От 20 години Тодорова живее и твори в Белгия, но винаги, когато има възможност се връща и прави изложби и в България. "Метафора на паметта" е третата й самостоятелна изложба у нас. Художничката използва техниката сграфито, която възпроизвежда на хартия.
Едната половина от живота си Деница Тодорова е прекарала в България, а другата в Белгия. Завършила е Художествената гимназия в родния си град Пловдив. Учила е сценография, но преди 20 години заминава за Белгия, където завършва живопис в едно от най - престижните висши художестени училища в Европа - Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. Казва, че рисува откакто се помни. Като дете часове наред прекарвала в ателието на своя баща.
"Баща ми беше скулптор. Отраснала съм в неговото ателие. Той правеше мрамори, надгробни плочи. Имала съм много интересно детство. Ходила съм навсякъде с него, когато например е инсталирал надгробни плочи. Беше много интересно с неговите приятели художници. Завършила съм Художествената гимназия. След това бакалавър "Сценичен дизайн" в НБУ. Имах възможността да асистирам на голямата сценографка проф. Елена Иванова. След това заминах по "Еразмус" в Кралската академия, но осъзнах, че сценичният дизайн не е за мен. Когато отидох в Белгия се шокирах от високото ниво на академията и след това от цялото съвременно изкуство, което видях - галерии, музеи. Инстинктивно се влюбих и реших да уча живопис", разказва художничката.
След края на Академията, Деница Тодорова решава да продължи професионалния си път в Белгия. Днес се радва на блестяща кариера, но признава, че в началото било доста труно, докато пробие и се наложи в артистичните среди в чужбина.
"Както на моите колеги в България, може би и на всички колеги по света, им е много трудно след като излязат от академията да пробият. При мен първите четири години бяха много трудни. Имах едно ателие, в което нямаше отопление. Покривът му беше пробит. Трябваше да се занимавам с други неща, за да се издържам. Мисля, че на моите колеги в България им е още по - трудно.
Сега виждам, че през последните години, за щастие, се случват много позитивни събития в съвременното изкуство в България. Има много нови галерии, много нови проекти, много интересни автори. Но мисля, че в България все още има много малък пазар. Много малко хора колекционират съвременно изкуство. Колекционерите мисля, че предпочитат да колекционират повече стари майстори.
Може би тук е моментът да кажа: "Купувайте млади автори! Гледайте съвременно изкуство!" Ако сравним, тук в Белгия, това е страната с най - голям пазар за съвременно изкуство. Хората много повече се интересуват. Ходят да гледат изложби. Позволяват си да купуват малки формати. Просто в Западна Европа е съвсем различно като култура на купуване на съвременно изкуство и гледане. Има много повече шансове", казва нашата сънародничка.
В работата си Деница Тодорова използва техниката сграфито, която възпроизвежда на хартия. Започва от черния цвят и се движи към светлината.
"След като завърших, първите четири години се занимавах с живопис на практика. Установих обаче, че медиумът маслени бои на платно и изобщо цветът, не е за мен. Бях изпаднала в едно леко отчаяние, криза и реших да се върна към рисунките с молив. И от там започна вдъхновението с графита.
Първото ми истинско вдъхновение с рисунките е свързано с техниката сграфито. Опитвах се да правя сграфито на хартия, колкото и смешно да звучи за някои. Аз започвам по негативен начин, по обратния начин да рисувам. Първо правя листа напълно черен. Слагам различни слоеве графит и след това го премахвам. Което е подобно на техниката сграфито. Това първо вдъхновение идва от баща ми, защото той е правил много сграфитита и изобщо от декорациите на сгради в България - в Пловдив, Велико Търново, които съм виждала и много са ме вдъхновявали.
Моите картини изглежат много абстрактни на пръв поглед, но абсолютно всичко идва от реалистични моменти и снимки, които правя с телефона си и след това ги принтирам, правя скици. Обикновено нещата, които ме вдъхновяват са незабележимите неща около нас, дневните феномени - светлината, която се отразява в повърхността на водата, темите за вечността, за метафизиката.
Нещата, които съществуват около нас, но ние не ги забелязваме, например движението на мускулите в нашето собствено тяло. Има много елементи, като например кръгът, който обрисува вечността, неща без начало и край. Макар и на пръв поглед да започвам от черното към бялото и рисунките понякога да изглеждат доста тъмни, за мен те са търсене към светлината", споделя художничката.
"Метафора на паметта" е третата самостоятелна изложба на Деница Тодорова в България. Художничката казва, че това е едно емоционално завръщане и рефлективност към спомените и миналото.
"Изложбата е изключително вдъхновяваща, провокираща и интересна. Бях поканена от куратор Диана Драганова - Щир. Изложбата е в музейното пространство "Вера Недкова", което е към Националната галерия. Всичко започва с пространството.
Тъй като Вера Недкова е била изключително интересен артист, който е живял по някакъв начин в изолация. Тя дарява дома си на Националната галерия със завещанието там да правят изложби само жени. Интересен е контрастът с дома на Вера Недкова, с нейните картини. Интересен е контрастът между съвременното изкуство и нейното творчество.
Аз лично се подготвях около година за тази изложба и почти 90 процента от картините са правени специално за там. Аз искам да подхраня чувството, че съм гост в нейния дом. Атмосферата е изключително интересна. Заглавието на изложбата го избрахме заедно с куратор Щир. "Метафора на паметта" е лека препратка към Вера Недкова и спомена за нея. Направих една инсталация, композиция от моите рисунки, която имитира параван, който е висок два метра. Зрителят може да влезе буквално в рисунката по тяло. Това е препратка към начина, по който са живяли, защото са ползвали паравани. Този музей е по - малко познат като пространство, но препоръчвам на всички да отидат и да го видят. Интересна е симбиозата межу съвременното изкуство и историята", казва Деница Тодорова.
След изложбата в София, кои са следващите цели, които си поставя Деница Тодорова.
"Гледам към други европейски страни, защото след 12 години активна кариера, работа с галерии, по някакъв начин пазарът за мен тука е изчерпан. Мисля, че всеки художник има желание да се развива международно. Белгия е удобно място за живеене, но аз имам амбицията да работя в други страни - в Нидерландия, в Австрия. От 2017 година работя доста с галерии във Виена. Мисля, че бъдещето е международно."
А България си остава вдъхновение и свързаност независимо от разстоянията.
"Липсват ми семейството и приятелите. Тъй като моят баща внезапно почина, това се отрази доста на моето творчество. Идвам си често в България през последните три години. Свиквам с българския реализъм, който е доста по - различен от белгийския живот.
Нещо, за което може би си правя равносметка, е творческият ми път и как искам да се развивам. Не си правя много планове за бъдещето. То е неясно. Гледам да съм в настоящето, доколкото е възможно. Но връзката ми с България остава доста силна", казва в заключение нашата сънародничка.
Интервю на Даниела Големинова с Деница Тодорова в ''Закуска на тревата''
С бурни аплодисменти лондончани показаха високата си оценка за дебюта на българската диригентка Деляна Лазарова на най-големия и престижен европейски музикален фестивал - Би Би Си Промс. Концертът в Роял Албърт Хол на 10 септември беше част от ежегодните участия на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си. С него, по особено тържествен и специален..
Народният театър "Иван Вазов" представи новия си сезон. Той започва със заявката за "театър на три континента". Официално започва в събота, 13 септември, с 62-рото представление на "Великденско вино" с участието на Владо Пенев. Дни по-късно предстоят три премиери. Едната ще е следващият вторник и за първите пет поредни представления..
С премиера на книга за актрисата Емилия Радева започва днес есенният литературен сезон на Столичната библиотека. "Животът ми - едно добро представление" е заглавието на изданието, което ще бъде представено от съставителя на книгата и дъщеря на известните актьори Емилия Радева и Любомир Димитров Катерина Димитрова. Посетителите ще видят..
Книгата "Музеят на моето време" на Слава Янакиева представя колекция от фрагменти, в които личното свидетелство се превръща в общо послание за памет, род, загуби и надежда. Янакиева е културолог, преводач и университетски преподавател. Започва своето търсене в тишината на Covid пандемията. "Цялото бреме на времето, което мъкнем, трябва..
Международният театрален фестивал "Сцена на кръстопът", чийто основоположник е Стефан Данаилов, се открива за 29-а поредна година. Домакин е Пловдивският драматичен театър. Първото представление в афиша е спектакълът „Без кръв“ на Пловдивската трупа по едноимения роман на Алесандро Барико. Режисьор е Диана Добрева, а сценичната адаптация..
Книгата "Етюд-и-те на София. 10 години в кадри" на фотографа Иван Шишиев запечатва едни от най-интересните и впечатляващи хора, места и събития в столицата ни през последното десетилетие. "Вече има публикувани над 18 000 кадъра, които разказват какво се случва в София и България. Публикувал съм и снимки от Ирак, Албания, Киргистан,..
Започна юбилейният 25-и международен майсторски клас на оперната дива Райна Кабаиванска, организиран от Нов Български Университет. Той отбеляза рекорден интерес – за участие се записаха 140 млади оперни певци от 30 държави. Ето кои са избраниците на Маестрата, след прослушването на 4-и септември на сцената на Софийската национална опера и балет:..
От инцидента в Русе няма да има голямо сътресение на правителството . Това каза пред БНР Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на..
"Опасявам се, че за случая в Полша повече става въпрос не за военнотехнически аргументи, а за политико-пропагандни аргументи , така че ще се опитам да..
"133 млн. лева загуба на Топлофикация "София" за първото тримесечие на годината , баш в разгара на отоплителния сезон, когато би трябвало да е печатница..