Диана Дамрау: “Благодаря ти, Варна!“

Не се случва често на концерт солистът да бъде настойчиво канен от публиката за повторни поклони буквално след всяко свое изпълнение от самото начало до финала на програмата, далеч преди да е дошло времето за бисове. Всъщност, в десетилетната си практика не помня случай, подобен на този с Гала концерта “Sole e amore“ с участието на оперната дива Диана Дамрау и Оркестъра на Варненската опера с диригент Павел Балев в рамките на XVI издание на фестивала “Опера в Летния театър“ във Варна. При това трето гостуване на знаменитото сопрано у нас, още след първото ѝ изпълнение, с настойчив и топъл аплауз публиката я върна на сцената.

Дори да е имала колебания относно творческия си експеримент – да открие първата си изява на варненска сцена с дебют в Каватината на Нанета от операта "Крадливата сврака" на Джоакино Росини, с нескрита благодарност Диана Дамрау прие жеста на доверие и уважение от публиката. Галата бе открита с увертюрата към същата опера, която е сред най-значимите творби на Росини, ярък пример за т. нар. “opera semiseria“ (или полусериозна опера). Каватината изразява виртуозния и мелодичен стил в творчеството на автора, който именно с това заглавие допринася за популяризирането на жанра в началото на XIX век.

Популярната и обичана в цял свят оперна изпълнителка щедро разгърна добре познатата от предишните ѝ гостувания богата палитра от гласови и актьорски възможности. Поглеждайки програмата отзад напред, бих откроил арията на Керубино от "Сватбата на Фигаро" от Моцарт – финален бис на рядко изпълнявани и много интересни творби, плод на творческата фантазия и неспирни (само)предизвикателства, присъщи на творческия натюрел на големия наш диригент Павел Балев.

След очаквания бис на български – затрогващата до сълзи версия на Молитвата на Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, трайно залегнала в репертоара на звездата от няколко години насам, премиерно във Варна бе изпълнена с оркестрация за голям оркестър специално написаната от канадеца Брад Рос песен за Диана Дамрау “Колко е тъжно, че вече никой не танцува валс“. Същинска съвременна минималистична въздишка по романтиката на отминали времена и изчезващите ритуали, свързани с тях, която Дамрау пресъздаде сдържано елегично-носталгично.

Наред с вокалната безукорност, много страст и дълбочина съдържаха интерпретациите на световното сопрано на привидно лековатите сюжети на Четири любовни мадригала от Хоакин Родриго в обработката му за сопран и оркестър. Модерните аранжименти на ренесансовите любовни мадригали в неокласически стил заемат важно място в творчеството на Родриго, като илюстрират характерната за него връзка с историческото музикално наследство на испанския фолклор и старинна музика. Оригиналната им версия е за глас и пиано (1947), впоследствие преработена за оркестър от самия Родриго. Тя демонстрира майсторството на композитора и в по-камерни и лирични мадригали.

Контрапункт-встъпление към мадригалите бе стилово свързаната с испанските сюжети, а и като елегантно намигане към гостуващата световна прима Увертюра от мелодичната, нашумяла в края на XIXвек комична опера "Дона Диана" с автор австро-германския композитор Емил Николаус фон Резничек. Тя е неговият най-голям сценичен успех, а жизнената ѝ увертюра е популярна в концертния репертоар до днес.

Преди заключителното за първата част на Гала концерта изпълнение на Диана Дамрау, прозвуча емблематична за творчеството на Ревериано Соутуло и Хуан Верт композиция - Прелюдът от “Легенда за целувката“. Двамата автори са най-успешният тандем в испанската сарсуела в началото на XX век, с над 100 съчинения в жанра. Прелюдът съчетава романтична мелодичност и драматични контрасти и задава цялостната атмосфера на произведението, перфектно пресъздадена от оркестъра на Държавна опера Варна под палката на Павел Балев.

Огън, страст и чар и забележителна вокална вещина откроиха последвалото изпълнение на Диана Дамрау на популярната испанска песен “Момичетата на Кадикс“ от Лео Делиб по едноименното стихотворение на Алфред дьо Мюсе. Песента, символ на камерното вокално творчество на Делиб, често е изпълнявана като бис на концерти.

Втората част на галата продължи с вдъхновяващата музика на Лео Делиб от друга негова знакова композиция – Прелюд и Мазурка от балета “Копелия“. Пресъздавайки атмосферата на популярната творба, те утвърждават Делиб като майстор на балетната музика.

Оперетата “Любов с маска“ е сред най-известните творби на френския композитор Андре Месаже. Арията “Имам двама любовници“ е сред най-популярните и с игривата си и елегантна мелодия е характерна за френската оперета от началото на XX век. В интерпретацията ѝ освен вокална перфектност, Диана Дамрау открои със завиден артистизъм присъщите на образа склонност към флиртуване и заиграване с наивността на мъжете.

Увертюрата от операта на Гаетано Доницети“Дон Паскуале“ има ключова роля в представянето на цялостното произведение като “opera buffa“или  комична опера и задава типичните за жанра лекота, енергия и хумор. Увертюрата перфектно въведе в света на тази опера – забавна, динамична, мелодично богата, а последвалата Каватина на Норина разкри многостранния талант на Диана Дамрау в блестящия кокетен солов номер за една интелигентна, лукава и очарователна жена, която умело манипулира мъжете. Каватината предаде изтънченото вокално майсторство на сопраното в типичната белкантово лека, грациозна и виртуозна мелодия.

“Злато и сребро“ е не просто поредният красив валс на Франц Лехар, той е важна част от музикалното му наследство, която го свързва с традицията на Щраус, преди да се е утвърдил като “крал на оперетата“. Написан през 1902 г. по поръчка на принцеса Паулина фон Метерних за бал в двореца й във Виена, той е въплъщение на чистия стил на виенския валс. Традиционно е изпълняван на новогодишни концерти, виенски балове и класически концерти като символ на елегантността и блясъка на австро-унгарската музикална традиция.

Заключителната ария – “Устните ми целуват толкова страстно“ от оперетата “Джудита“, е сред най-известните и емоционално богати арии в творчеството на Франц Лехар. Тя е от последната оперета на композитора, негово зряло произведение, което го доближава до операта. Диана Дамрау вложи много артистизъм в присъщите на музиката и текста на арията драматизъм и страст. Техническо майсторство и емоционална дълбочина характеризираха нейната интерпретация.

Галата “Sole e amore“ внесе полъх на лекота, артистизъм, изисканост и стил чрез прецизно подбраните от Павел Балев творби, както и силна мотивация и концентрация за музикантите от оркестъра да партнират достойно на сопраното, пяло с най-добрите оркестри по цял свят. “Павел Балев това го умее: стилно подбрана програма, прекрасно подредена. Той умее и да мотивира хората пред него да свирят и да пеят по най-добрия начин, на който са способни. А дори да опитат да се надскочат“, обобщи за “Каста дива“ своите впечатления известният бас-баритон Гео Чобанов.

Висококачествените интерпретации от Диана Дамрау във Варна на един богат и разнообразен репертоар, бяха оценени като еталон за вокално и интерпретационно съвършенство както от благодарната публика, така и от многобройните български колеги на сопраното – млади и в активна кариера, присъствали на събитието. Чисто, звънко звукоизвличане, безкомпромисно фразиране на шестте езика, на които тя пя, красота и емоционална наситеност характеризираха изпълненията ѝ. Различни като настроения, те внесоха усещане за максимална близост до идеала за белкантово пеене. Изяществото в овладяването на тънкостите на пеенето, демонстрирано от Дамрау, напомни за ефекта върху публиката от водещото колоратурно сопрано по време на предишните ѝ две гостувания – през 2020 и 2023 г. Не можеше да не впечатли раздвижената и освободена нейна артистична интерпретация, на места под формата на страстен танц по сцената, а на други – максимално сдържано, приглушено и интимно присъствие (в “Мария Десислава“).

Дни след Галата Диана Дамрау публикува в личния си Instagram профил снимки от Варна със следния текст: “Каква незабравима лятна вечер! Да пея под това вълшебно небе, заобиколена от толкова топла и жизнена публика, се чувстваше като чиста радост. Моменти като тези ми напомнят защо обичам да споделям музика толкова дълбоко. Благодаря ти, Варна!“

Галата на Диана Дамрау “Sole e amore”се състоя между участията на изпълнителката на фестивалите в Екс ан Прованс във Франция и в Залцбург в Австрия в края на юли, което сложи край на концертното ѝ турне 2025 с песни на Густав Малер и Рихард Щраус, с участието на тенора Йонас Кауфман и пианиста Хелмут Дойч. Така поредната нейна изява у нас придаде допълнителна, напълно заслужена тежест и престиж на XVI издание на фестивала “Опера в Летния театър“, чиято програма сама по себе си е достатъчно амбициозна и сериозна като заглавия и като участници.

Преди да дойде времето на обещаните и спазени от нейна страна минути за специалния ми разговор с нея, тя прекара близо половин час на сцената на Летния театър, за да приеме и да сподели емоциите и комплиментите на благодарната публика. Сред нея имаше зрители на различна възраст – от беловласи почитатели на оперното изкуство до съвсем млада публика. Световното сопрано получи много цветя, раздаде автографи, направи много селфита с желаещите “да запечатат“ срещата си с нея. Запомнящ се и емоционално наситен бе моментът, в който тя, след като общува в продължение на няколко минути с 5-6 годишно момче, му даде автограф и напълно изненадващо му връчи розата, която държеше в ръце през цялото време след края на галата. Присъствието на истински големите артисти винаги се разпознава в моменти като този – на непринудено и съкровено общуване с всеки техен почитател.

Диана Дамрау сподели с мен, че близо час след края на нейния Гала концерт във Варна адреналинът все още е на високо ниво. Попитах я дали винаги е така след представление или се случва само понякога?

“Този случай беше наистина специален, защото влажността и жегата навън бяха нещо специално. Мисля, че само когато пеех в една постановка на “Дъщерята на полка“ се чувствах така, както днес. И това е моят дебют тук, във Варна. Беше една прекрасна вечер! Сигурна съм, че много хора искат да ми благодарят, да ме поздравят, създадох толкова много нови приятелства, чувствам се чудесно!“

Споделих с голямата изпълнителка, че единствената критика, която бих си позволил да напиша, е, че авансцената не беше достатъчно голяма, за да може Диана Дамрау да покаже изцяло своето артистично майсторство. Тя се засмя от сърце и веднага отвърна: “Не, мисля, че оркестърът и Павел бяха доста доволни.“ Репликирах я, че все пак навярно би била по-щастлива, ако имаше повече пространство, на което да се разгърне.

“Такъв беше поводът, а и за да пееш този репертоар, наистина трябва да играеш, да се движиш, да разкажеш историята, за да могат хората да видят различните герои. Искам да кажа, че не съм сменяла пет пъти роклята си, но с малки аксесоари винаги можеш да се адаптираш и да дадеш известен намек за образа. А след това хората могат да бъдат креативни сами с въображението си и да видят как играя, каква съм, да видят езика на тялото ми също така“.

Диана Дамрау сподели, че обича да прави концерти, на което я попитах: Вероятно това е любимата част от работата за Вас: концертите и гала вечерите с репертоар, който сама избирате?

“Да, това е чудесно. Днес имаше шест различни езика и красива музика от цял свят. И това е музика, която ни обединява. Тя е човешка. Тя е езикът на чувствата. И всички чувстват едно и също. Видяхте ли малкото момче? Колко прекрасно! Колко прекрасно! И всички са трогнати от това, затова и обичам да го правя“.

Един от българските Ви колеги, впечатлен от Вашата интерпретация на Молитвата на Мария Десислава сподели, че е възприел изцяло българския текст, което не му е случвало всеки път когато е слушал други интерпретации на същата ария. Диана Дамрау реагира с непринудено приятно учудване на това. Тогава споделих с нея личните си усещания за същото изпълнение – че все едно на сцената, образно казано няма оркестър, има само една страдаща царица, която стои коленичила в параклис или в манастир, и отправя страстната си молитва към Бога – такова беше усещането.

“В тази ария царицата, Мария Десислава, е просто една жена. Цялата сила, която светът ѝ е дал или е получила с раждането си като царица, цялата отговорност... Но виждате ли, тя е толкова сама и просто иска да види своя Мирослав. И иска – а това е твърде много – да напусне този свят в мир“.   

Споделих с Диана Дамрау и убеждението си, че заглавието “Sole e Amore” е брилянтно за тази гала и допълних: защото имаше много звук, много любов, много чувства. Всичко, което човек може да си представи!“Може би следващия път ще го нарека “Heat and amore”, шеговито отвърна прочутото сопрано, визирайки високите температури в деня на галата във Варна. Сериозно отговори на въпроса ми чия е била идеята за заглавието – на Павел Балев или нейна?

“Всъщност беше моя идея, защото подготвих за рецитала в Мюнхен нова програма с италиански песни. Там е и песента на Пучини “Sole e Amore“, но аз я изпълнявам с половин тон по-високо, отколкото е написана. Има и съответна оркестрация. Помислихме си: защо да не го наречем “Sole e Amore”? Това е летен концерт и това е, което искаме през цялото време, но особено през лятото, то е като ваканция.

Докато наблюдавах генералната репетиция, а и самата гала, не ме напускаше усещането за специалната творческа връзка, която са изградили с диригента Павел Балев през последните години. Ето какво каза Диана Дамрау по този повод:

“Павел има голямо сърце, той е толкова отворен, сериозен, отзивчив музикант. И е прекрасен човек. И е много щедър. Но той може да бъде, трябва да бъде силен, защото е наистина луд, че ми позволява да правя това, което правя. И съм му много благодарна за това. То е прекрасно!“

По повод космическия обект, който носи името на Диана Дамрау я попитах дали  малката Диана е гледала звездите и си е мечтаела как някой ден може да бъде там и, защо не - да лети сред тях... Днес космическо тяло носи нейното име...

“Да, това е... толкова сюрреалистично, че всъщност не мога да го повярвам, но съм много благодарна за това. И трябва да се свържа с астронома, с човека, който е имал идеята, и който го е нарекъл с моето име“.