Майки на заложници: Натаняху поддържа войната. Молим се на други да спрат кошмара!

Опити за блокиране на цял Израел с искания за сделка за освобождаване на заложниците в Газа - така израелците изразиха гнева си към новите планове на правителството им. Йехуда Коен, чийто син Нимрод е заложник в Газа, казва, че живее между две терористични организации. Едната държи в плен детето, другата – по политически причини отказва да го освободи.

Със събирания пред домовете на политици, пред военни щабове, по главните магистрали, с блокиране на пътища и запален огън хората изразяваха притеснение от действията на Бенямин Натаняху.

• Палестинци напускат град Газа

• Израелската армия съобщи за мобилизация на около 60 000 резервисти

• Хамас: Плановете за завладяване на град Газа показват пренебрежение към усилията за споразумение

• Хиляди израелци се включиха във вълна от протести срещу продължаване на войната в Газа

"Протестите в Израел с искания за прекратяване на войната в ивицата Газа и освобождаване на заложниците чрез преговори укрепват позицията на "Хамас". Те отдалечават освобождаването на нашите заложници, но и гарантират, че ужасите от 7 октомври 2023 г. ще се повтарят отново и отново и че ще трябва да се борим в една безкрайна война", отговори Натаняху и на протестиращите на Площада на заложниците в Тел Авив.

Три месеца по-рано, преди още да я има идеята за окупация на Газа, един мъж свири на пиано. Звукът от изпълнението се носи над същия този Площад на заложниците, където ежедневно идват стотици израелци, а и чужди граждани, за да видят на циферблата на електронния часовник колко дни са минали от отвличането на израелците, както и да изпитат съвсем реално ужаса от тунелите, в които "Хамас" държи заложниците си.

Три месеца преди тези протести две майки - Анат Ангрест и Вики Коен разказват за отвлечените си синове – Матан и Нимрод. И двамата - част от израелската армия. В офиса на базирания в Тел Авив израелски Форум за семействата на отвлечените двете жени говорят за децата си, които чакат да се върнат, за очакванията на близките на останалите отвлечени и за настроенията към правителството, които остават същите.

"От момента на отвличането правим, каквото можем по целия свят да говорим за всички заложници. Да ни помогнат, да говорим с всеки, с който можем - Катар, Египет, "Хамас", за да освободим нашите граждани. Обясняваме на нашето правителство, че ако искаме всички заложници да се върнат, трябва да спрем войната. Да сключим сделка, да върнем всички у дома. Да изцеляваме живите, да се простим и да погребем мъртвите. Нека целят свят да знае, че тези хора трябва да бъдат върнати у дома. Да се спре тази война. И да се договори "Хамас" да напусне Газа. Синът ми Матан е с български произход. Българските дипломати ни помогнаха. Време е ООН и всяка държава да помогнат хората да бъдат върнати."

"Вярваме, че правителството, което го е изпратило да защитава като военен нас, цивилните, трябва да направи всичко възможно, за да го върне. И знаете ли, имаме "Хамас", и да, "Хамас" ни е враг. Но също така вярваме, че правителството не прави всичко възможно, за да ги върне у дома. След толкова месеци и толкова дни, те все още са там в плен. Измъчвани и живеят при много лоши условия. Под земята, без въздух, изолирани от света, без да се показват на медиите. А нашето правителство обмисля подновяване на боевете, разширявайки офанзивата. От минали практики знаем, че действията на военните винаги са водили до смъртта на заложници. Така стана с 41 от тях. Така че се страхуваме, много се страхуваме, че могат да ги наранят отново. И това е рисковано. Това е лошо нещо и за гражданите в Газа. Така че и за двете страни е по-добре да се спре войната."

Протестите, разговорите с медиите… всичко това е заради опитите ни да накараме нашето правителство да спаси животите на заложниците, настояват роднините.

Официалните институции бяха напълно нефункционални дълго време след вземането на израелските заложници от "Хамас", признава Даниел Шек, бивш посланик на Израел в Париж, а сега част от форум на семействата на заложници, създаден след октомври 2023-та в подкрепа на близките. Първоначално фондът започнал да помага на роднините на отвлечените в битовите и бюрократични проблеми, докато хората преодолявали шока от отвличането на близките им. Даниел Шек отбелязва, че никой не е очаквал заложническата криза да продължи повече от няколко седмици.

"Не знам какъв е урокът. Мисля, че... урокът отразява много дълбок провал на държавата като институция. Сега не става въпрос кой е лично отговорен. Държавата като институция се провали с гръм и трясък по единствената и най-важна клауза от договора между правителството и народа - а именно, че държавата носи отговорност за сигурността на своите граждани. Тя се провали там и следователно е отговорност на държавата чрез правителството да го поправи. Защо "Хамас" стигна до позицията, в която е днес? Как се случи така, че въпреки че е една от най-мощните и успешни разузнавателни и военни сили, Израел като че ли е пропуснала да ги забележи. Чувал съм това толкова пъти от членовете на семействата на отвлечените. Това ще трябва да се реши в израелското общество, но всичко започва с връщането на всички хора. Не можеш да започнеш възстановяване, нито на лично ниво, нито на национално ниво, нито на ниво общество, докато всички тези хора не се върнат."

Бившият дипломат Даниел Шек остава дипломатично настроен към критиките на двете майки на отвлечени от "Хамас" - Анат Ангрест и Вики Коен. Даниел Шек няма отговор на въпроса как да се подходи. Знае обаче какво трябва да се направи най-напред. 

"От самото начало правителството каза, че има две цели. Едната е да се победи "Хамас", а другата е да се върнат всички у дома. Много хора идват тук и ме питат: какво мисля, кое е по-важно? Честният ми отговор е, че не знам. Не знам кое е по-важно. Това, което знам, е коe е по-спешно. Има ясна йерархия по отношение на спешността. Можете да победите "Хамас" за шест месеца или за година, но не можете да оставите заложниците там за толкова дълго. Това е определящият фактор сега - спешността. Тези послания ги отправяме от октомври 2023 г."

Равносметката: имаше 251 заложници, а сега там са по-малко. Много хора бяха замесени - както от израелска страна, така и сред медиаторите, но без продължаващия обществен натиск от Форума и израелското обществено мнение, двете сделки нямаше да се случат.

Заложниците е възможно да бъдат върнати, твърдят майките на двама от заложниците - Анат Ангрест и Вики Коен. За това обаче трябва да има изпълнени някои условия.

"Възможно е. Възможно е да ги върнем всички у дома сега, заедно. Знаем, че "Хамас" го искат. Знаем, че американският народ, Тръмп също оказва натиск, а само нашият министър-председател настоява да не прави правилните неща. Защото се страхува, че коалицията му ще се разпадне и той вече няма да бъде министър-председател, ще има разследване. Ще ускори онова, което има срещу него. Такава е ситуацията. Малко сме отчаяни, защото всичко, което правим, не е достатъчно, за да ги върнем всички. Нека коалиции от държави да натиснат "Хамас" и нашия кабинет, за да спрат кошмара. Синът ми ми липсва. Така както и на останалите роднини на заложниците. Искам да го прегърна, както останалите майки, които върнаха своите деца от плен."

"Проблемът за нас като майки, които сме изпратили децата си да служат, е че израелското правителство изобщо не говори за тях и ги поставя на последно място при всички преговори. Това е най-трудното нещо, защото правителството ги поставя да защитават страната. Сега ние имаме нужда правителството да ги защити, а те даже не говорят за това!"

Вики Коен и Анат Ангрест, майки на двама от заложниците потвърждават -  израелското общество е зад исканията за връщане на заложниците. Казват, че всички трябва да бъдат спасени, въпреки обтегнатите отношения между обществото и правителството.

"Чувствам, че нашето правителство ни е предало. Защото държането на сина ни все още в плен е само заради лични интереси. Чувствам се разстроена и разочарована заради това и не можем да направим нищо по въпроса. Молим се на други правителства да помогнат на нашите близки. На Тръмп се молим, не на нашия премиер! И как стигнахме до тази ситуация? Дори не си представяхме, че ще стигнем до този момент и ще молим правителството си да спре войната и да върне синовете ни у дома. Тези заложници са само политически карти. Целта на нашия премиер е да поддържа войната. Защото това отлага проверките срещу него, изборите. Държи го на поста премиер. Това е единственият му интерес. Това, от което се нуждае по-голямата част от хората тук, в Израел, ние, като общество – нужно ни е да ги върнем у дома. Защото ние самите не може да се възстановим като общество, докато тези хора не са при нас. Докато раната остава отворена."