Светът през седмицата: Все по-малки шансове за скорошен край на войните в Украйна и в Газа

Двете страни са представили една на друга взаимно неприемливи условия за примирие. Русия е предложила спиране на огъня само за два-три дни в определени райони, за да бъдат прибрани телата на загиналите. 

За по-дълъг срок бойните действия ще бъдат спрени само ако Киев започне да изтегля своите сили от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, обяви демобилизация и престане да получава чуждестранна военна помощ. Колкото до окончателното уреждане на конфликта Москва го вижда само при условие, че Украйна няма да се стреми към влизане в НАТО, армията й бъде ограничена по численост и военно оборудване и няма да приема на своя територия чужди военни формирования. Освен това Русия иска украинските територии, за които претендира, включително Крим, да получат международно признание. 

Всичко това стана ясно от публикувания малко след срещата в Истанбул руски проект за меморандум. Като “ултимативен и напълно неприемлив за Киев" определи меморандума президентът на Украйна Володимир Зеленски.

Украйна извърши тази седмица мащабна атака с дронове по руски авиобази на хиляди километри от фронтовата линия. Особеното в случая е, че дроновете са изстреляни от камиони, паркирани на магистрали в самата Русия, където са били вкарани тайно. Според президента Зеленски при атаките е била унищожена две трети от руската стратегическа военна авиация. Украйна атакува отново, този път под вода, Кримския мост, който беше построен от Русия като връзка с анексирания от нея полуостров Крим. Взривени бяха и два железопътни моста в Русия - в Брянска и в Курска област. При едната експлозия пътнически влак излезе от релсите и има жертви и ранени. Другият взрив причини катастрофа на товарна композиция, чийто машинисти също пострадаха. Като “терористични” определи тези действия руският президент Владимир Путин и видя "опит на Киев да провали мирните преговори". Според Путин при това положение "не може да се говори за нови срещи", особено между него и Зеленски.

Владимир Путин и Доналд Тръмп са провели в сряда едночасов телефонен разговор, който Тръмп нарече “добър, но не такъв, който ще доведе до незабавен мир".

Подхранените от Доналд Тръмп очаквания за ново примирие в Ивицата Газа не се оправдаха. Радикалната палестинска групировка "Хамас" поиска промени в американското предложение, което предвижда 60-дневно спиране на огъня и размяна на 28 от 58-те останали заложници за повече от 1200 палестински затворници. От "Хамас" заявяват, че са готови да освободят 10 заложници и да предадат телата на 18 загинали в замяна на освобождаване на палестински затворници, но искат не примирие, а край на войната и изтегляне на израелските войски от Газа - условия, неприемливи за Израел. Като "напълно неприемливо" определи искането на Хамас и специалният американски представител за Близкия Изток Стив Уиткоф. САЩ блокираха в Съвета за сигурност проекторезолюция, в която се настояваше за "незабавно, безусловно и трайно прекратяване на огъня между Израел и "Хамас" в Ивицата Газа. Мотивът за ветото на Вашингтон е, че текстът не осъжда групировката и не призовава групировката да се разоръжи и да напусне анклава.

Почитател на Доналд Тръмп стана президент на Полша. Националистът Карол Навроцки, подкрепен от опозиционната консервативна партия "Право и справедливост", получи 50,9 процента от гласовете, а за неговия опонент - либералният и проевропейски настроен кмет на Варшава Рафал Тшасковски гласуваха 49,1 на сто от избирателите. 42-годишният нов президент на Полша Карол Навроцки е известен като евроскептик и тъй като има право на вето върху законодателството, се очаква да блокира редица стъпки на управляващата либерална коалиция на премиера Доналд Туск особено във вътрешната политика. В първото си интервю след изборите Навроцки нарече Туск "най-лошият премиер, който Полша е имала от 1989 г.” и обеща, "силна съпротива от страна на президентския дворец". Веднага след като беше потвърдено, че кандидатът на управляващите за президент е заубил изборите, премиерът Доналд Туск обяви намерение да иска вот на доверие от парламента във Варшава. "Искам всички да видят, включително нашите опоненти, у дома и в чужбина, че сме готови за тази ситуация и разбираме сериозността на момента, но че не възнамеряваме да направим нито една крачка назад", подчерта Туск. Дали правителството му ще получи доверие от парламента, за да продължи да управлява, ще стане ясно на 11 юни.

В правителствена криза тази седмица изпадна Нидерландия. Премиерът Дик Схоф подаде оставка, след като крайнодесният лидер Герт Вилдерс изтегли своята “Партия на свободата” от и без това крехката управляваща коалиция. Вилдерс обясни действията си с отказа на своите коалиционни партньори да затворят страната за имигранти. Действията на Вилдерс предизвикаха гневна реакция от страна досегашните му коалиционни партньори от Консервативната партия и центристите. Те го обвиниха в безотговорност в момент, когато в Европа продължава да има война. Предсрочните парламентарни избори в Нидерландия ще се проведат на 29 октомври.

Независимо от подобни политически сътресения в Европейския съюз, единната европейска валута ще обхване от догодина още една държава. България изпълнява всички критерии, за да въведе еврото от 1 януари 2026-та, обявиха тази седмица Европейската комисия и Европейската централна банка. Въз основа на докладите на ЕК и ЕЦБ, на 19 юни финансовите министри на страните-използващи еврото, ще приемат препоръка за приемане на България в еврозоната. Препоръката трябва да бъде одобрена от министрите на икономиката и на финансите на всички от ЕС и утвърдена на лидерската среща на 27-те в края на юни. След това предстои да се произнесе и Европейският парламент. Процедурата трябва да приключи на 8 юли, когато страните от групата на еврото ще приемат окончателно всички решения за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари следващата година.

Кога ще приключат и търговските спорове между ЕС и САЩ е въпрос, който остава без отговор, но тази седмица Брюксел и Вашингтон демонстрираха оптимизъм. Американският търговски

представител Джеймисън Гриър и еврокомисарят за търговията Марош Шефчович определиха като “продуктивна” и “конструктивна” срещата си, която проведоха в Париж в сряда. Желание да бъдат уредени търговските разногласия и между САЩ и Китай е било демонстрирано по време на тазседмичния телефонен разговор между президентите Доналд Тръмп и Си Цзинпин. Двамата са се договорили да бъдат проведени нови двустранни преговори по митническите въпроси.

И още едно събитие, което няма пряка връзка с актуалната международна политика, но така или иначе привлече внимание: Напрежението между Доналд Тръмп и доскорошния му специален сътрудник - милиардерът Илон Мъск, тази седмица достигна критична точка. Той ескалира, след като Мъск определи като "отвратително извращение" обсъждания от Конгреса законопроект за разходите, който предвижда и премахване на данъчните облекчения за потребителите за електромобили. Наред с острите си изказвания, милиаредрът написа още, че без него Тръмп е щял да загуби изборите. 

"Мъск е полудял", отвърна президентът и заплаши да прекрати държавните договори с компаниите на милиардера, на когото доскоро разчиташе за отмизира държавните разходи и обсипваше с похвали.

Обзора на международните новини от седмицата слушайте в звуковия файл.