Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За целия си живот човек употребява и отделя около 75 хиляди литра вода

Проф. Емил Гачев: Ще има ли криза за вода в световен мащаб, колко това ще засегне и нас?

Проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата
Снимка: Мая Данчева

"А земята беше безводна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата.“ Това е цитат от Битие, първа глава, първи стих. Така започва всичко, в първия ден на Сътворението. 
Днес науката определя водата като най-важното условие за възникването и поддържането на живота

Знаете ли колко от нея ни е нужно? За целия си живот човек употребява и отделя около 75 хиляди литра вода. Водата е необходима на всички живи организми на планетата. И на тези, които виждаме и на тези, които са невидими за нашите очи. В простичката молекула на водата се крие цялата тайна за оцеляването и поддържането на живота. 

И въпреки, че водата на Земята е в изобилие и заема три четвърти от нейната повърхност, дори днес в съвременния свят една четвърт от нейното население изпитва остър дефицит от питейна вода. Замърсяването на питейните източници е проблем, за който се говори отдавна. 

Човешката дейност обаче, както и цикличността в климатичните условия, изправят сега човечеството, а и цялата природа пред нов проблем. Това е сушата, липсата на дъждове, пресъхване на реки, намаляване на чистата вода, годна за пиене. 

Доскоро ние, българите изобщо нямаше да обърнем внимание на подобни предупреждения, защото нашата страна винаги е била богата на вода. Имаме реки, езера и море. Имаме планини и чисти потоци. Плодородна земя, напоявана от дъждове. В магазините ни се продават десетки видове минерални и изворни води, а на минерални бани всеки е ходил. Къпем се, мием, поливаме, изливаме, плакнем, перем – ние българите никога не сме отделяли време, за да мислим върху икономията на водата. Разбира се, замисляли сме се върху цената. Но проблемът е глобален, и като че ли идва и пред нашата врата.  

Ще има ли криза за вода в световен мащаб, колко това ще засегне и нас? – на тези въпроси отговоря проф. Емил Гачев, от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, автор на книгите "Води на Земята" и "Малки ледници в планините на Югоизточна Европа". 

"Ако погледнем къде се намира България като географско разположение спрямо Европа, трябва да виждаме откъде идват влажните въздушни маси. Те идват от Запад, Атлантическият океан е основният воден басейн, който доставя влага. Ако погледнем как са разположени планинските вериги спрямо нашата територия, ще видим, че тези въздушни маси, които идват от Северозапад, влажни, те се спират от Карпатите, изваляват се отчасти върху тях и идват при нас по-обеднели на влага. 

Другият генератор на влага е Средиземно море. То обикновено приема влажни въздушни маси, идващи от Атлантика, зарежда ги със влага и те идват при нас откъм Запад и Югозапад, но там пък среща други планински вериги и отново основната част от валежите не е за нас - тя е за Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, при нас остава някаква част. Така че, от тази гледна точка от Балкански контекст ние сме страна с малко валежи, което не означава, че водата не ни стига, но означава, че природно сме на по-задна позиция от нашите съседи, разказа за БНР проф. Гачев. 



Още по темата в интервюто на Мая Данчева с проф. Емил Гачев в "Летни нощи" по "Хоризонт". 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Млад планинар" – възпитание в ценности чрез природата и историята

Сдружение „Млад планинар“ обединява деца и младежи в едно уникално пътуване през българската природа, история и културни традиции. Организацията не само че ги запознава с най-високите върхове на страната, но и ги приобщава към важни исторически събития и обекти. Това не е просто планинарска инициатива – това е мисия за възпитание на бъдещите поколения в..

публикувано на 23.11.25 в 07:10
Десислава Микова

Десислава Микова: 45 000 души в Димитровград са заложници на хронично замърсяване

Има пряка връзка между работата на ТЕЦ "Марица 3" и замърсяването на Димитровград със серен диоксид. Това заяви пред БНР Десислава Микова от "Грийнпийс" – България. Неизменно, откакто централата възобнови работа през 2021 г., когато включи своите мощности, се отчитат високи стойности на серен диоксид в града. Ни най-малко не е изненада..

публикувано на 18.11.25 в 10:45

Нараства делът на електромобилите. Как това променя картината на мобилността?

В България и Румъния има едва 1,2 зарядни станции на 100 километра , а само в Хамбург има повече станции от България и Словакия, взети заедно. За сравнение – в Дания има 96 зарядни станции на 100 км, а в Нидерландия – 81. Голяма част от бензиностанциите в страната започнаха да се оборудват със зарядни станции за електромобили. В..

публикувано на 17.11.25 в 11:11

Как спасиха езерото Сребърна от пресъхване?

Над 3 милиона кубични метра вода са постъпили в езерото Сребърна при акцията по принудително препомпване от река Дунав. Така бе предотвратено пресъхването на резервата в периода на екстремни горещини през лятото. В момента нивото на водата е около 80 сантиметра. Ако зимата е с повече валежи, екоекспертите очакват стабилизиране на..

публикувано на 13.11.25 в 11:40
Ивелин Михайлов

"Величие" се застъпи за правото на чиста околна среда

В декларация лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов отправи критики към политиките за околната среда и управлението на екологичните проблеми в страната. Той посочи случаи на нарушения, свързани със замърсяване на питейната вода във Върбица и изливане на отпадъчни води в язовир "Тича". Документът бе оповестен преди изслушването на външния..

публикувано на 06.11.25 в 11:01

Стари отоплителни уреди ще бъдат заменени с екологична алтернатива в Монтанско

От края на ноември в Монтана започва подмяната на отоплителни уреди с екологично чисти. Ще бъдат монтирани близо 4200 климатика. 15 екипа ще работят в града и селата на общината. Повече от година жителите на община Монтана очакват да заменят старите си печки на дърва с екологично чисти отоплителни уреди. Процедурата се забави заради многото желаещи фирми..

публикувано на 23.10.25 в 00:50

Райони от Африка и Азия не разполагат с метеорологични служби. Обсъждат интегрирането им

Навсякъде по света се наблюдават екстремни явления, зачестяващи по сила, продължителност и необичайното време, в което се проявяват . Не всички тези явления можем да свържем с климата, отбеляза Валентин Симеонов, доктор по квантова електроника, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана. По думите му, следва да приемем, че..

публикувано на 22.10.25 в 11:14