Експерти: Горският сектор се нуждае от бърза реорганизация и отделяне от МЗ

Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за пример като състояние на горите в Европа и в бъдеще те ще изпълняват все повече публични функции, свързани с тежките климатични катаклизми, заяви доц. Христо Михайлов, ректор на Лесотехническия университет, в интервю пред БНР.

Заедно с председателя на Федерацията за земеделие и гори към КТ "Подкрепа" Анелия Иванова коментираха в предаването "Преди всички" на БНР необходимостта от отделяне на горите от МЗ, проблемите на горския сектор и недоволството на горските служители за по-високи заплати.

"Само по себе си необходимост за самостоятелно горско ведомство, не е само ползването на дървесината, тази дейност ще изостава, но публичните функции трябва да са под държавното управление. И съм сигурен, че държавата ще ни подкрепи", надява се доц. Михайлов, който още през 2021 г. при земеделския министър Бозуков е лансирал отделяне на горите от МЗ.

А какъв да е статутът на това отделно ведомство на горите е въпрос на диалог. От сектора си мечтаят да има министерство на горите, но ще са доволни и на държавна агенция по горите, която да бъде към МС, да провежда самостоятелна политика за горите и да бъде първостепенен разпоредител на бюджетни пари.

"Част от проблемите, поставени на дневен ред към момента, са натрупвани и са свързани с финансите, но остават нечути. Административния персонал в държавните предприятия е раздут. Доминират калинки! Милиони левове за административни разходи са неефективни. Защото политиката влезе в горските стопанства, там са дървата за местното население – ресурс, който на национално ниво не е инвентаризиран. Никога не можете да осчетоводите, това което се ползва. Калинките се назначават на ръководни длъжности и си затварят очите при злоупотреби през източване на ресурси. Горският сектор се превърна в доходоносен, сладък бизнес на местно ниво с настанени калинки", коментира ректорът на ЛТУ.

• На четвъртия ден от пожара в Пирин: огънят върви посока санданското село Плоски
• Десетки леки автомобили с протестиращи лесовъди и горски предприемачи от Кюстендил, Перник и Благоевград затрудни движението в Кюстендил

Като аргумент за несправедливото заплащане на горските служители, които искат 30% за увеличаване на заплатите и протестираха, доц. Михайлов посочи, че горските са на терен заедно с пожарникарите да гасят горските пожари.

"Не ги противопоставям, но пожарникарите получават допълнително заплащане, а горските са там от морални подбуди и никой не им плаща за извънредния труд и за нещо, за което не са задължени да правят", каза той.

Според него трябва бързо и спешно държавните органи да предприемат спешни мерки за урегулиране на тези процеси и изглаждане на тази несправедливост:

"Целият сектор подлежи на реорганизиране. Генералният въпрос е, че в България пътят на предприятията е, че превърнаха горските стопанства в посредници между държавна собственост и изпълнителите на дърводобива. Имаме 16 районни дирекции, които осъществяват контрол. България е уникална страна, имаме естествен монопол на държавни гори и държавата не умее да ги управлява."

Той посочи, че министър Тахов неглижира проблема на горите и горския сектор изцяло.

На същото мнение е и синдикалистът Анелия Иванова.

Според нея основният проблем е, че когато имаше добра реализация на дървесината, имахме допълнително стимулиране и "не се поставяше въпросът за извънредния труд, който не се заплаща на горските работници по време на пожарите":

"Настояваме държавата, когато е вменила публични функции – гасене на пожар или превантивните дейности, да се заплащат от бюджета. Не вярвам, че когато гората гори, горските ще излязат на протест."

Тя посочи, че проблемът е наредбата, по която се формират работните заплати. И се оказва, че шефовете на горските получават високи заплати за разлика от служителите.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.