
На празника на носията Галина Салъф – секретар на читалището в село Преславци, община Тутракан, представя носия, която носи историята и духа на местната алианска общност.
Българската носия не е архаичен спомен – тя е жива памет, която чака да бъде разчетена и предадена нататък. И срещи като тази в Шуменци показват, че има хора, които събират парченцата история, за да не се изгубим в забравата.
И когато една риза, тъкана преди век, оживее върху раменете на млад човек – фолклорът не е минало, а настояще с бъдеще.
Репортаж на Незабравка Кирова чуйте в звуковия файл.
Националният музикален театър "Стефан Македонски" ще отбележи 200 години от рождението на Йохан Щраус - син със специална 4-дневна програма от 23 до 26 октомври, която превръща зрителя поне за два часа в аристократ. "Тази година се празнува в световен мащаб тази годишнина. Решихме, че всеки трябва да чуе малко Щраус", обясни пред БНР Татяна..
"Надпяване" е класация за народна музика, чиято цел е всеки месец да представя произведения в различни стилове, подредени в няколко категории, състезаващи се в рамките на една календарна година. Форматът обхваща авторски произведения, нова, етно, традиционна музика, която се доближава до вкусовете на аудитория от различни възрасти, с различни..
"Императриците" на легандарния британски художник Деймиън Хърс могат да бъдат разгледани в столичната галерия Vivacom Art Hall "Оборище" 5. Българската публика ще има възможност до 25 октомври да се срещне с една нова серия на прочутия артист , обясни пред БНР Деница Гергова, арт директор на галерията. "Изложбата се подготвя през..
До 14 октомври Русе ще е снимачна площадка на поредния игрален филм, който ще разказва вечни истории от миналото време. Атмосферата на града, къщите и хората за пореден път ще влязат в българското кино, а сега това ще се случи чрез филма "Вечерна сватба" по едноименната книга на русенския писател Иван Станков . Режисьор на филма е..
В заключителното издание от летния сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20-21 ч.: Отзвук от три големи музикални събития на столична сцена: - Софийската национална опера и балет откри новия си сезон 2025/2026 г. с великолепен спектакъл на операта “Тоска“ от Пучини - В..
В рубриката „Помните ли…?“ честваме 130 г. от рождението на оперната певица Мара Фратева, градила своята кариера през първата половина на XX век - в България и Франция. Тя е сред основателките на българския оперен театър. Въпреки славата й в зората на оперното изкуство у нас, днес тя е напълно забравена. Знаем за нея, че е родена на 25 септември..
Филмът "Алба-пътят на съдбата" е българска продукция. Заснет е от екип от Казанлък, който разказва за тракийската култура и обичаи. Режисьорът Светлин Митев разказа пред БНР, че лентата вече е имала прожекция в местното кино. "Залата беше пълна. На 25 октомври ни предстои прожекция в Пловдив". "Алба - пътят на съдбата" първоначално се..
"Не съм съгласна с определението, че "Хамас" е радикална групировка" . Това отбеляза пред БНР д-р Милена Ангелова , която се завърна от Газа:..
" Де факто има река , де юре в една сериозна част от тази площ, която е наводнена, също има река, но има нещо много интересно - според кадастъра де юре..
В "Елените" има река, която се казва Дращеля , тя има водосбор от 38 кв.км, дълга е над 12 км и се влива при плаж "Елените" и плаж "Козлука", това е..