За 6 юни Симфоничният оркестър на БНР подготвя концерт под надслов „Духът на съвремието“ и ще излезе на сцената в зала "България" в 19 часа, а на диригентския пулт ще застане гостът от Германия Екхарт Вичик. Привлекателна част от програмата е присъствието на цигуларката Лия Петрова – българска гордост по световните сцени с изключително престижни участия и забележителни звукозаписни проекти, хвалени щедро от музикалната критика. Този път тя ще ни поднесе Концерт за цигулка и оркестър №1 от Сергей Прокофиев.
Българската творба в концерта, избрана от гост-диригента, е "Музика за оркестър" от Александър Кандов и ще бъде изпълнена в присъствието на автора, пристигнал от Испания, само дни след неговия рожден ден на 2 юни.
Поради обявения ефективен протест на радиосимфониците, свързан с техните искания за повишаване на заплащането им, няма да прозвучат предварително предвидените "Симфонични танци" от Сергей Рахманинов.
Екхарт Вичик е философ. И не само по натюрел, а по образование. Учил е още музикология и, разбира се, дирижиране. Сега самият той преподава оркестрово дирижиране в Университета за музика „Ференц Лист“ във Ваймар. Има международна кариера като диригент на оркестри и оперни театри в Европа и САЩ, но също така се изявява като специалист в културния маркетинг, както и като радиоводещ.
На база на този солиден опит - колко време му е необходимо при срещата с непознат за него оркестър, за да прецени подхода си. И има ли различен подход с различните състави?
„Мисля, че самият оркестър има доста добра преценка за ситуацията в рамките на 30 секунди до 2 минути. Става бързо. За мен, като диригент, и тъй като имам толкова много хора насреща, трябват 5 до 10 минути. Но когато базата е положена, всичко, което правим от там нататък, е да усъвършенстваме нещата. Основното е, че аз съм сам, а те са група. Групата никога не може да се измерва интелектуално – индивидуалните музиканти могат да са много интелигентни, но като група винаги мислят и действат инстинктивно.
Затова винаги, от самото начало, се опитвам да съм максимално открит. За да привлека оркестъра като мой партньор, какъвто той всъщност е. Разбира се, аз имам ясна идея какви изисквания имам за звученето на определена творба, но понякога се налага да променям интерпретацията според това какви са музикантите срещу мен. Те могат да предложат много. Понякога казвам на младите диригенти, които обучавам, да не се страхуват от оркестъра. Да се поставят в обратната позиция – че срещу тях стоят стотици години натрупан опит, музикална рутина, която е чудесно богатство. И това, което съветвам диригентите, е да го приемат много сериозно, защото могат да се възползват по най-добрия начин – срещу нас стоят професионалисти, които имат много какво да покажат.“
Очевидно е, че философските науки са дали отражение в мисленето на диригента Екхарт Вичик, но защо музиката е надделяла в житейския му път?
„Отговорът е лесен – просто винаги съм харесвал да работя с други хора. Като дете много спортувах – почти на професионално ниво, но никога тенис или голф – винаги отборни спортове: баскетбол, волейбол. Просто обичам да съм заобиколен от други хора. Затова исках да съм и диригент – за да създавам музика заедно с другите. Смятам, че това е важен ключ към модерното лидерство – да цениш другите музиканти, защото, да си го кажем честно, когато махаш с пръчка – звук не се получава, нито музика. Музикантите са тези, които я създават. А е много практично понякога да има и диригент. Всички ние трябва да работим като един отбор, защото не можем да живеем и работим едни без други.
Аз съм много щастлив да се срещна тук със Симфоничния оркестър на БНР, който е чудесен и може да пресъздаде всички тези различни цветове (необходими за програмата на концерта). И мога да заявя, че установих още в първите минути, че имам пред себе си висококачествен състав – много отдадени и дисциплинирани музиканти, които са и склонни да съдействат на новия диригент, а това са качества, които не всеки оркестър има. Вашият Радиооркестър притежава тези комплексни качества и заслужава нашата подкрепа.“
Цялото интервю с гост-диригента Екхарт Вичик можете да чуете в звуковия файл.
“Никога не съм вярвал, че е възможно “Опералия” да се случи в България! Толкова смела мечта надали някой от нас може да сътвори! Благодарен съм на колегата Соня Йончева !“ Това каза за БНР тенорът и заместник-министър на културата Георги Султанов, който връчи специални награди на Министерството на културата на двама от финалистите в..
По повод предстоящия концерт на 21 ноември и представянето на новия албум, с които Детският радиохор отбелязва 65 години от своето създаване, гост в студиото на предаването "Рано в неделя" бе маестра Венеция Караманова, главен диригент на състава. "Тази година е наистина специална за нас. Юбилеят ни провокира да направим възможно най-пъстър сезон...
По повод изложбата, която бе открита в сградата на Столичната община, Александра Чолакова разказва за инициативата, посветена на децата с дислексия и другите специфични обучителни трудности. „Това е пътуваща изложба, която вече имаше няколко отправни точки – Народното събрание, Министерството на образованието и науката, Регионалния център за..
Алеята на славата в Тутракан – едно от емблематичните места в Крайдунавския парк – продължи да попълва своята историческа памет. На 12 ноември бе открита четвъртата паметна плоча, посветена на поетесата Пенка Цанева – Бленика (1899 – 1978), родена в Тутракан и оставила значима следа в българската литература. Идеята за Алеята на славата бе на кмета..
На 12 ноември от 17:30 ч. писателката Мариана Кирова представи новото си издание „Приключенията на една блондинка“ пред приятели и почитатели на среща с автограф и „чаша вино“. Книгата представляваше второ издание на едноименния роман, като в нея бяха включени и разкази и новели. Един от разказите, озаглавен „Операция Актиния“, бе носител на първа..
Миналото като възможност за бъдещето и връзката между аналоговото и дигиталното са сред основните послания на художествената инсталация „Пространство и етажи“, представена в Младежкия дом във Враца. Нейният автор е популярният дигитален артист Илиян Стойчев. Инсталацията обединява десет стари телевизора, които възпроизвеждат от DVD устройства кратки..
„Да излезеш от кожата си“ е названието на тазгодишното биенале на Съюза на йерусалимските художници. Почти всички творби, подготвени специално за форума, бяха отхвърлени от кураторката Тали Бен-Нун , което се превърна в неочаквана провокация и вдъхновение за нови търсения. Идеята на изложбата е да насочи вниманието не към завършената творба,..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим..
За всеки разумен външен наблюдател, за всеки магистрат в системата е ясно, че има нещо, което определяме като омерта – мълчание за процеси, които са..