Бушра Халиди: За 24 месеца в Газа Израел изби 20 000 деца. Колко още трябва да загинат?

Какво още трябва да се случи, за да спре всичко това, попита Бушра Халиди относно събитията в Газа.

Тази седмица Израел нанесе безпрецедентен удар по катарската столица Доха, за да елиминира преговарящия за примирие екип на "Хамас". Ударът предизвика недоволството не само на арабите и европейците, но и на най-близкия израелски съюзник - Доналд Тръмп. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ще се опита да прокара ограничения в търговията с еврейската държава. Нищо обаче не изглежда в състояние да промени курса на Бенямин Нетаняху.

Решен да неутрализира "Хамас" и да освободи оставащите заложници, израелският премиер обяви, че 1 милион палестинци ще трябва да напуснат град Газа. Вместо отговор на плановете на Франция и други страни да признаят независимата палестинска държава, той обяви ново значително разширяване на еврейските селища на Западния бряг.

Какво означава всичко това за палестинците и за хуманитарните работници коментира в интервю пред БНР  Бушра Халиди - главен политически експерт на благотворителната организация "Оксфам" за окупираните палестински територии.

"Абсолютно ужасяващо е, защото всяка сутрин гледаме телефоните си и първата ни задача е да пишем на колегите си в град Газа, за да разберем дали са живи. Те не знаят дали да тръгнат на юг, където няма къде да живеят или трябва да живеят в палатка или да останат в домовете си и вероятно да загинат. Вчера имахме брифинг, който беше прекъснат от въздушни удари. Чу се разтрисането на прозорците и после настъпи тишина. Това е ежедневието на нашите колеги и това трябва да приключи! А на юг няма условия за живот. Няма инфраструктура, няма вода, живее се в препълнени импровизирани палатки, разпространяват се зарази. Израел продължава геноцида си, като насила мести хората в тези самоделни концентрационни лагери и принуждава хората да избират между смърт от болести, от бомби или от глад."

• Над 250 000 души са напуснали град Газа през последните няколко седмици
• Израел отхвърли декларацията на ООН по Палестинския въпрос
• Общото събрание на ООН прие с голямо мнозинство декларация за решение с две държави по Палестинския въпрос

Какво е положението на тези хора, които чрез малкия брой журналисти или чрез социалните мрежи казват на света, че дори и да искат да стигнат на юг, не могат да напуснат град Газа?

Това е проблемът с прогонването, което Израел нарича "евакуационни заповеди". Най-уязвимите - тези с увреждания, възрастните, бременните майки, малките деца - това са хората, които няма как да изминат пеша километрите до южната част, а ако искат да бъдат закарани с кола или камион, трябва да платят 1000 долара и повече, когато говорим за по-големи семейства. А през последните 24 месеца никой в Газа не е работил, местните жители загубиха всичко, включително поминъка си. Затова и много хора в града в момента дори нямат възможността да се преместят. До момента дори не споменаваме, че цялата южна част е пренаселена, че здравите палатки също са скъпи, както и че все още действащите хуманитарни услуги не са концентрирани там, а в централния район. Тази евакуация е не само незаконна, а физически невъзможна и ще увеличи катастрофалните последствия от глада и болестите. 

Каква хуманитарна дейност колегите ви в Газа все още успяват да изпълняват?

В момента са заети да оцеляват. Вчера и днес не успяхме да работим заради засилените удари по град Газа, но иначе Оксфам подпомага различни партньорски организации като асоциацията "Аиша", чиято цел е да защитава жените и децата в града. Преди два дни техен служител, бременна жена и 7-годишно момче бяха убити при въздушен удар. Те са се намирали в укритие на асоциацията. Това е ситуацията на хуманитарните работници в Газа - един ден помагаш на бременни жени и деца, на следващия бягаш, за да предпазиш собствените си деца.

Споменахте тежките условия в южната част на Газа, където се очаква да се преместят още 1 милион души. Виждате ли някакви усилия от страна на Израел да ги подобри?

Говорим за 2 милиона души (от цялата ивица). Няколко допуснати камиона с помощи и доставки от въздуха не могат да ги спасят от глада. Една водоснабдителна тръба няма как да спре разпространението на зарази. Говорим за систематичното унищожение на цялата социална тъкан - на болниците, на училищата, на църкви и джамии, на университети и здравни центрове. В Газа няма условия за живот. Каквото и да се направи, докато бомбардировките продължават, не може да има възстановяване. Ние сме отвъд повратната точка.

Когато едно дете е гладувало или е недохранвано месеци наред, дори и няколко камиона да влязат и да му докарат хляб, то после пак може да умре. За него е прекалено късно. То е изправено пред дългосрочните физически и психически последствия от недохранването, продължило понякога 4 или 5 месеца. Прекалено късно е, говорим за геноцид и това, което трябва да се случи, е да спрем да въоръжаваме Израел.

Израелското правителство продължава офанзивата си с целите, заложени на 7 октомври - неутрализирането на "Хамас" и освобождаването на всички заложници. От тяхната перспектива трагедията на местното население е неизбежна, защото групировката се оказва неотделима от него и от всичко в ивицата. Как гледате на тези аргументи в сегашния момент?

Извинявайте, но за 24 месеца в Газа Израел изби 20 000 деца. Колко още трябва да загинат? Не Ви казах, но бащата, майката, братът и сестрата на моя съпруг живеят в Газа. Какво да прави моето семейство и какво да правят моите колеги? Да умрат от глад? Децата им да бъдат убити? Преди две седмици наш братовчед беше убит при пункт за раздаване на помощи на Хуманитарната фондация за Газа, докато търсеше брашно, за да нахрани децата си. Лелята на съпруга ми почина, след като беше ранена, а впоследствие нямаше възможност да се храни достатъчно добре, за да може раната да зарасне.

Това се случва в Газа. Независимо какво е направил "Хамас" на Израел или обратното, там умират деца, а цялото население гладува. Умират и техните заложници. Не знам какво трябва да се случи, за да спре всичко това, просто вече не мога всяка сутрин да се будя и да питам дали семейството ми и колегите ми са оцелели. Стига вече!

По какъв начин събития като израелския удар по преговорния екип на "Хамас" в катарската столица Доха тази седмица се отразяват на живота на палестинците?

Нямам коментар конкретно за това събитие, но живея на Западния бряг. Живея под израелски военен контрол, синът ми е прекарал целия си живот под военна окупация. Виждам войници, отивайки на работа всеки ден, прекарвам часове по проверки на пропускателни пунктове. Мои приятели са в затвора. Виждала съм как израелската армия унищожава цели наши хуманитарни програми, как целенасочено ликвидираха водоснабдяването.

Сегашното крайнодясно израелско правителство през последните две години разшири политиките на принудително разселване на палестинците от окупирани територии на Западния бряг и от Източен Йерусалим, на практика същото, което се случва и в Газа. Тук няма "Хамас" и пак живеем под брутален военен ботуш. Израелските заселници се увеличават всеки ден, изгарят цели села и маслиновите ни масиви, убиват деца. Всяка следваща година приключва с рекорден брой убити деца на Западния бряг. 

От това, което сама съм видяла, както и от посланията на израелското правителство, мога да кажа, че те не искат войната да спре и нямат такива намерения. Тече унищожение както на Газа, така и на Западния бряг, където цели села изчезват. Тази година броят на принудително разселените е рекорден за времето след (първоначалната окупация през) 1967. Тези факти говорят достатъчно.

Ако светът продължи да позволява на Израел да не носи отговорност за военните си престъпления в Газа и на Западния бряг, тази криза неминуемо ще продължи да прехвърля държавни граници. Още когато започна войната в Ливан, от някои хуманитарни организации предупредихме, че това разрастване неминуемо ще обхване и други държави. Сега международната общност продължава да мълчи, а в Газа продължават да се използват западни оръжия. 

Знаем за обещанията на Великобритания, Франция, Австралия и други страни този месец да признаят пред ООН независима палестинска държава. Това не пречи на Бенямин Нетаняху да разширява както военните действия в Газа, така и тази седмица да подпише нов заселнически план за Западния бряг, чиято реализация на практика ще създаде обръч около Източен Йерусалим.  Израелският премиер също така заяви, че Палестинска държава няма да има. Има ли тогава значение нейното признаване?

То няма да промени живота на палестинците в Газа, нито ще прекрати израелската окупация. Това е добра стъпка и тези държави не трябваше да чакат да се случи геноцид, за да я направят, но тя трябва да бъде придружена и от понасяне на отговорност. Дали някой ще признае независимостта на Палестина или не, това няма да промени решението на Международния наказателен съдот 2024, че израелската военна окупация на Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим е незаконна и израелските селища трябва да бъдат премахнати.

Държавите (под юрисдикцията на Международния наказателен съд) би трябвало поне да не търгуват с израелските заселници и стоки от незаконните селища да не се продават на европейските пазари. И това са малки решения за тези големи страни, които да подведат Израел под отговорност съгласно международните правила.

Подписаният от Нетаняху план Е1 на практика разполовява Западния бряг. Той означава, че като палестинка аз няма да мога да мина по директния път от Йерусалим или Рамала до Витлеем, но човек с израелско гражданство ще може. По този начин те вече откъснаха малките градове и сега са ми нужни 6 часа, за да стигна до място, което се намира на 40 минути от мен. 

Тук няма държава, която да бъде призната. Ако Израел все така продължава окупацията си, анексирането на земи и заселването на Западния бряг, ако продължи унищожението на Газа, няма да има какво да се признава. И това признаване ще е просто подпис върху лист хартия, ако от него не произтичат реални действия.