От 20 години Тодорова живее и твори в Белгия, но винаги, когато има възможност се връща и прави изложби и в България. "Метафора на паметта" е третата й самостоятелна изложба у нас. Художничката използва техниката сграфито, която възпроизвежда на хартия.
Едната половина от живота си Деница Тодорова е прекарала в България, а другата в Белгия. Завършила е Художествената гимназия в родния си град Пловдив. Учила е сценография, но преди 20 години заминава за Белгия, където завършва живопис в едно от най - престижните висши художестени училища в Европа - Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. Казва, че рисува откакто се помни. Като дете часове наред прекарвала в ателието на своя баща.
"Баща ми беше скулптор. Отраснала съм в неговото ателие. Той правеше мрамори, надгробни плочи. Имала съм много интересно детство. Ходила съм навсякъде с него, когато например е инсталирал надгробни плочи. Беше много интересно с неговите приятели художници. Завършила съм Художествената гимназия. След това бакалавър "Сценичен дизайн" в НБУ. Имах възможността да асистирам на голямата сценографка проф. Елена Иванова. След това заминах по "Еразмус" в Кралската академия, но осъзнах, че сценичният дизайн не е за мен. Когато отидох в Белгия се шокирах от високото ниво на академията и след това от цялото съвременно изкуство, което видях - галерии, музеи. Инстинктивно се влюбих и реших да уча живопис", разказва художничката.
След края на Академията, Деница Тодорова решава да продължи професионалния си път в Белгия. Днес се радва на блестяща кариера, но признава, че в началото било доста труно, докато пробие и се наложи в артистичните среди в чужбина.
"Както на моите колеги в България, може би и на всички колеги по света, им е много трудно след като излязат от академията да пробият. При мен първите четири години бяха много трудни. Имах едно ателие, в което нямаше отопление. Покривът му беше пробит. Трябваше да се занимавам с други неща, за да се издържам. Мисля, че на моите колеги в България им е още по - трудно.
Сега виждам, че през последните години, за щастие, се случват много позитивни събития в съвременното изкуство в България. Има много нови галерии, много нови проекти, много интересни автори. Но мисля, че в България все още има много малък пазар. Много малко хора колекционират съвременно изкуство. Колекционерите мисля, че предпочитат да колекционират повече стари майстори.
Може би тук е моментът да кажа: "Купувайте млади автори! Гледайте съвременно изкуство!" Ако сравним, тук в Белгия, това е страната с най - голям пазар за съвременно изкуство. Хората много повече се интересуват. Ходят да гледат изложби. Позволяват си да купуват малки формати. Просто в Западна Европа е съвсем различно като култура на купуване на съвременно изкуство и гледане. Има много повече шансове", казва нашата сънародничка.
В работата си Деница Тодорова използва техниката сграфито, която възпроизвежда на хартия. Започва от черния цвят и се движи към светлината.
"След като завърших, първите четири години се занимавах с живопис на практика. Установих обаче, че медиумът маслени бои на платно и изобщо цветът, не е за мен. Бях изпаднала в едно леко отчаяние, криза и реших да се върна към рисунките с молив. И от там започна вдъхновението с графита.
Първото ми истинско вдъхновение с рисунките е свързано с техниката сграфито. Опитвах се да правя сграфито на хартия, колкото и смешно да звучи за някои. Аз започвам по негативен начин, по обратния начин да рисувам. Първо правя листа напълно черен. Слагам различни слоеве графит и след това го премахвам. Което е подобно на техниката сграфито. Това първо вдъхновение идва от баща ми, защото той е правил много сграфитита и изобщо от декорациите на сгради в България - в Пловдив, Велико Търново, които съм виждала и много са ме вдъхновявали.
Моите картини изглежат много абстрактни на пръв поглед, но абсолютно всичко идва от реалистични моменти и снимки, които правя с телефона си и след това ги принтирам, правя скици. Обикновено нещата, които ме вдъхновяват са незабележимите неща около нас, дневните феномени - светлината, която се отразява в повърхността на водата, темите за вечността, за метафизиката.
Нещата, които съществуват около нас, но ние не ги забелязваме, например движението на мускулите в нашето собствено тяло. Има много елементи, като например кръгът, който обрисува вечността, неща без начало и край. Макар и на пръв поглед да започвам от черното към бялото и рисунките понякога да изглеждат доста тъмни, за мен те са търсене към светлината", споделя художничката.
"Метафора на паметта" е третата самостоятелна изложба на Деница Тодорова в България. Художничката казва, че това е едно емоционално завръщане и рефлективност към спомените и миналото.
"Изложбата е изключително вдъхновяваща, провокираща и интересна. Бях поканена от куратор Диана Драганова - Щир. Изложбата е в музейното пространство "Вера Недкова", което е към Националната галерия. Всичко започва с пространството.
Тъй като Вера Недкова е била изключително интересен артист, който е живял по някакъв начин в изолация. Тя дарява дома си на Националната галерия със завещанието там да правят изложби само жени. Интересен е контрастът с дома на Вера Недкова, с нейните картини. Интересен е контрастът между съвременното изкуство и нейното творчество.
Аз лично се подготвях около година за тази изложба и почти 90 процента от картините са правени специално за там. Аз искам да подхраня чувството, че съм гост в нейния дом. Атмосферата е изключително интересна. Заглавието на изложбата го избрахме заедно с куратор Щир. "Метафора на паметта" е лека препратка към Вера Недкова и спомена за нея. Направих една инсталация, композиция от моите рисунки, която имитира параван, който е висок два метра. Зрителят може да влезе буквално в рисунката по тяло. Това е препратка към начина, по който са живяли, защото са ползвали паравани. Този музей е по - малко познат като пространство, но препоръчвам на всички да отидат и да го видят. Интересна е симбиозата межу съвременното изкуство и историята", казва Деница Тодорова.
След изложбата в София, кои са следващите цели, които си поставя Деница Тодорова.
"Гледам към други европейски страни, защото след 12 години активна кариера, работа с галерии, по някакъв начин пазарът за мен тука е изчерпан. Мисля, че всеки художник има желание да се развива международно. Белгия е удобно място за живеене, но аз имам амбицията да работя в други страни - в Нидерландия, в Австрия. От 2017 година работя доста с галерии във Виена. Мисля, че бъдещето е международно."
А България си остава вдъхновение и свързаност независимо от разстоянията.
"Липсват ми семейството и приятелите. Тъй като моят баща внезапно почина, това се отрази доста на моето творчество. Идвам си често в България през последните три години. Свиквам с българския реализъм, който е доста по - различен от белгийския живот.
Нещо, за което може би си правя равносметка, е творческият ми път и как искам да се развивам. Не си правя много планове за бъдещето. То е неясно. Гледам да съм в настоящето, доколкото е възможно. Но връзката ми с България остава доста силна", казва в заключение нашата сънародничка.
Интервю на Даниела Големинова с Деница Тодорова в ''Закуска на тревата''
На 30 септември изявената концертна пианистка Донка Ангъчева бе удостоена със Златен почетен знак за заслуги към Република Австрия, който й бе връчен на официална церемония във виенския Кюнстлерхаус. Златният почетен знак за заслуги е един от най-високите държавни ордени на Австрия, като статутът на това отличие е учреден с федерален закон..
21-вото издание на Европейския музикален фестивал Варна започва на 9 октомври с концерт, посветен на 30-годишния творчески юбилей на световноизвестното клавирно дуо Аглика Генова и Любен Димитров . Началото е в 19:00 ч., в изисканата атмосфера на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. Събитието е единственото в България, с което..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" ще отбележи 200 години от рождението на Йохан Щраус - син със специална 4-дневна програма от 23 до 26 октомври, която превръща зрителя поне за два часа в аристократ. "Тази година се празнува в световен мащаб тази годишнина. Решихме, че всеки трябва да чуе малко Щраус", обясни пред БНР Татяна..
"Надпяване" е класация за народна музика, чиято цел е всеки месец да представя произведения в различни стилове, подредени в няколко категории, състезаващи се в рамките на една календарна година. Форматът обхваща авторски произведения, нова, етно, традиционна музика, която се доближава до вкусовете на аудитория от различни възрасти, с различни..
"Императриците" на легандарния британски художник Деймиън Хърс могат да бъдат разгледани в столичната галерия Vivacom Art Hall "Оборище" 5. Българската публика ще има възможност до 25 октомври да се срещне с една нова серия на прочутия артист , обясни пред БНР Деница Гергова, арт директор на галерията. "Изложбата се подготвя през..
До 14 октомври Русе ще е снимачна площадка на поредния игрален филм, който ще разказва вечни истории от миналото време. Атмосферата на града, къщите и хората за пореден път ще влязат в българското кино, а сега това ще се случи чрез филма "Вечерна сватба" по едноименната книга на русенския писател Иван Станков . Режисьор на филма е..
В заключителното издание от летния сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20-21 ч.: Отзвук от три големи музикални събития на столична сцена: - Софийската национална опера и балет откри новия си сезон 2025/2026 г. с великолепен спектакъл на операта “Тоска“ от Пучини - В..
"Не съм съгласна с определението, че "Хамас" е радикална групировка" . Това отбеляза пред БНР д-р Милена Ангелова , която се завърна от Газа:..
" Де факто има река , де юре в една сериозна част от тази площ, която е наводнена, също има река, но има нещо много интересно - според кадастъра де юре..
"Мафията изнудва София! Не трябва да се даваме". Това заяви пред БНР Елисавета Белобрадова, депутат от ПП-ДБ, за кризата с боклука в "Люлин" и..