Роб Уотсън: Може би лейбъристи и консерватори виждат реален шанс Найджъл Фараж да стане следващият министър-председател

Великобритания все повече заприличва на страните оттатък Ламанша с разрастващото се политическо влияние на популистите. Ако на миналогодишните парламентарни избори те събраха 14 на сто от гласовете, днес някои оценяват подкрепата за тях на повече от 30 процента. Партията на Найджъл Фараж "Реформирай Обединеното кралство" вече има близо четвърт милион членове и е на път да разбие традиционния двупартиен модел, който доминира в страната от векове, признават дори и доскорошни скептици.

- "Реформирай Обединеното кралство" несъмнено имаше успешна година: "реформаторите" бяха първи на местните избори през май и непрекъснато водят в анкетите за електорални нагласи поне за последните четири месеца, като любимата им тема за имиграцията в момента се разглежда като най-важният проблем, пред който е изправено Обединеното кралство. Лидерът на "реформаторите" Найджъл Фараж използва речта си на партийния конгрес не само, за да обещае масови депортации на имигранти, но и програма с много обещания в много сектори, включващи големи суми. „Реформирай Обединеното кралство“ обещава помощи на стойност около 200 милиарда паунда (266 милиарда долара), или 5% от британския БВП. Много щедри обещания, разбира се, и изглежда, че хората не обръщат достатъчно внимание на внушителните цифри. Така че въпросът към Роб Уотсън, политически анализатор на ББС, е защо хората вярват на Найджъл Фараж, какво го прави привлекателен за електората?

- "Има две неща. Първото е, че Найджъл Фараж е брилянтен комуникатор. Подобно на много популисти в други части на Европа той е много добър в общуването си с хората, говорейки така, сякаш е обикновен човек, а не политик. Друго нещо, което насочва гласоподавателите към Найджъл Фараж и "Реформирай Обединеното кралство", независимо от това дали вярват или не на обещанията им, е огромният обществен гняв, насочен към двете основни партии, които ръководят страната за последните 100 години - Лейбъристката и Консервативната. Значителна част от електората смята, че лейбъристите и консерваторите са имали достатъчно шансове, но са се провалили по отношение на трите неща, за които британците в момента ги е грижа най-много - стагнацията в стандарта на живот, недобраната работа на обществените служби и проблема с имиграцията, която е много висока от дълго време и пристигащите не се интегрират както трябва. Всичко това привлича хората към "реформаторите"."

- Знам, че в предишни наши интервюта за БНР винаги сте бил скептично настроен към една евентуална победа на Найджъл Фараж на следващите общи избори, не на последно място заради невъзможност да бъде разбит установения двупартиен модел. Но след като наскоро Надин Дорис, видна фигура на торите, дезертирала в "Реформирай Обединеното кралство", заяви че, цитирам: "Консервативната партия е мъртва!" и много слабото представяне на управляващата Лейбъристка партия, затрупана със скандали и нерешени проблеми, дали пък вече една такава победа на националистите и популистите не изглежда толкова нереалистична?

- "Мисля, че сте абсолютно прав. Откакто говорихме за последен път нещата се промениха. Двете основни партии станаха още по-непопулярни, британската политика стана по-фрагментирана. Гласоподавателите си казаха, че след 14 години на власт Косервативната партия ни остави безпорядък. Не са впечатлени и от лейбълистите, които са на власт вече от една година. Към кого да се обърнат тогава? Ами към Найджъл Фараж. Социологическите проучвания показват, че партията му се радва на най-голямата подкрепа. Може би най-важното е, че самите лейбъристи и консерватори виждат реален шанс Найджъл Фарадж да стане следващият министър-председател. Великобритания започва да прилича все повече на други европейски страни със силни десни популисти като Франция, Германия и Нидерландия. За първи път в нашата история се появява значителна популистка сила. Това е необичайно и огромно събитие в британската политика."

- Стана вече дума за големите пари. Как стои обаче въпросът с финансирането на "Реформирай Обедиенното кралство" и кой би могъл да ѝ осигури така необходимия финансов гръб за прокарване на нейната политика?

- "Традиционно, партии като тази на "реформаторите" и всички по-малки партии във Великобритания имат проблеми с парите. Мажоритарната избирателна система в страната, способността на консерваторите да набират средства от големия бизнес, а на лейбъристите от профсъюзите, позволяват сговор срещу по-малките партии. Сега "реформаторите" набират огромна членска маса, привличат бизнеса и богатите. Мисля, че не са така добре финансирани като Консервативната или Лейбъристката партия, но трупат достатъчно средства, за да ги изнервят."

• Роб Уотсън: Сривът на торите ще е политическо земетресение и загуба от исторически мащаб
• Великобритания влиза в предизборна кампания, Сунак заяви: Аз съм верният човек
• Роб Уотсън: Настъпващата ера на Тръмп и Мъск носи множество проблеми за европейските съюзници на САЩ

- Четох анализ, че това, което прави Фарадж, не е нова политическа стратегия. Че ситуацията е "зловещо подобна" на края на 70-те години на миналия век, когато основите на социалната държава се сринаха на фона на имиграцията и уличната престъпност. Тази параноя, твърдят анализаторите, помогна за появата на Маргарет Тачър, която умело раздуха "фолклорния зловещ лик на крадеца", за да се възползва от страховете на по-долната прослойка на средната класа. Може ли днес така широко експонираната вълна от престъпления, предизвикани от мигранти, или други "злини" да направят същото за Фарадж?

- "Това е много интересен въпрос. Мисля, че между днес и края на 70-те години могат да се правят паралели, но и има и твърде големи разлики. Това, което доведе Маргарет Тачър на власт, бяха основно икономически причини. Великобритания беше "болният човек" на Европа, с висока инфлация. Тачър заяви, че страната има нужда от радикална промяна, профсъзите трябва да бъдат обуздани и да се приватизира по-голямата част от икономиката. Подобни проблеми има и сега, но разликата е, че днес става дума по-скоро за т.нар. "културни войни". Найджъл Фараж казва, че жените не могат да стават мъже, нито пък обратното. Казва още, че нивата на имиграция са твърде високи, за разлика от нивата на интегриране. Така че при Фарадж имаме много силен "културен" елемент. Тачър не е казвала, че "Британия става по-малко британска", а че страната просто не функционира. Това е много важна разлика. Някои от днешните събития определено стоят зад успеха на Найджъл Фараж. Помислете за развяващите се английски знамена по пътни и железопътни мостове, по кръстовища. Това безспорно е "културен феномен", от който се възползват Найджъл Фараж и "реформаторите". Ето на какво се дължи този възход на популистите и защо е от значение."

- Как напредъкът на крайнодесните партии в цяла Европа и движението "Направи Америка отново велика" на президента Доналд Тръмп в Съединените щати помагат на възраждането на патриотизма и национализма във Великобритания?

- "Предполагам, че наличието на популистки движения в Западна Европа и САЩ спомага за възприемането им като по-легитимни и в Обединеното кралство. Макар и да няма пряка връзка със събитията в чужбина, политици като британските "реформатори" със сигурност могат да кажат: "Вижте, не сме единствените в света. И други хора в западните страни се чувстват като нас". Продължавам обаче да си мисля, че големите движещи сили зад този феномен, по-специално за Великобритания, са икономическата стагнация, упадъкът на обществените служби и изключително високите нива на миграция от последните 20 години. И ако основните партии не успеят да се справят с тези три проблема, то партията на "реформаторите" няма да изчезне, каквото и да казват нейните противници."