На 5 юни отбелязахме Световния ден на околната среда. Събитието се провежда ежегодно от 1974 г. насам, като се е превърнало в една от най-големите международни платформи с милиони хора от цял свят, обединени в защита на планетата. Тази година фокусът е върху следващото десетилетие, което ще има най-голямо значение за предотвратяване на катастрофалните промени. До 2030 г. трябва да се намалят чувствително емисиите на парникови газове, да се направят решаващи стъпки за премахване на бедността, опазването на биологичното разнообразие и връщането на деградиралите екосистеми към живот.
Броени дни преди събитието природата ни напомни с безпощадна точност, че не правим достатъчно да я опазим. От ледник в Швейцарските алпи се отдели огромен къс, който се свлече по планинските склонове и заличи цяло селище от лицето на Земята. За щастие не се стигна до жертви, тъй като селцето Блатен беше евакуирано от съображения за сигурност. Президентът на Швейцария Карлин Келер-Зутер заяви:
"Мощта, с която планината заличи цяло село, е неописуема. Разбираш мащаба на бедствието, само ако го видиш със собствените си очи. Жителите на Блатен получиха тежък удар от съдбата."
Милион и половина кубически метра лед се откъсват от ледника и свличат по планината. Швейцарските специалисти многократно алармират, че се наблюдава интензивно топене в последните години, дължащо се най-вече на глобалното затопляне. Ледникологът Людовик Раванел обясни как точно се е стигнало до бедствието.
"Случилото се в Швейцария не е изолирано събитие, а поредица от взаимно свързани феномени. в продължение на десет дни 600-метрова скала, издигаща се на около 3 300 метра, бавно се разклаща и от нея се откъсват камъни. Падащите камъни се събират на ледника и натежават, което на свой ред дестабилизира ледника се превръща в мощна лавина от лед, скали и кал."

Алпийската нация има най-високия брой ледници от всички европейски страни и отчита около 4% загуба на ледников обем през 2023-а. Това е второто най-голямо намаление за година след свиване с шест на сто през 2022-а.
Заради масираното свлачище в Блатен, вниманието на учените се насочи и към френското алпийско градче Шамони, където два ледника също представляват подобна заплаха. Те се намират на отсрещния склон на Мон Блан и са под непрекъснато наблюдение. Климатичните промени ускоряват топенето на ледниците и нестабилността на почвата, а алпийските градове като Шамони са сред най-застрашените и все повече се набляга на усъвършенстване системите за наблюдение и подготовката на местните власти и жители за реакция, подчертава швейцарският експерт доктор Майлин Жакемар.
"Знаем, че климатичните промени на големи височини не са благоприятни за стабилността на скалите. С нарастващите температури, се появява повече вода от топенето на ледовете и снега, а валежите все по-често са от дъжд, не сняг. Всички тези фактори не са благоприятни за устойчивостта на планинските масиви."
Случилото се в Швейцария не е изолиран случай. През 2022 огромен къс от ледника Мармолада в италианските Доломити се откъсва по време на лятна гореща вълна. Парчето, с размери на жилищен блок, предизвиква лавина в популярен сред туристите район и убива 11 души. През 2016 ледник в тибетските планини Ару се срутва и отнема живота на девет души. Откъснат ледник в Перу през 2006 предизвиква малко цунами. Докато топящите се ледници на полюсите допринасят за покачване нивото на океаните, учените алармират, че загубата на ледници в планините носи голям риск за общностите, които зависят от тях за питейна вода и напояване в земеделието.
"Климатичните промени със сигурност са най-големият фактор зад промените в планините. Дори да не можем да кажем, че са причинили това конкретно събитие, единственото, което можем да направим е да намалим глобалното затопляне, това означава намаляване на парниковите газове."

Трагедията в Швейцария само подчерта колко е важна работата на учените, наблюдаващи промените в климата и високопланинския терен. Заради ускоряващото се глобално затопляне Световната метеоролигчна организация призова за повече инвестиции в наблюдението и прогнозиране на ледниците, за да се предпазят планинските общности. Генералният секретар на организацията Селест Сауло подчерта, че всички държави са застрашени от бедствия, свързани с ледниците, независимо от нивото им на развитие.
"Това е новата реалност. Трябва да повишим осведомеността на хората колко са важни хидро-метеорологичните услуги за всяка държава и във всеки район на света. Затова призоваваме за повече инвестиции в наблюдението. С по-добро наблюдение, може да очакваме по-точни прогнози, които ще помогнат за създаването на по-ефективни системи за ранно предупреждение, така че в крайна сметка за защитим обществата, хората и препитанието им."
Холивудската легенда и бивш губернатор на американския щат Калифорния Арнолд Шварценегер, който откри конференция за промените в климата в родината си Австрия, подчерта, че международната общност не бива да се отказва от борбата с климатичните промени, само защото американският президент Доналд Тръмп е изтеглил Съединените щати от Парижкото споразумение.
"Не може да стоите със скръстени ръце и да се оправдавате, че един човек в хубавия Бял дом на Пенсилвания авеню, не е съгласен с вас. На хората им е омръзнало да слушат оплаквания за края на света. Искат герои. Можем да спечелим сърцата на хората като им покажем действия, които правят живота им по-добър. Не след двайсет години, а сега. Имаме силата да го постигнем."

След години на забавяния, тази вечер в Кайро беше открит Големият египетски музей - дългоочаквана, струваща милиарди долари витрина на фараонското величие, от която Египет се надява да съживи туризма и да даде тласък на затруднената си икономика. На церемонията присъстват 79 делегации, включително 39 държавни и правителствени ръководители,..
Между 140 000 и 160 000 души са участвали в днешния възпоменателен митинг по повод годишнината от срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад, съобщават полицейски източници, цитирани от телевизия N1. Вечерта преди годишнината хиляди граждани, сред които студенти, ветерани и мотористи, преминаха в шествие през центъра на града,..
Десетки любители на авиацията посрещнаха на летище "Васил Левски" самолета с най- голяма товароносимост в света - Ан 124 - "Руслан". Машината кацна за презареждане, сочат официалните данни. Използваният сега от Украйна Ан 124 - "Руслан" се приземи на пистата малко преди 16 часа. Под възторжените възгласи на големи и малки, въоръжени с..
Двама са носителите на тазгодишната Национална награда за скулптура на името на акад. Иван Лазаров, връчена за пети път в Деня на будителите от Общината в Кюстендил и градската художествена галерия "Владимир Димитров-Майстора". Журито определи за носители на приза доц. Георги Минчев и проф. Емил Попов. Освен статуетка двамата получиха по..
Дияна Хърка, майка на една от 16-те жертви на трагедията в северния сръбски град Нови Сад преди една година, обяви, че започва гладна стачка. "Трябва да знам кой уби детето ми, кой уби 16 души. Някой трябва да бъде подведен под отговорност за това. Ще обявя гладна стачка пред кметството в Белград, срещу лагера на привържениците на Александър..
България проучва възможността да поиска изключение от новите санкции на Съединените щати срещу двете най-големи петролни компании в Русия "Роснефт" и "Лукойл", твърди изданието "Политико". Нефтената рафинерия в Бургас, собственост на "Лукойл", осигурява 80% от горивото в страната. Според изданието, българското правителство е изпратило..
Премиерът Росен Желязков пусна символично новото осветление на обновения участък от международния път Е-79 между Благоевград и Симитли. Близо 36 милиона лева бяха осигурени от бюджета на АПИ за преасфалтиране на осемкилометровия участък, поставяне на нови обезопасителни мантинели, изграждането на отводнителни системи, нова маркировка и..
Никой не може да ми каже с кого да играя и с кого - не! Това заяви в предаването "РадиоТочка" шампионът по бокс Кубрат Пулев, който ще играе..
Изумен съм от настървението срещу църквата и то от майки и бащи, родители, каза в интервю пред БНР актьорът и режисьор Мариус Куркински за..
България е държавата в ЕС, която отделя най-много средства от БВП за правосъдие. Тя е номер едно по разходи за прокурори и прокурорска администрация, а..