Рафаел Лос: Ударите с дронове на Украйна в Русия са напълно легитимни и не са "тероризъм"

Първата седмица на юни - 40-ия месец на руската пълномащабна война срещу Украйна - ще се запомни с дръзкия украински рейд срещу четири руски военновъздушни бази - в Иркутска област в Сибир, на 4300 км от фронтовата линия, в Мурманска на север и в Рязанска и Ивановска област в централната част на Европейска Русия. 

Киев твърди, че със 117 дрона, скрити в паркирани до базите камиони, е унищожил 40 самолета, много от които стратегически бомбардировачи. Сателитни снимки и видеозаписи от очевидци потвърждават само за 14 или 15.

На следващия ден в Истанбул - на втория кръг преки преговори - руснаците повториха максималистките си условия за мир: Украйна практически да се откаже от суверенен избор за собствената си съдба. После Тръмп си поговори пак с Путин и констатира, че мир скоро няма да има.

"Е, тогава, какво като Киев показа на Русия колко е уязвима?", питат скептиците.

"Важно е да не забравяме, че тези бомбардировачи имат и друга роля освен да са част от руските стратегически ядрени сили. Те се използват редовно за удари с крилати ракети и бомби срещу украинските градове и по фронтовата линия. Затова определено са легитимна мишена - за да се намалят руските рейдове срещу Украйна", казва Рафаел Лос - експерт по сигурност и отбрана от Европейския съвет за външна политика, в интервю пред  Деян Йотов за БНР.

"По последна информация от военните анализатори, използващи разузнавателни данни от открити източници, унищожените или поне значително повредени руски бомбардировачи са дузина или малко повече. Това не е малко и капацитетът на Русия да тероризира Украйна с далекобойната си авиация е значително ограничен - поне в краткосрочен план. Като цяло обаче ефектът върху способностите на Русия да бомбардира Украйна по принцип е сравнително малък. Далекобойната авиация става все по-малко и по-малко важна в тази война - заради все по-мащабната употреба на дронове-камикадзе. Затова руските въздушни нападения срещу Украйна едва ли ще намалеят. От друга страна обаче в тази дръзка и изобретателна украинска операция има значителна символика. Украйна доказа, че е способна и в четвъртата година на иначе тридневната война на Путин срещу нея, да сътвори стратегическа изненада. И руското ръководство би трябвало да си даде сметка, че Украйна все още е способна да отвръща на ударите, и то много силно", коментира Лос.

- Украинската страна съобщи първоначално, че са поразени около 40 самолета. Американски разузнавателни източници обявиха по-късно, че става дума за не повече от 20. Данните, които цитирате вие - за 12 до 14 унищожени или повредени дозвукови и свръхзвукови ракетоносци, означават, че над 10 процента от този руски арсенал вече ги няма. Ту-95 и Ту-22М3 отдавна вече не се произвеждат. Трудно възстановима е значи загубата на сдържащи и отбранителни способности на Русия...

- Ако излезем за малко от украинския контекст и погледнем по-общо на баланса на стратегическите способности на Русия и на Запада, такава значителна загуба на далекобойни самолети несъмнено поставя руснаците в по-неизгодна позиция от досегашната. Затова макар и украинските дронови удари да не водят до бързо и трайно подобряване на позицията на Украйна във войната, несъмнено те са от полза за НАТО. И това е още една причина, в Европа и в Алианса да си дадем сметка, че ние също дължим много на Украйна - не само тя на нас. Тя заслужава гаранции за сигурност, така че след евентуално прекратяване на огъня да няма трето руско нападение срещу нея.

- Ако украинското послание към руснаците с операция "Паяжина" е "уязвими сте, макар и да сте големи", дали Москва няма най-после да си даде сметка, че и за нея не е добре тази война да продължава дълго?

- Русия е уязвима тъкмо, защото е толкова голяма. И сега ще й се наложи да брани много по-сериозно огромната си военна инфраструктура от бъдещи подобни атаки. А между другото те - операциите на украинското военно разузнаване, дроновите удари и саботажите - са напълно легитимни съгласно международното право. И не са "тероризъм", както твърдят руснаците. Защото целта е да се намалят украинските жертви на техните въздушни нападения. Руснаците ще трябва да увеличат мерките за сигурност във всичките си военновъздушни бази и железопътни гари. Това ще им излезе доста скъпо. Всяка допълнителна рубла за отбрана ще е една рубла по-малко за нападателни способности - и за войната им срещу Украйна, и за възстановяване на капацитета на въоръжените им сили да застрашават НАТО.

- Руската пропагандна машина сравнява украинската "Паяжина" с нападението през 1941-а на имперска Япония срещу Пърл Харбър...

- Аналогията е напълно несъстоятелна. Случилото се тогава в Пърл Харбър е било нападение на една държава срещу друга без те да са били в състояние на война. И всички знаем до какъв силов ответен удар се стигна от страна на Съединените щати, за да приключи Втората световна война и в Тихоокеанския регион. Руската ситуация няма нищо общо с това. Местната пропаганда само се опитва да изкара Русия жертвата, а тя е всъщност агресорът, който води война срещу Украйна и заради това сега го боли много.

- В Истанбул - в деня след "Паяжина" - руснаците най-сетне разкриха условията си за прекратяване на огъня и за траен мир. Накратко - настояват да получат всичко. Дали това беше повлияно от украинската операция?

- Не. Не смятам, че има връзка между двете неща. Руската позиция е практически непроменена в сравнение с първите дни на войната. Държат на максималистките си условия и дори ги втвърдяват. Продължават да си говорят за т.нар. денацификация и за демилитаризация на Украйна, за отдръпване на НАТО до позициите от преди разширяването през 1997 г. Освен това Украйна и Западът трябвало да отчетат "реалностите на терен" - да признаят анексирането не само на Кримския полуостров, но и на четирите украински области, които руснаците дори не могат да окупират напълно. Русия настоява Украйна да сдаде тези свои територии преди дори да прекрати огъня. Докато Киев е готов на незабавно и безусловно примирие.

- Какъв беше смисълът руснаците да пазят в тайна меморандума си до самата среща в Истанбул с украинската делегация?

- Много вещи тактици са в пропагандата и манипулирането на информационните пространства. Най-важната мишена на тези им усилия е президентът на Съединените щати Доналд Тръмп. Тъй като той очевидно търси нормализация на американско-руските отношения, не държи реално Владимир Путин отговорен за действията му. И не изпълнява заканите си за допълнителни санкции. Макар да отправи такива и на срещата си в четвъртък с германския канцлер Фридрих Мерц. Затова руснаците от една страна демонстрират в лицето на Тръмп отстъпчивост в името на мира, а от друга втвърдяват преговорните си позиции и продължават с ударите си срещу цивилното население и инфраструктура на Украйна - само за десетина дни станахме свидетели на най-мащабните руски дронови и ракетни удари от началото на войната. С този цирк се опитват да вкарат Запада в нещо като стая с криви огледала - да изкривят реалността, само и само да избегнат наказание с допълнителни санкции или военна помощ за Украйна, което би променило ситуацията на фронта.

- И президентът Зеленски, и канцлерът Мерц настояха пред Тръмп, че е време да увеличи натиска срещу Путин. Тръмп обаче изглежда твърде зает с публичната си свада с Илън Мъск. Дали не губи вече интерес към Украйна, давайки си сметка, че не е толкова лесно да си миротворец?

- Украйна беше на върха на списъка с приоритети на Фридрих Мерц във Вашингтон - заедно с поддържане на ангажираността на Съединените щати с НАТО предвид предстоящата среща на върха в Хага след по-малко от три седмици, както и търговските ни отношения. И по трите теми европейците сме единни в позициите си. А Мерц потвърди интереса ни ако се налага, да купуваме от Америка оръжия и боеприпаси за отбраната на Украйна. Но май сте прав, че Доналд Тръмп постепенно губи интерес към Украйна. В предизборната си кампания заяви, че ще постигне мир за 24 часа. Но не успя дори до стотния си ден в Белия дом. Твърди, че в главата си има червени линии, които обаче очевидно се променят непрекъснато. Явно започва вече да схваща, че този проблем е много тежък за решаване. Но загубят ли Съединените щати интерес, оттеглянето им ще е опасно.

- Закономерен е въпросът има ли смисъл да продължават истанбулските преки т.нар. преговори, ако Тръмп не се вслуша в европейците и украинците и не накара руснаците да преговорят наистина. Факт е, че Путин няма причина да се отказва от агресивните си намерения, но пък и Украйна няма причина да развява бяло знаме. Има ли нещо, което би върнало трайния мир в Европа? И какво е то?

- Владимир Путин да осъзнае, че не може да успее в Украйна. Много сме далеч обаче от такова нещо. Ситуацията наистина е тежка. Но ако в Европа сме достатъчно решителни и Съединените щати си променят подхода, е напълно възможно Украйна да е в много по-изгодни преговорни условия в края на тази или в началото на идната година.