Робертс Зиле: Отнесете се към еврото по-малко политически и по-прагматично

Латвийският евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти и заместник-председател на Европейския парламент Робертс Зиле коментира пред БНР прехода от национална валута в евро.

Латвия въведе еврото преди 11 години. Каква е равносметката?

"Разбира се, преди това някои политически движения казваха, че трябва да си запазим националната валута - лата. Аз обаче, освен икономист, съм и политик и се опитах да убедя не само моята партия, но и обществото като цяло, че за малки страни като Латвия, Полша и дори Швеция, където съм сега, има много повече предимства, отколкото недостатъци от приемането на еврото. То носи повече стабилност, може да допусне по-малко щети, които искат да ни нанесат наши врагове като, например, Русия. Разбира се, хората бяха разделени в позициите си, но, повярвайте ми, две седмици след въвеждането на еврото от 1-ви януари, в България всички ще забравят за тях. При нас стана точно така - две седмици след това всички забравиха за тези дебати и много лесно превключихме. У нас беше много развит шведският банков сектор преди да се присъединим към еврозоната. Той частично предизвика балон, тъй като отпускаше заеми към нашите граждани в евро. Това означава, че всички рискове при обмяната падат върху тези, които вземат заемите. И тъй като това се случи по време на финансовата криза 2009-2010-та година, това удари много силно Латвия преди приемането на еврото. Ние решихме да направим вътрешна девалвация и това доведе до болезнен спад на заплатите и пенсиите. Целта обаче беше да запазим посоката към еврото. И ако бяхме избрали класическата девалвация, тогава не само ние, но и Литва и Естония щяха да влязат в еврозоната много по-късно. Доколкото знам, в България поддържате тази цел от много години, сега изпълнявате всички критерии, получихте покана и смятам, че не би било много мъдро да избягате от еврото следващата година. Повярвайте ми, ще спечелите много повече, отколкото ще загубите". 

Имаше ли в Латвия протести срещу приемането на еврото и ако да, от кои политически сили? Бяха ли те проруски?

"Да, но не само от т.нар. латвийски партии - някои от тях също предприеха тези популистки действия за запазване на националната валута и в този дух. Както казах, обществото беше разделено. Но в средата на януари, две седмици след присъединяването ни към еврозоната, никой вече не помнеше този дебат. Всички преминаха към еврото, тъй като то създаде повече стабилност, а това беше много важно за Централната банка, особено след финансовата криза, за която споменах. Когато тя поиска тогава да вземе заем в евро от Европейската централна банка, й бе отказано. А шведската централна банка го получи, защото Швеция е по-силна, а ние нямахме гаранции, за да вземаме заем оттам в случай на макроикономически проблеми. И когато станахме част от еврозоната, вече имахме това право по време на кризи. Същото ще важи и за България".

Имаше ли искания за референдум за приемане на еврото?

"Чуваха се отделни гласове, но правителството, част от което беше и моята партия, направи каквото трябваше. Понякога референдумите са израз на слабост на политиците. Хората гласуват за парламент или президент и те са част от конституцията и трябва да вземат по-силни решения. Референдумите за пари са наистина рисковани. Ние променихме конституцията си след 1992-ра година, когато получихме независимост. В нея е записано, че не можем да правим референдуми по парични и финансови въпроси, като, например, увеличаването на пенсиите и в подобен дух. Това не е въпрос за референдум, а работа на изпълнителната власт. Смятам, че същото важи и за валутата. Не може да се прави политика с въпроси, свързани с парите. Не мисля, че това е мъдро. Знам, че България е много разделена и имаше избори много пъти през последните години. Това е слабост на политиката, но настоящото правителство и парламент трябва да продължат напред без референдуми".

У нас обаче идеята за референдум идва не от кой да е, а от президента...

"Не знаех това. Значи, той си играе на политика". 

Имате ли послание към него?

"Предполагам, че той има добри експерти. Ако наистина са добри професионалисти, те биха могли да изготвят документ с предимствата и недостатъците от приемането на еврото, за рисковете и положителните страни. И ако наистина го направят, той със сигурност ще види повече предимства и стабилност от приемането на еврото за страни като България, Латвия или Естония - сравнително малки държави по европейските стандарти и доста по-малки рискове. Ако е честен, на базата на тази експертиза той категорично ще реши да не прави референдум, а ще поеме политическа отговорност, че е по-добре за България да приеме еврото в средносрочен и дългосрочен план, отколкото да запази националната валута. Тя може би е израз на известна гордост, но тази гордост може да се срине в един момент, ако настане криза. Така че не е толкова просто. Има страни като Черна гора, които са въвели еврото, без дори да са част от ЕС. Така че, ако наистина президентът има добри финансови съветници, то той би ги помолил да излязат публично и да кажат, че са направили изчисленията за различните сценарии и категорично най-добрият за България е да приеме еврото".

• "Алфа Рисърч": 46,5% са за еврото, 46,8% - против

Все пак имаше ли повишение на цените в Латвия след нейното присъединяване към еврозоната?

"Не си спомням много добре какво точно стана преди 10 години и дори повече. Имаше една значителна част от обществото, която беше скептично настроена спрямо еврото. Но след това никой не искаше въпросът изобщо да се обсъжда. Така или иначе, националната ни валута още съществува и в случай на банкрут всеки може и сега да отиде до Централната ни банка и да обмени евро срещу латове. Обменният курс е фиксиран, както беше преди 10 години. Толкова е просто. Може би ситуацията тогава беше по-трудна при нас, отколкото в България, защото националната ни валута - латът, беше 1,7 евро, тоест, по-силен от него. Хората виждаха повече цифри по магазините - например, ако нещо е струвало 10 лата, сега беше 17 евро. Може би това имаше някакъв психологически ефект, но не създаде проблеми. Така че окуражавам българите и техния президент да се отнесат към въпроса по-малко политически и по-прагматично". 

Интервюто на Ангелина Пискова с Робертс Зиле в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.