Южна Корея и мястото на роботите в живота на хората

Корейското суши е лъжичка ориз, приел елипсовидна форма върху лист от водорасло и украсено с малък октопод, две пресовани опашки от скариди, парченца солена сьомга, малко хайвер, две ролца от калмар или ядка от мида Пълнехме чиниите от по -евтиния щанд, където всички тези продукти са сварени ( местните жители ги ценят почти или издало сурови). Единствено стридите и европейци азиатци ги ядат направо мърдащи с капка лимон. Искахме веднага да опитаме по хапка от всичко. Та докато сме поставили чиниите на масата, сме натиснали едно копче и той пристигна. Приличаше на движещо се шкафче върху ролкови колелца. 

Поздрави бодро на корейски и ни показа къде да поставим излишните чинии, къде - приборите за хранене (май ни погледна съжалително ,че ползваме вилици и ножове , вместо пръчици)и къде да изсипем отпадъците (правят от тях компост). Нарекохме го Делю или Делчо, защото нито за минутка не спираше да шари между масите и да отнася приборите към миялната машина, обслужвана от друг вид роботи. Виждахме, че зад щандовете, роботчета почистваха морски продуктите, или поне онези които бяха пристигнали, току що хванати в морето, както и свежите зеленчуци и плодове (по трайните са приготвят в хранително вкусови заводи, които не се съмняваме, че са автоматизирани и роботизирани. В Корея не достига работна ръка. Не видяхме в хотелите девойчетата, които бутат колички и почистват и сменят чаршафи и хавлии. В ниските категории гостилници на такава длъжност са чуждестранни работници, в четири и пет звездните - роботи, а вероятно в шест звездните, изцяло се обслужват от корейци.

Все повече роботи навлизат и в престижната професия на готвачите. Наскоро се е провел конкурс. Вярно е, че участниците не са готвили чак, смятаните за връх на корейската кулинария, но всеки е владеел поне 120-130 по- прости рецепти и не би го затруднило да ги сготви не само пред камерите... В средната категория заведения за хранене храната се приготвя от самия клиент, който изсипва в гореща вода гъби, зелени подправки и зеленчуци по свой избор, а накрая се добавя и тънко нарязано и мариновано месо, което за около 10 минути е готово. В първото заведение, чуждестранната работничка нищо не ни обясни и буламача не се ядеше. Във второто - роботчето внимателно ни напътстваше. Прибави и някакъв бульон и супата стана прилична. Може да не сме познавачи на корейската кухня, но за нас гала - вечерята, приготвена от много известен и скъп готвач, почти като шоу-  под музика и с подхвърляне на ножове не бе по-вкусна от забърканата от роботчетата.

Една от забележителните сгради е библиотеката. В огромно хале, коридорите към което са с много скъпи магазини, има рафтове със 70 000 тома книги до 13 м височина колкото 5 етажен блок. На пръв поглед изглежда, че книгите на такава височина, могат да са само вместо тапети, но всеки може да са напише заявка на лаптопа са и роботи ще му свалят книга, независимо на каква височина е. Може да се чете на най-ниския етаж и на прозрачни балкони на различни нива, до, до които се стига с ескалатори. Библиотекари няма. 

Корея е меката на туризма за пластични операции. В Далечния Изток външността е много важна за заемане на определен пост и придвижване в кариерата. Не само жени, но и мъже обилно употребяват козметика и си правят пластични операции.  

Твърдят, че в клиниките за пластична хирургия има много роботи, но нямахме възможност да ги видим. Но още при влизане в сградата, робот - портиер поема прогизналите чадъри и за половин минута ги центрофугира. 

Роботи висяха на въжета от външната страна на съседни сгради, и вместо алпинисти, чистеха прозорците на небостъргачите. Виждахме роботи и през прозореца на автобуса, когато пътувахме в провинцията. Те помагаха в селското стопанство. Но най-необикновените роботи срещнахме на летището. Те решиха да ни развеселят - пееха ,свиреха и дори описваха някакви фигури, които може да се сметне като танц. 

Още по темата в звуковия файл.