След срещата на върха на НАТО - какво се променя?

Това мнение изрази пред БНР политологът Владимир Шопов. Той припомни, че с началото на президентството на Доналд Тръмп е стояла базовата дилема "дали НАТО се отправя към постепенна деконструкция или към предоговаряне на сърцевината на ангажимента на Америка към трансатлантическата сигурност", като от друга страна е стояла въпросителната за баланса на приноса между САЩ и останалите страни членки.  

Новият баланс за способностите и ресурсите, които американската страна ще остави в Европа, се предоговаря. Няма да станем свидетели на хаотично оттегляне, което би оставило въпроса за сигурността на Стария континент във въздуха, смята той.  

Скокът в разходите за отбрана е резултат на натиск от две посоки – изискването на администрацията на Тръмп, защото САЩ покриват 67% от разходите, но и поради автономно протичащ процес в самите членки на ЕС, "и най-вече в резултат на войната в Украйна". Резултатът е решение да бъдат драматично увеличени ресурсите за отбрана и сигурност, посочи Шопов. 

Ръстът ще дойде от "директно заделени нови публични средства, комбинирано с някаква форма на издаване на облигации и кредитен ресурс, което вече се случва", поясни политологът и прогнозира несъгласие и спорове, защото "има държави, които не са много ентусиазирани от тези разходи".

• Страните от НАТО се ангажираха с по-високите разходи и с колективната отбрана

• Рюте уверен: Съюзниците в НАТО ще постигнат споразумение за 5% от БВП за отбрана

• Тръмп се закани да накаже Испания заради несъгласие с увеличаването на разходите за отбрана

Проблемът на Тръмп е непостоянството. Той си тръгна доволен от срещата на НАТО. След 10 дни изтича срокът за европейско предоговаряне, коментира в предаването "Събота 150" военният анализатор Ивайло Иванов.

"Знаем, че Тръмп е правил изказвания, които ерозират чл. 5 от договора на НАТО. Има два стълба, единият е сдържането - противникът да вярва, че сме силни и да не започне военни действия срещу нас. Вторият е отбраната. Срещата на НАТО беше замислена така, че Тръмп да минимизира непостоянството си", смята Иванов.

Според него двата въпроса, които предизвикват търкането в Алианса, са отношението на Русия и войната в Украйна:

"Тръмп каза, че САЩ не са готови за санкции срещу Русия, защото можело Москва да откаже да седне на масата на преговорите. Но друго видяхме с намесата на САЩ в Иран. Вторият въпрос е нервното изчакване на Европа - какво ще излезе от анализа на САЩ на техните военни способности? Очаква се изтегляне на американски военни и вероятно ще е от източния фланг, където е необходимо да бъдат. Това ще е неприятен сигнал за нас и Путин може да засили агресията си."

Иванов припомни за наличието на американска бригада в Литва и влиянието на американците в Румъния, но се забелязва прехвърляне на ангажиментите.

"Проблемът с тази администрация на Тръмп е във времето. Прогнозите говорят, че от 3 до 5 години Русия може да придобие военни способности за агресия към страна от НАТО", предупреди Ивайло Иванов.