Сред акцентите на програмата беше представянето на етнографското изследване, посветено на носията като културен код – дело на д-р Йордан Касабов, етнолог от Силистра, и майстор-приложника Добринка Петрова от с. Калипетрово.
Книгата бе подкрепена от проф. д-р Любомир Пенев, издател от София, и редактирана от Йордан Георгиев, с предговор от Калина Михайлова – организатор на срещата и дългогодишен колекционер на носии. За Калина тази страст е мисия вече над 25 години.
Събитието се превърна и в мост между култури – гости от Румъния, представители на българската общност в село Извоареле, област Телеорман, споделиха своите истории и носии, пренесени през граници, но съхранили езика и бродерията на дедите си.
Носията е визуален език – тя говори за род, произход, за социален статус, за събитие, за обред. Във всяка шевица, във всеки конец, вплетен ритмично по пазвата или ръкавите, прозира знание – фолклор, вярвания, символика.
Казват, че създаването и съхраняването на носии е като разговор със себе си и предците – „да облечеш носия, е като да облечеш история“. Всичко това Калина Михайлова го осъзнава преди 25 години.
Румяна Ташева е родом от Лом. Облечена бе в над стогодишна носия, по която има следи от машинна изработка, вероятно правена от майстори. Самата тя не колекционира, но се занимава с фолклор от 18 години като част от ансамбъл и преподавател по народни танци.
По време на празника на носията в село Шуменци, сред пъстри багри и много гости, срещаме един от специалните участници – издател, автор и дългогодишен изследовател на българския фолклор – проф. д-р Любомир Пенев, който сподели, че най-важният фактор, който го свързва с това, е че е добруджанец.
По време на празника на носията в село Шуменци се срещаме с един специален гост от другата страна на Дунава – Рома Виорика. Тя е българка от село Извоареле, Румъния – българско село, в което и до днес се говори български език.
Село Извоареле има около 2000 жители. В селото не само се говори български, но се пазят и традициите. По думите на Рома Виорика, възрастните – най-вече бабите – все още говорят архаичен български, но младите все по-често го забравят. Затова създават асоциацията „Български извори“.
Сред участниците в празника на носията в село Шуменци е и Златка Господинова от Хасково – колекционер с над 100 автентични български носии от цялата страна. На събитието тя представя три костюма от различни райони на Хасковска област.
В колекцията на Златка има над 30 носии само от Хасковско. Най-старата от тях е близо 250-годишна. За нея носията не е просто дреха.
На празника на носията Галина Салъф – секретар на читалището в село Преславци, община Тутракан, представя носия, която носи историята и духа на местната алианска общност.
Българската носия не е архаичен спомен – тя е жива памет, която чака да бъде разчетена и предадена нататък. И срещи като тази в Шуменци показват, че има хора, които събират парченцата история, за да не се изгубим в забравата.
И когато една риза, тъкана преди век, оживее върху раменете на млад човек – фолклорът не е минало, а настояще с бъдеще.
Репортаж на Незабравка Кирова чуйте в звуковия файл.
В троянското село Дълбок дол започва шестият национален пленер по керамика "Вода, земя и огън", който се организира от Съюза на троянските художници. В пленера тази година ще участват петима утвърдени автори - Мария Радоева и Енчо Ганковски от Дружеството на троянските художници, Николай Неделчев - председател на Дружеството на..
В рубриката "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 100 години от рождението на проф. Димитър Русков - един от големите български хорови диригенти от средата и втората половина на ХХ век. На 1 август се навършиха 100 г. от неговото рождение. Свързваме името му предимно с Българската хорова капела..
Млади кюстендилски художници, възпитаници на школата "Новите майстори", рисуват уличен стенопис в Босилеград, Сърбия. Оригиналният пърформанс, подкрепян от Общината в сръбския град и сдружението "Глас", се прави за четвърти път и ще продължи до неделя, 24 август. Тазгодишното издание е под мотото "Стените, които ни свързват", а стенописите..
Село Антон се превръща в своеобразна сцена за музикални експерименти и място за срещи на специалисти и меломани, заинтригувани от съвременните тенденции в музикалното творчество и интерпретация. На 23 и 24 август в подножието на Стара планина ще се проведе третото издание на Фестивала за съвременна музика "Мишовите звукови пейзажи" , посветено на..
Варненци и гостите на морската ни столица са големи късметлии - особено ако са орепомани, защото от Варна ще започне да се пише историята на българските постановки на операта "Русалка" от Антонин Дворжак. А Държавна опера - Варна може да се похвали с присъствието на една от най-високо ценените изпълнителки на главната роля – оперната прима..
В 12-ото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Отзвук от спектакъла на операта “Риналдо“ от Хендел на студентите от оперната студия на Йерусалимската опера /кореспонденция на Феня и Искра Декало/ - Отзвук от спектакъла на операта “Дама Пика“..
На 82-годишна възраст в Габрово почина проф. Венцеслав Николов - един от забележителните български виолончелисти, уважаван педагог и общественик, а също и плодовит писател. Роден през 1943 г. в Русе, той получава първите си уроци по виолончело от баща си – известния русенски виолончелист, диригент и педагог Мишо Николов. Първият си концерт изнася,..
" Израел се радва все още на твърде силна международна подкрепа и то от водещи, уважавани страни като нашите американски партньори, в някаква степен..
В рубриката "Горещо сърце" ще ви представим капитан Мартин Попов от регионална служба Военна полиция – София . Част от работата му е секретна и..
Цената на слънчогледовото олио е в пряка зависимост от цените на външните пазари. Ние сме почти като петролните продукти . Това обясни пред БНР..