Рафаел Лос: Трудностите за Европа се множат

Инцидентите от подобен характер през последните дни всъщност станаха три. Вчера 3 изтребителя МиГ-31 прелетяха над островчето Вайндлоо във Финския залив и престояха във въздушното пространство на Естония около 12 минути - време, достатъчно за свръхзвуковите машини да стигнат два пъти до Талин и да се върнат. Преди това - миналата събота - руски дрон кръжà близо час над Тулча, преди да бъде "изпратен" от румънските Ф-16 да си свърши бойните задачи над украинската Одеска област. А предната сряда 20 дрона нахлуха в Полша, прониквайки дълбоко в страната.

Руските провокации - все по-безогледни по своя характер - едва ли стават случайно в този момент и при този президент на Съединените щати. Европейският съюз е във все по-неизгодно положение, а Украйна - под все по-силен военен натиск, докато Тръмп премахва санкции над Путиновото протеже в Беларус и поставя нелепи условия на европейците, вместо да притисне самия Путин.

Така обобщено изглежда настоящата картина според Рафаел Лос - експерт по сигурност и отбрана в Европейския съвет за външна политика. 

Нахлуването на руските дронове в Полша на 10 септември вече изглежда като древна история на фона на събитията оттогава. И все пак тази провокация бе показателна за много проблеми, които имат нужда от убедителни отговори. Вашият прочит, г-н Лос?

Наистина, ще се съглася с Вас, че това бяха предумишлени провокации на Русия срещу две страни-членки на НАТО. Подобни случаи имаше и в миналото - отделни безпилотни апарати прекосяваха закратко през границата на въздушното пространство, но скоро след това се връщаха обратно към Украйна. И тези случаи пораждаха въпроси в европейските държави, най-вече дали трябва да подпомогнем още повече противовъздушната отбрана на Украйна. С мащабното нахлуване миналата седмица в Полша, а сетне и в Румъния, вече не останаха почти никакви съмнения за намеренията на руснаците. Това накара европейците да се замислят по-сериозно за укрепване на източния фланг и интеграция на усилията с украинското военно и политическо ръководство.

В дните след нахлуването излязоха наяве някои факти и много слухове и предположения. Например твърдението в полски медии, че къщата, която бе разрушена в село в източна Полша, всъщност е била ударена не от руски дрон, а от дефектна ракета, изстреляна от Ф-16. Това налага неприятния въпрос - можем ли в НАТО да се справим с 20 дрона, без да навредим сами на себе си?

Противовъздушната отбрана на НАТО е изграждана с десетилетия, всъщност още от времето на Студената война. Тя представлява усъвършенствана архитектура от интегрирани наземни и въздушни радари, прехващачи и изтребители. Но тя е насочена преди всичко срещу такива заплахи като вражески самолети, крилати и балистични ракети. Не толкова за защита срещу безпилотни апарати. Още преди украинската война военните планьори в НАТО съзнаваха много добре, че в общата отбрана са налице пробойни предвид нападателния потенциал на Руската федерация, и се опитваха да убедят политиците да вземат необходимите решения. Руското нашествие в Украйна постави още по-неотложно тази задача. Войната помогна на НАТО да схване по-добре как руснаците използват въздушния си арсенал.

Второто, което трябва да се отбележи, е, че противовъздушната отбрана винаги носи рискове. Инцидентните щети по тази къща, която споменахте, сочат именно към този риск. Независимо дали се опитваш да прехванеш дрон или ракета, останките от това прехващане винаги падат някъде. Така че пилотите и операторите на ПВО трябва да преценяват внимателно дали да свалят някоя мишена и къде точно да го сторят. Именно затова не всички дронове, които проникнаха в Полша миналата събота, бяха прехванати. Някои, които не представляваха заплаха, бяха допуснати да навлязат свободно, за да се разбият на открити места, където не навредиха на никого. Такива калкулации се правят непрестанно, но това не означава, че щети няма да бъдат допуснати.

Т.е. най-добре е да не се налага да се отбраняваме, а да имаме ефективно възпиране - руснаците да знаят, че ще пострадат, ако ни предизвикат. НАТО, както казахте, се мъчи да постигне това от десетилетия. Дали обаче реакцията на политическите лидери в Европа след случките над Полша и Румъния ще убеди Москва, че е опасно да си играе с огъня? (Някои скочиха като ужилени - Великобритания, Франция, Германия, Дания пратиха самолети и зенитни системи на източния фланг. Други като Унгария и президентът на България изтъкнаха само колко важно е бързо да се разберем за мир в Украйна).

Лидерите на Евросъюза и НАТО се намират в трудна ситуация. От една страна са недостатъците в отбраната ни срещу дронове и, до известна степен, в отбраната ни срещу крилати и балистични ракети. От друга страна, натовските лидери не желаят да отвърнат симетрично - т.е. да нанесат ответни удари или да пратят свои дронове над Русия. Така е вече три години и половина, откакто руснаците нападнаха Украйна. Северноатлантическият пакт следва стратегията да подкрепя материално украинците и да притиска икономически Москва, като обаче избягва пряк сблъсък. Именно от това се възползва Москва. НАТО отговаря на провокациите ѝ като ускорява мерките за отбрана - прехвърляне на противовъздушни системи в хода на операцията "Източен страж" и създаване на т.нар. "дронна стена", анонсирана от еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс.

Мислите ли, че ако руските провокации зачестят в Европа, ще се появи "коалиция на желаещите", която ще изостави този предпазлив подход и ще поиска да наложи зона, забранена за полети, над Западна Украйна? (Идеята е на Киев и датира още от началото на войната, но тази седмица бе подкрепена от полския външен министър Радослав Шикорски).

Това ще зависи от европейските политици и от това до каква степен са склонни да рискуват, за да накарат Русия да си плати за подобни действия. Това, което могат да направят (отсега), е да почерпят от украинския опит в борбата срещу дроновете и да внесат технологии от Украйна, защото в тази сфера тя е най-напреднала много повече от Европа и продължава да напредва, тласкана от нуждата да отбива руските атаки.

Натовските страни трябва да положат реални усилия да прекъснат китайската подкрепа за руското производство на безпилотни апарати. Могат да бъдат взети мерки и срещу трансфера на ирански технологии, макар че иранските модели безпилотници вече се произвеждат масово в Русия и директният обмен на технологии между Москва и Техеран вече не е толкова релевантен.

Могат да се потърсят и други средства за икономически натиск, включително чрез 19-ия пакет от санкции, за ограничаване на приходите на Москва от фосилни горива и възможностите ѝ да поддържа военните операции. Не бива да се заблуждаваме, че ограничаването на финансовите постъпления ще накара Путин да престане да отдава приоритет на оръжейното си производство - Путин даде да се разбере пределно ясно, че тази война е най-висшият му приоритет. В средносрочен и дългосрочен план обаче санкциите отслабват агресора и военните му усилия.

А какво мислите за идеята на Урсула фон дер Лайен за "Репарационен заем" за Украйна - страната да получи заем със средства от замразените руски активи в Европа и да не връща този заем, докато Кремъл не ѝ изплати компенсации за разрушенията? Дали перспективата да загубят завинаги тези 200 милиарда или 300 милиарда евро няма да накара Кремъл да размисли?

Според мен руското ръководство отдавна се е разделило с надеждите, че ще си върне тези средства. Но се опитва да използва и този въпрос, за да вбие пукнатини в единството на Евросъюза, тъй като европейските правителства не са на едно мнение как да оползотвори тези активи. Дискусиите продължават твърде дълго. Лихвите по тези замразени активи вече се използват в подкрепа за Украйна. Сега въпросът е как да бъдат вложени в репарационен фонд, който ще бъде стократно по-голям.

Някои европейски правителства се противят на тази идея. Те предпочитат руските активи да си останат замразени, за да ги използват като лост за дипломатическо въздействие върху Москва. Все още смятат, че могат да я убедят да приеме примирие или мирно споразумение с обещанието да си получи парите обратно.

Изглежда, че нерешителността е главният ни проблем в Европа, как мислите?

Да, ще се съглася с Вас. Наистина, Европа измина дълъг път през последните три години и половина, но положението, в което се намираме, става все по-трудно, защото не можем да разчитаме истински на Съединените щати начело с Доналд Тръмп. Виждаме как американците вече отменят санкции срещу някои предприятия в Беларус. Видими са и първи стъпки за облекчаване на санкционния режим и по отношение на Русия. Видно е желанието на Тръмп за бизнес сделки с Владимир Путин. Срещата им в Аляска подейства отрезвяващо на европейските наблюдатели. От време на време Тръмп признава, че Путин го разиграва, но от това нищо не следва.

При това положение трудностите за Европа се множат в сравнение с последните две-три години. Но най-важното е, че натискът върху Украйна се засилва. Русия увеличава дронните и ракетните удари, продължава с непрестанния натиск по фронтовата линия. Последните новини от там са, че украинците са отвоювали към 160 квадратни километра в Донбас, но това не никак много и битката там далеч не е решена. Икономическото положение на Украйна също не е никак розово.

Чухме тези дни и самият Тръмп, и хора от администрацията му да твърдят, че ако Европа пожелае да притисне Китай икономически, то Китай ще притисне Русия и така войната в Украйна щяла да приключи. Това, което те предлагат, е нещо като "бомбен килим" (любимия прийом на американските военни над Япония и Индокитай през миналия век), но с икономически средства - 50 до 100 процента митнически тарифи за китайските стоки в Европа. Дали европейците трябва да рискуват търговска война с Китай или това е просто начин на Тръмп да отклони от себе си вината за това, че истинската война в Украйна продължава?

И аз не мисля, че предложението на администрацията на Тръмп за 100-процентни европейски мита върху Китай и Индия е сериозно. Доста логически дупки прозират в този призив. Не бива да изпускаме от поглед усилията, които самият Тръмп полага в момента да постигне търговско споразумение с Пекин. Чуваме, че лично е задържал военни доставки за Тайван, чиято отбрана уж е приоритет за републиканците и Пентагона. Наблюдаваме една наистина противоречива политика на администрацията на Тръмп в редица сфери. Не виждаме усилие и желание за сериозен натиск върху когото и да е, за да спре руската война срещу Украйна, а само да се поставят Европа и Украйна в затруднение с такива нелепи призиви.