Двете страни са представили една на друга взаимно неприемливи условия за примирие. Русия е предложила спиране на огъня само за два-три дни в определени райони, за да бъдат прибрани телата на загиналите.
За по-дълъг срок бойните действия ще бъдат спрени само ако Киев започне да изтегля своите сили от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, обяви демобилизация и престане да получава чуждестранна военна помощ. Колкото до окончателното уреждане на конфликта Москва го вижда само при условие, че Украйна няма да се стреми към влизане в НАТО, армията й бъде ограничена по численост и военно оборудване и няма да приема на своя територия чужди военни формирования. Освен това Русия иска украинските територии, за които претендира, включително Крим, да получат международно признание.
Всичко това стана ясно от публикувания малко след срещата в Истанбул руски проект за меморандум. Като “ултимативен и напълно неприемлив за Киев" определи меморандума президентът на Украйна Володимир Зеленски.
Украйна извърши тази седмица мащабна атака с дронове по руски авиобази на хиляди километри от фронтовата линия. Особеното в случая е, че дроновете са изстреляни от камиони, паркирани на магистрали в самата Русия, където са били вкарани тайно. Според президента Зеленски при атаките е била унищожена две трети от руската стратегическа военна авиация. Украйна атакува отново, този път под вода, Кримския мост, който беше построен от Русия като връзка с анексирания от нея полуостров Крим. Взривени бяха и два железопътни моста в Русия - в Брянска и в Курска област. При едната експлозия пътнически влак излезе от релсите и има жертви и ранени. Другият взрив причини катастрофа на товарна композиция, чийто машинисти също пострадаха. Като “терористични” определи тези действия руският президент Владимир Путин и видя "опит на Киев да провали мирните преговори". Според Путин при това положение "не може да се говори за нови срещи", особено между него и Зеленски.
Владимир Путин и Доналд Тръмп са провели в сряда едночасов телефонен разговор, който Тръмп нарече “добър, но не такъв, който ще доведе до незабавен мир".
Подхранените от Доналд Тръмп очаквания за ново примирие в Ивицата Газа не се оправдаха. Радикалната палестинска групировка "Хамас" поиска промени в американското предложение, което предвижда 60-дневно спиране на огъня и размяна на 28 от 58-те останали заложници за повече от 1200 палестински затворници. От "Хамас" заявяват, че са готови да освободят 10 заложници и да предадат телата на 18 загинали в замяна на освобождаване на палестински затворници, но искат не примирие, а край на войната и изтегляне на израелските войски от Газа - условия, неприемливи за Израел. Като "напълно неприемливо" определи искането на Хамас и специалният американски представител за Близкия Изток Стив Уиткоф. САЩ блокираха в Съвета за сигурност проекторезолюция, в която се настояваше за "незабавно, безусловно и трайно прекратяване на огъня между Израел и "Хамас" в Ивицата Газа. Мотивът за ветото на Вашингтон е, че текстът не осъжда групировката и не призовава групировката да се разоръжи и да напусне анклава.
Почитател на Доналд Тръмп стана президент на Полша. Националистът Карол Навроцки, подкрепен от опозиционната консервативна партия "Право и справедливост", получи 50,9 процента от гласовете, а за неговия опонент - либералният и проевропейски настроен кмет на Варшава Рафал Тшасковски гласуваха 49,1 на сто от избирателите. 42-годишният нов президент на Полша Карол Навроцки е известен като евроскептик и тъй като има право на вето върху законодателството, се очаква да блокира редица стъпки на управляващата либерална коалиция на премиера Доналд Туск особено във вътрешната политика. В първото си интервю след изборите Навроцки нарече Туск "най-лошият премиер, който Полша е имала от 1989 г.” и обеща, "силна съпротива от страна на президентския дворец". Веднага след като беше потвърдено, че кандидатът на управляващите за президент е заубил изборите, премиерът Доналд Туск обяви намерение да иска вот на доверие от парламента във Варшава. "Искам всички да видят, включително нашите опоненти, у дома и в чужбина, че сме готови за тази ситуация и разбираме сериозността на момента, но че не възнамеряваме да направим нито една крачка назад", подчерта Туск. Дали правителството му ще получи доверие от парламента, за да продължи да управлява, ще стане ясно на 11 юни.
В правителствена криза тази седмица изпадна Нидерландия. Премиерът Дик Схоф подаде оставка, след като крайнодесният лидер Герт Вилдерс изтегли своята “Партия на свободата” от и без това крехката управляваща коалиция. Вилдерс обясни действията си с отказа на своите коалиционни партньори да затворят страната за имигранти. Действията на Вилдерс предизвикаха гневна реакция от страна досегашните му коалиционни партньори от Консервативната партия и центристите. Те го обвиниха в безотговорност в момент, когато в Европа продължава да има война. Предсрочните парламентарни избори в Нидерландия ще се проведат на 29 октомври.
Независимо от подобни политически сътресения в Европейския съюз, единната европейска валута ще обхване от догодина още една държава. България изпълнява всички критерии, за да въведе еврото от 1 януари 2026-та, обявиха тази седмица Европейската комисия и Европейската централна банка. Въз основа на докладите на ЕК и ЕЦБ, на 19 юни финансовите министри на страните-използващи еврото, ще приемат препоръка за приемане на България в еврозоната. Препоръката трябва да бъде одобрена от министрите на икономиката и на финансите на всички от ЕС и утвърдена на лидерската среща на 27-те в края на юни. След това предстои да се произнесе и Европейският парламент. Процедурата трябва да приключи на 8 юли, когато страните от групата на еврото ще приемат окончателно всички решения за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари следващата година.
Кога ще приключат и търговските спорове между ЕС и САЩ е въпрос, който остава без отговор, но тази седмица Брюксел и Вашингтон демонстрираха оптимизъм. Американският търговски
представител Джеймисън Гриър и еврокомисарят за търговията Марош Шефчович определиха като “продуктивна” и “конструктивна” срещата си, която проведоха в Париж в сряда. Желание да бъдат уредени търговските разногласия и между САЩ и Китай е било демонстрирано по време на тазседмичния телефонен разговор между президентите Доналд Тръмп и Си Цзинпин. Двамата са се договорили да бъдат проведени нови двустранни преговори по митническите въпроси.
И още едно събитие, което няма пряка връзка с актуалната международна политика, но така или иначе привлече внимание: Напрежението между Доналд Тръмп и доскорошния му специален сътрудник - милиардерът Илон Мъск, тази седмица достигна критична точка. Той ескалира, след като Мъск определи като "отвратително извращение" обсъждания от Конгреса законопроект за разходите, който предвижда и премахване на данъчните облекчения за потребителите за електромобили. Наред с острите си изказвания, милиаредрът написа още, че без него Тръмп е щял да загуби изборите.
"Мъск е полудял", отвърна президентът и заплаши да прекрати държавните договори с компаниите на милиардера, на когото доскоро разчиташе за отмизира държавните разходи и обсипваше с похвали.
Обзора на международните новини от седмицата слушайте в звуковия файл.
Десетки занаятчии, производители на чисти храни, артисти и музиканти участват в 15-ото издание на празника "Нощ на Самоводската чаршия" и фестивала на занаятите, които се провеждат във Велико Търново. Фестивалът е част от програмата за честванията на 117-ата годишнина от обявяването на Независимостта в старопрестолния ни град...
През седмицата на 17 септември православната църква отбеляза празника на Свети великомъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. В столицата празника се отбелязва по-тържествено, защото това е и Денят на София. Съвременното име на града нсои името на храм "Света София", който е един от най-старите и най-добре запазени раннохристиянски храмове..
"Силните срещу дрогата" - под този надслов във Враца днес ще се проведе кръг от откритото държавно първенство по силов многобой. На централния градски площад следобед силовите атлети ще премерят сили в атрактивни дисциплини с огромни тежести, за да покажат на младите хора ефектен начин за изразходване на енергията, а не чрез вредни навици. Това..
От 29 септември до 15 октомври в общинските болници и поликлиники в София ще се проведе вторият етап на общинската скринингова програма за профилактика на сърдечносъдовите заболявания. Над 2 100 души са били прегледани от специалисти по време на първия етап. Близо 50% от тях са диагностицирани със сърдечносъдов проблем. На мъж е..
Британският премиер Киър Стармър ще обяви признаването на държавата Палестина в специално изявление днес следобед, информира ББС, като цитира правителствени източници. Тази стъпка представлява значителна промяна във външната политика на Лондон, след като редица правителства твърдяха, че подобно признаване може да е част само от бъдещ мирен процес...
В драматична водна ситуация Кипър посреща новата хидроложка година, която започва на 1 октомври. Заетостта на язовирите в страната вече падна до 13% от обема им. Прилагането на мерки за справяне с недостига на вода напредва бързо, обяви в специално съобщение екоминистерството. Водните резерви на страната изглеждат достатъчни до края на тази година,..
Три пожара в испанската област Галисия изгориха над 2000 хектара и наложиха евакуация на хора. Повече от 30 екипа пожарникари, хеликоптери и самолети се борят със стихията. Едно от огнищата - това в провинция Оренсе е овладяно. През август там избухна пожар, който беше обявен за най-големият в историята на автономната област Галисия. Тогава пламъците..
Изпълнението на съдебните актове не означава, че те не могат да бъдат обсъждани и критикувани . Това е начин за развитие на съдебната практика,..
" Пеевски очевидно е завладял държавата. При този вот на недоверие това стана ясно най-ярко". Това заяви пред БНР Божидар Божанов, съпредседател на..
"Темата за сухия режим и голямата депресия в социалната историята на Съединените щати е много интересна и аз за първи път се сблъсках с част от..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност