Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Телемедицината в България - между сигурността и достъпа

| Репортаж
Снимка: institutfrancais.bg

Може ли да се прави преглед от разстояние, без да има интернет връзка? Това е поводът да разгледаме новата наредба за телемедицина
Законодателят се опитва да регулира тази дейност, станала популярна покрай Covid пандемията. В рамките на обществен дебат по темата, най-коментирани бяха техническите изисквания

Хубаво е прегледите от разстояние да бъдат уредени в закон, казва пулмологът, а сега и депутат д-р Александър Симидчиев. 

Той е доволен, че телемедицината е записана в закон, но новият проект за Наредба за медицинска помощ от разстояние предизвиква сериозни притеснения. Дори и за опитен лекар като д-р Симидчиев.

Мира Ганова от Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването доразвива притесненията за свързаността на устройствата. Тя обяснява, че изискването устройствата за телемедицина да са в частна компютърна мрежа, т.нар. VPN, без достъп до други компютърни мрежи и интернет, е усложняващо задачата обстоятелство за по-лесното проникване на услугата.

Парадоксалните, по думите на Мира Ганова, текстове са продиктувани от доброто желание на законодателя да направи нещо хубаво и да гарантира сигурен и надежден начин за предоставяне на тази медицинска услуга

Неразбирането на техническите изисквания обаче води до усещането, че министерството може и да не се справи. 

Особено като се прибави и другото изискване - всички данни да отиват в здравно-информационна а система, известна като НЗИС. 

Така НЗИС става монополист като единствен начин за оказване на медицинска помощ от разстояние, а това е в противоречие с конкуренцията в ЕС, сочат мненията, отразени в сайта за обществено обсъждане на наредбата. 

Според Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването трябва да се определи кога точно и при кои клинични сценарии телемедицината е допустима и кога се изисква задължителен физически преглед

Необходимо е да се разпише и регламентът за допустимите дейности, включително за участие на родители, настойници и представители и тяхната автентификация. Мира Ганова допълва, че България вече е интересна за този развиващ се бизнес.


Още по темата слушайте в репортажа на Добромир Видев за "Преди всички".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04