Владимир Кара-Мурза: Режимът на Путин ще се срути и трябва да сме готови за това

"Режимът на Путин непременно ще се срути и ние трябва да изготвим пътна карта за периода след него, защото нямаме право да допускаме грешките от 90-те години".

Това казва в интервю за БНР руският дисидент, журналист и историк Владимир Кара-Мурза:

"И царският режим в началото на 20-и век, и комунистическият в края на същия се сринаха за три дни. Никой не знаеше това, нито го очакваше, нито се готвеше за него. Миналата година в Калифорнийския университет в Бъркли излезе книга на много известен руско-американски социолог - Алексей Юрчак, за късните години на съветския режим. Заглавието ѝ е изключително: "Това беше завинаги, докато не свърши". Точно така се случва всичко в Русия".

Попитан за думите на посланичката на Русия в България Елеонора Митрофанова по повод смъртта на Алексей Навални, че сам си е избрал съдбата и че затворът не е санаториум, той отговори: 

"Това цинично изказване ще го оставя на съвестта на тази госпожа, ако, разбира се, я има. Алексей Навални беше убит по пряка заповед на Владимир Путин, изобщо не се съмнявам в това. Точно по същия начин, както пак по пряка заповед на Владимир Путин преди 10 години беше убит лидерът на руската опозиция Борис Немцов - в гръб, на моста пред Кремъл. Надявам се всеки западен политик, който говори за връщането към обикновен бизнес с г-н Путин и иска отново да го кани по срещи на върха, да му стиска ръката, да си дава сметка, че тя е обляна в кръв".

Каква е оценката ви за последните събития в Украйна?

Вижте, агресията, започната от режима на Владимир Путин, продължава вече 3 години и половина - абсолютно незаконна, неоправдана и престъпна и в хода на която се извършват огромно количество престъпления, военни и против човечеството. От самото начало не беше ясно на какво разчиташе американската администрация, когато говореше, че иска да провери дали г-н Путин иска мир. Това, че не го иска, беше очевидно, защото той нападна Украйна и нямаше никакви причини за това. За пореден път Кремъл потвърди, че не иска никакъв мир, преговорите са провалени. Единственият положителен резултат от тези преговори, според мен, е че вкъщи се завърнаха 2 000 души - хиляда срещу хиляда обменени военнопленници. Надявам се тези процеси да продължат и колкото е възможно повече затворници на тази война - военнопленници, украински цивилни заложници, отвлечени украински деца, руски политически затворници, които са в затвора заради антивоенните си позиции, колкото се може повече от тях да се върнат вкъщи при семействата си и поне това да е равносметката от някакъв преговорен процес.

Смятате ли, че ударът на украинците по руските бомбардировачи бележи някаква повратна точка във войната?

Всяка държава има право на самозащита според международното право, затова ми е странно, че се говори за някаква ескалация. Няма нищо неясно в тази ситуация. Има страна-агресор - това е Русия на Путин и страна, която се възползва от правото си на защита - Украйна. Затова всякакви опити да се хвърли вината върху жертвата на тази агресия ми се струват напълно несъстоятелни.

Като стана дума за политически затворници, вие също бяхте такъв. В това свое качество ли говорите?

Бяхме 16 души при тази размяна през август. 16 души бяха спасени от този ад и путинския ГУЛаг благодарение на усилията на международната общност, най-вече на бившите правителства на Съединените щати и Германия. Но не можем да забравяме, че хиляди са по затворите в Русия.  По данни на правозащитната организация "Мемориал", в момента има над 3 хиляди политически затворници в Руската федерация. Това е повече, отколкото в бившия СССР, тоест в 15 страни, взети заедно, в средата на 80-те години. Тогава те бяха около 700 по данни на правозащитни организации. Разбира се, най-бързо нарастващата категория в този списък са хората, които говорят срещу войната в Украйна. Знаете, че в путинска Русия това е криминално престъпление - самият аз лежах в затвора за това. За много от тези хора, като например, Алексей Горинов - московския депутат, който е с туберкулоза в затворническата болница в Алтайска област, е не само въпрос на незаконна и несправедлива и политически мотивирана присъда, а на живот и смърт в буквалния смисъл на думата. И е много важно усилията на международната общност да бъдат насочени да се постигне освобождаването на тези абсолютно невинни хора, които лежат само защото са се отказали да бъдат мълчаливи съучастници на престъпната агресия, която режимът на Путин води срещу Украйна.

Бихте ли разказали какво представлява путинският ГУЛаг?

Това е описано много добре още в мемоарите на съветските дисиденти. Аз по образование съм историк и навремето съм се занимавал с историята на дисидентското движение в СССР. Имах честта да познавам много от тези хора - Владимир Буковски, Юрий Орлов, Сергей Ковальов. Порази ме факта до каква степен и в най-дребния детайл нещата сега са точно такива, каквито са били преди половин век. Четеш тази книга и разбираш, че я живееш - какво има в килията, как протича денят на един затворник, как надзирателите общуват с теб - всичко е точно така, както е било по времето на Съветския съюз. Но знаем също какъв е бил краят и как е приключила системата. Тази система я чака същото.

Сега в Съединените щати ли живеете?

Живея в самолета - това е честният отговор. Семейството ми е в Америка.

Какъв е животът при управлението на Тръмп? Той изглежда приятелски настроен към Путин....

Точно този наратив имам предвид и той е много опасен - "Хайде да се върнем към нормализирането на отношенията ни с Путин". Европа много добре познава собствената си история и до какво води умиротворяването на агресора от историята на 30-те години на миналия век. Знаем това и от историята на последните 25 години от взаимоотношенията на Запада и режима на Путин, когато се водеше точно тази политика на умиротворяване. Умиротворението на агресора никога не води до мир, а само до нови войни.

Може ли да се каже, че днешният ГУЛаг на Путин е Аушвиц без пещи, както писа Варлам Шаламов? 

Днешният путински ГУЛаг е пряко продължение на съветския. В това е проблемът и трагедията на нашата страна, че през 90-те години така и не се случи истинско обществено осмисляне на престъпленията на комунистическата система.  Нямаше нито отваряне на архивите, нито лустрация, нито съдебни процеси, нито ликвидиране на държавните структури, извършвали държавния терор спрямо собствените си граждани. Просто КГБ се преименува на ФСБ и толкова. И според мен, това е най-важната причина за всичко, което се случва днес. Защото знаем, че ако злото не е осмислено, не е осъдено и не е наказано, то непременно ще се върне. И е много важно да не се повтаря същата грешка следващия път, когато в Русия се покаже възможност за демократични промени, а това непременно ще стане. И тези престъпления, които са извършвани и от съветския режим, и сега от режима на Путин, да получат подобаващата оценка от страна на държавата.

Дълго ли ще чакаме този момент?

И царският режим в началото на 20-ти век, и комунистическият в края на същия, се сринаха за три дни. Никой не знаеше това, нито го очакваше, нито се готвеше за него.  Миналата година в Калифорнийския университет в Бъркли излезе книга на много известен руско-американски социолог Алексей ЮрчАк за късните години на съветския режим.  Заглавието й е изключително: "Това беше завинаги, докато не свърши". Точно така се случва всичко в Русия. Никой от нас не знае как и кога ще започнат тези промени и ще се отвори тази възможност, но знаем, че ще се случи. Според мен, ние не просто трябва, а сме длъжни да се готвим за този ден. По правило, в Русия промените стават толкова внезапно, че никой не е подготвен за тях. Затова бяха направени толкова много грешки, особено през 90-те години.  Нямаме право да ги повторим, затова още днес трябва да подготвяме план и стратегия, дори пътна карта, за деня след Путин. Много вече се занимават с това. Например, фондацията "Свободна Русия" скоро подготви доклад за прехода след Путин, "Мемориал" наскоро пусна голяма разработка под заглавие "100 дни след това". Много е важно за този преходен период да се готвят не само руските граждани, но и демократичните страни. Русия е най-голямата страна в Европа. От това, което се случва в нея, зависи онова, което става в цяла Европа и по цял свят. Когато в Русия има режим, който преследва собствените си граждани и репресира собствените си хора, той винаги ще бъде агресивно настроен и към  другите страни и съседите си. Вътрешните репресии и външната агресия на Русия са двете страни на една и съща монета. Затова, ако наистина искаме да достигнем дългосрочна сигурност и стабилност в Европа, ако искаме да я видим единна, свободна и мирна, единственият начин да го постигнем, е заедно с демократична Русия. И затова трябва да се готвим още от днес.