Сред акцентите на програмата беше представянето на етнографското изследване, посветено на носията като културен код – дело на д-р Йордан Касабов, етнолог от Силистра, и майстор-приложника Добринка Петрова от с. Калипетрово.
Книгата бе подкрепена от проф. д-р Любомир Пенев, издател от София, и редактирана от Йордан Георгиев, с предговор от Калина Михайлова – организатор на срещата и дългогодишен колекционер на носии. За Калина тази страст е мисия вече над 25 години.
Събитието се превърна и в мост между култури – гости от Румъния, представители на българската общност в село Извоареле, област Телеорман, споделиха своите истории и носии, пренесени през граници, но съхранили езика и бродерията на дедите си.
Носията е визуален език – тя говори за род, произход, за социален статус, за събитие, за обред. Във всяка шевица, във всеки конец, вплетен ритмично по пазвата или ръкавите, прозира знание – фолклор, вярвания, символика.
Казват, че създаването и съхраняването на носии е като разговор със себе си и предците – „да облечеш носия, е като да облечеш история“. Всичко това Калина Михайлова го осъзнава преди 25 години.
Румяна Ташева е родом от Лом. Облечена бе в над стогодишна носия, по която има следи от машинна изработка, вероятно правена от майстори. Самата тя не колекционира, но се занимава с фолклор от 18 години като част от ансамбъл и преподавател по народни танци.
По време на празника на носията в село Шуменци, сред пъстри багри и много гости, срещаме един от специалните участници – издател, автор и дългогодишен изследовател на българския фолклор – проф. д-р Любомир Пенев, който сподели, че най-важният фактор, който го свързва с това, е че е добруджанец.
По време на празника на носията в село Шуменци се срещаме с един специален гост от другата страна на Дунава – Рома Виорика. Тя е българка от село Извоареле, Румъния – българско село, в което и до днес се говори български език.
Село Извоареле има около 2000 жители. В селото не само се говори български, но се пазят и традициите. По думите на Рома Виорика, възрастните – най-вече бабите – все още говорят архаичен български, но младите все по-често го забравят. Затова създават асоциацията „Български извори“.
Сред участниците в празника на носията в село Шуменци е и Златка Господинова от Хасково – колекционер с над 100 автентични български носии от цялата страна. На събитието тя представя три костюма от различни райони на Хасковска област.
В колекцията на Златка има над 30 носии само от Хасковско. Най-старата от тях е близо 250-годишна. За нея носията не е просто дреха.
На празника на носията Галина Салъф – секретар на читалището в село Преславци, община Тутракан, представя носия, която носи историята и духа на местната алианска общност.
Българската носия не е архаичен спомен – тя е жива памет, която чака да бъде разчетена и предадена нататък. И срещи като тази в Шуменци показват, че има хора, които събират парченцата история, за да не се изгубим в забравата.
И когато една риза, тъкана преди век, оживее върху раменете на млад човек – фолклорът не е минало, а настояще с бъдеще.
Репортаж на Незабравка Кирова чуйте в звуковия файл.
Допреди около половин век в Израел е било немислимо да се изпълняват произведения на Вагнар и Рихард Щраус. Докато отдавна преминалия в отвъдното Вагнер не може да бъде обвиняван, че пред камерите на смъртта във фашистките концлагери е изпълнявана негова музика, Рихард Щраус е бил почти две години председател на Музикалната камара на Райха, назначен..
Летният афиш на Миланската Скала въодушеви любителите на оперното изкуство със “Зигфрид” на Рихард Вагнер. Завесата на Ла Скала тържествено се вдигна за третата част от цикъла “Пръстенът на нибелунга” на германския композитор с апел: “ПРЕКРАТЕТЕ ВОЙНАТА”, последван от известната фраза от операта “Симон Боканегра” на Верди: “E vo gridando pace, e vo..
С тържествени фанфари и с премиерата на операта “Танхойзер“ на 26-и юни беше открит Вагнеровият летен фестивал в Софийската опера . За поредна година форумът събира в България вагнерианци от цял свят – почитатели и музикални критици. Престижът на националния ни оперен театър в този репертоар вече е изграден, а очакванията към всяка нова продукция..
В Плевен продължават срещите, организирани от Регионална библиотека "Христо Смирненски" с български творци . Творческата вечер под мотото: "Думи и съдби: среща на творчески вселени" събра приятелите на поезията в залата на библиотеката. В Регионалната библиотека гостуваха Боян Ангелов, председател на СБП, Юлия Пискулийска, журналист и..
Домът на културата в Кърджали започна лятото с ново предизвикателство. В ход е подготовката на спектакъл, който обединява фрагменти от известните мюзикъли "Чикаго" и "Кабаре". Част от песните ще звучат за първи път на български език. В спектакъла, освен професионални актьори, ще участват и самодейци, чиято мечта е да бъдат на сцената...
В рубриката „Помните ли…" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" почитаме композитора и диригент Жул Леви. На 19 юни се навършиха 95 г. от неговото рождение. Широкоскроен и многолик музикант, чието име свързваме с редица състави и институции - най-вече с Държавния музикален театър „Стефан Македонски“, където е главен диригент в продължение..
С концерт на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под диригентството на маестро Емил Табаков на 21 юни беше открито тазгодишното издание на Международния музикален фестивал "Варненско лято". Според хрониките, това е 80-ото издание на един от най-старите форуми в Европа, а историята му започва през 1926 г. За бляскавото начало беше избрана..
Полицаи, служители на горското стопанство и пожарникари от Ловеч проверяват сигнал, подаден снощи малко след 23 ч. на тел. 112., че е забелязан..
Между 35 и 40 хиляди души се очакват за Джулай морнинг в Созопол и околностите на града . Това каза пред БНР кметът на община Созопол Тихомир Янакиев...
Още юни максималните температури в България бяха значително по-високи от климатичните норми. Тенденцията е горещата вълна да продължи . В следващите..