Дрехата - кодът на нашата история, вярвания, социален статус и естетика

То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика. 

Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е променило то през годините, какво е неговото настояще и как ще се развива в бъдеще?

Изследването на облеклото на православните българи от до индустриалната епоха показва, че всяка нишка, всеки цвят и орнамент са били значение. 

В зависимост от региона и неговите културни и исторически специфики облеклото се е различавало според това кой си – откъде идваш, какъв е твоят пол, възраст, дори социална роля, казва доц. Ива Станоева от Института за етнология и фолклористика към Българска академия на науките, която посочи, че дори в рамките на Османската империя е било много трудно да се разбере за един мъж от къде е, отколкото за една жена.

Спецификите на традиционното облелко се коренят в самата същност на доиндустриалните култури. Те са се характеризират с регионална затвореност, цикличност, доминиране на общностната над индивидуалната идентичност, ритуалност, осезателно присъствие на дихотомиите природа-култура, свое-чуждо, горе-долу, мъжко-женско, подчертава доц. Ива Станоева.

Основен елемент във всеки традиционен български костюм е бялата риза. Върху нея се надграждат различни компоненти: престилка, сукман, потури, джубе, пояс… Всички те формират пирамидална композиция, в която всеки слой остава видим.

Най-богато е облеклото на младите – особено на булките. Защото именно те ще продължат рода. Най-беден е съставът на облеклото при децата. По-цветните и светли цветове са се носели от по-младите, докато по-тъмни са били цветовете, носени от по-възрастните.

Настъпващите през 19 век модернизационни процеси, водят до постепенни промени в традиционното облекло, които засягат материалите, състава и декорацията. Навлизат вносни стоки, появява се памукът, който заради високата си цена се е поставял на видимите части на ризата – ръкави, пазви. Внасяли са се прежди, бои, платове. 

Съставът на костюма започнал да се опростява, като отпадат сложните женски забраждания, отделни дрехи и други. Обеднява и декоративната система, като се изоставят накитите, а шевицата започва да обеднява. Докато в един момент шевицата изцяло отстъпва на дантелата. 

Днес традиционната носия все по-често се връща в ежедневието – като част от сценични костюми, фестивални облекла или дори вдъхновение за съвременна мода. А работата по съхраняване и възраждане на това наследство става все по-важна.

Днес традиционните носии се съхраняват в националния етнографски музей, регионалните музеи, в читалищата и дори в фолклорните състави, които изпълняват българска народна музика и български народни танци.

Днес традиционната носия все по-често се връща в ежедневието – като част от сценични костюми, фестивални облекла или дори вдъхновение за съвременна мода, посочва Борис Димитров майстор на традиционни облекла и бивш танцьор по български народни танци. А работата по съхраняване и възраждане на това наследство става все по-важна.

Междувременно има много ателиета, което създават носии, но Борис забелязва, че върху облеклата навлизат много външни влияния, особено украинските мотиви, споделя майсторът на народни носии Борис Димитров.