Проф. Мишел Стравшински: Много специалисти се връщат в Израел заради засилващия се антисемитизъм

Професор Мишел Стравшински е възпитаник на Масачузетския технологичен институт. Повече от 10 години е работил, а накрая оглавявал изследователския отдел на Банката на Израел. Преподава в Еврейския университет в Йерусалим и Университета в Тел Авив. Публикува статии във водещи списания по целия свят. Сред най-известните му трудове са "Макроикономическа политика, пазар на труда и неравенство в израелската икономика", "Цикличност на фискалната политика в Израел",  "Характеристики на желателната система за отрицателен данък върху доходите в Израел в светлината на характеристиките на предлагането на работна ръка и разпространението на бедността сред хората с нисък потенциал за доходи".

- Коя от съществуващите различни икономически теории може да обесни внезапната ( поне така изглеждаше на незапознатите в детайли с положението в Близкия Изток) война между Иран и Израел?

- Когато говорим за войни-горещи и студени, икономическите теории винаги са техен фон. Например, създаването на инфраструктури на сунитските държави и тези, които поддържат връзка с САЩ, от една страна и приближените до Китай-от друга. Това е студено икономическо съперничество. Но конкретната война между Иран и Израел е именно заради атомната програма. Все още не е ясно в каква степен сме успели да я засегнем или забавим. И Израел, който се стараеше да не напада нефтени находища, и Иран, който се въздържа да затвори Ормузкия пролив, се стараят да не предизвикат световна енергийна криза.

- Какво е състоянието на израелската икономика - почти 2 години след началото на войната в Газа и на още поне 4 фронта?

- Най-голямото перо в бюджета на дадена държава по време на война е за военни разходи. Тези средства се взимат от други отрасли, което спъва развитието им. През 2023-2024 година стигнаха до 10% от националния продукт. И когато всички се надяваха през 2025 година разходите да намалеят, започна войната с Иран, която погълна още 20 милиарда.

Министерството на финансите разчита, че разходите от войната с Иран могат да се покрият от вече повишените от 1.1.2025 г. данъци. Но аз, като икономист не съм много сигурен в това, освен ако се подпише мирно споразумение за Газа и икономиката може да печели като преди войната, когато тя беше една от силните в света. Веднага след началото на войната с Газа икономиката ни не спря да произвежда и най-вече израелския хайтек, който е най-продуктивният отрасъл. Изключение правят само някои от стартъпите, които не могат да покажат продукцията си пред чуждестранни инвеститори и потенциални клиенти, които отбягват да идват тук заради войната. 

Единствено през 12 - те дни на войната с Иран, всички гледаха по време на бомбардировките да са близо до скривалище и целият производствен и културен процес за кратко замря. След прекратяването на огъня целият живот отново кипи. Надяваме се след като Европейската въздухоплавателна организация възвърна полетите до Израел, че е възможно да се оживи туризма, който през последните години работи само с четвърт от капацитета си.

И тъй като целият свят е в напрежение, че студената война отново се е завърнала и има няколко "горещи", като освен нашата, има и тази в Украина и Русия, както и в Африка, а военната ни промишленост работи и за износ. От 8,7 милиарда през 2020 г. достига до 13,7 милиарда през 2024 г. Най-вече, се търсят системи за защита, които Израел произвежда.

Когато работих в Израелската национална банка и Министерството на финансите, бях един от инициаторите за субсидия на получаващите ниски заплати, а работещи на пълен работен ден. Някои неправилно ги наричат отрицателен данък. Те освен, че помагат материално на семействата, поощряват определени категории хора да се включат да работят. При религиозните евреи - основно жените, които работят и поддържат семейството, в арабския сектор е обратното - мъжете работят, а жените си гледат децата. 

Държавата изплаща и пълната заплата на резервистите, докато са на фронта. Това помага на семействата, но и на работодателите, на които е трудно да изплащат заплати за несвършена работа. Религиозните евреи и арабите са под една трета от населението. За тях тези субсидии са важни. По време на войната тези субсидии загубиха за кратко значението си. Например, увеличи се броят на строителните работници араби. Въпреки това, има недостиг от 130 000 строители, които заради войната ни е трудно да внесем. На строителните предприемачи им се налага да плащат по- високи надници. Що се отнася до резервистите, те понякога са мобилизирани вече четири пъти. Затова е много важно да могат да служат и религиозните младежи. Но по този проектозакон се работи от доста време, тъй като има политически натиск, той да не бъде приет или ако се приеме, може би само 6-7 хиляди да се мобилизират, което е нищожно количество. Заплащането на редовно служещите е много ниско, за разлика от това на запасняците.

Ръстът на цените на стоките и услугите и на съотношението на внос и износ по време на войната остава подобен на този, който е бил и е мирно време. Това обяснява запазване в общи линии на стабилно висок шекел спрямо останалите валути, а също добрите резултати на Телавивската борса. Това означава, че финансовият свят вярва в гъвкавостта и перспективите на тази икономика. 

Да, Израел има военни победи, но въпросът е ще може ли да извлече от тях подписване на договори. Все още има неяснота, доколко атомната програма на Иран е засегната, за да може да се водят преговори. Изключително важно е да се подпише споразумение за примирие в Газа. Важно е и дали ще бъдат подписани още Аврамови споразумения, най-вече със Саудитска Арабия. Светът е в очакване. Ние също. Не е достатъчно да си удържал военни победи, а да си успял да ги подплатиш със сериозни споразумения.

- Сега, по време на войната, няма ли бягство на специалисти в чужбина?

- Няколко международни компании, които имаха филиали и на други места, временно закриха предприятията си в Израел и "изтеглиха" част от специалистите си. Но това са единични случаи. Винаги има движение на хора, които искат да си опитат късмета другаде. Особено при медицинските специалности. В Израел няма достатъчно студентски места в медицинските факултети. Затова много млади хора - и евреи, и араби, отиват да учат в чужбина. Част се връщат, а част остават там.

В момента има голяма миграция към Израел( колкото и да е чудно за хората извън страната). Много специалисти от всички области пристигат в Израел заради засилващия се антисемитизъм. Не знаехме точно какви специалности и квалификация имат, но сме сигурни, че голяма част са висшисти ( такива са еврейските традиции в диаспората). Готвим се да анализираме данните на завърналите се в Израел, за да преценим как това ще се отрази на икономиката ни.