Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Николай Аретов: Обявяването на независимостта практически не присъства в българската литература

| Интервю
проф. Николай Аретов
Снимка: Валерия Николова

Обявяването на независимостта практически не присъства в българската литература. За разлика от Априлското въстание, Съединението и войните след това. Обявяването на независимостта и до днес не привлича погледите на българските писатели.

Това обясни пред БНР проф. Николай Аретов, литературен критик, преподавател и изследовател на литературата в края на XIX и началото на XX век.

"Вероятно в някои исторически романи във фона присъства, но честно казано, не мога да дам пример. (…) По това време Вазов, който е олицетворение на литературата, като че ли се е отдръпнал от политическия живот, леко и от литературния. Вече е излязло и поколението на "Мисъл" - критични  към Вазов, но и към политическото статукво. Вече го няма Алеко Константинов, който също е по-скоро критичен към статуквото. Ако се насочим към тези големи, има успешно желание да се героизират Априлското въстание и борбите за свобода – и при Вазов, и при неговия опонент Пенчо Славейков, и при други. Има и желание за критично отношение към статуквото в нова България – Алеко Константинов, но и Вазов – вече не е ентусиазиран почитател на управлението, въпреки че участва в него."

"Не знам хората в, да кажем, Копривщица, дали и какво са разбрали. Учудвал съм се за това колко малко знаят съвременниците за Априлското въстание", отбеляза той във връзка с общественото разбиране на големи исторически събития от миналото от тогавашните ни предци.

"Обявяването на независимостта е дипломатически акт, изключително важен за статута на България в Европа. Много важен е за княза, който става цар", посочи още проф. Аретов и направи сравнение със събития, при които има драматизъм, жертви и битки.

Дори за Съединението в такива тържествени моменти казваме – целият български народ е застанал, не е целият, коментира проф. Николай Аретов.

"Обичаме да казваме, че българинът не признава авторитети. Институцията монарх не е еднозначна в съзнанието на част от хората. Една част обичат да има цар и владетел, други са скептични, но така или иначе, обществото не е единно."

Противопоставянето на русофили и русофоби днес не е по-слабо от тогавашното, отчита проф. Николай Аретов. По думите му, докато в началото на миналия век то е обхващало по-скоро политиците и интелигенцията, то сега е повсеместно и на моменти се стига до крайности.

Бих говорил за съхраняване на стремежа към независимост, подчерта в заключение изследователят.

"Можем ли да бъдем независими – държава, личности, групи? И малките, и големите държави винаги са части от някакви общности, съюзи. Може ли по време на световна война да си независим? България и царят по време на Втората световна война много усилено се опитват да го направят. Това не им е позволено от историята."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Конвоират Коцев във Варна, след като определението на ВКС постъпи в Софийския затвор

Делото срещу кмета Благомир Коцев и още четирима души отива във Варна. Състав на Върховния касационен съд реши, че компетентен да го гледа е Варненският окръжен съд, а не Софийският градски съд.  ВКС ще решава в София или във Варна да се гледа делото срещу Коцев     Делото срещу Благомир Коцев и още четирима души ще се гледа във Варна..

публикувано на 19.11.25 в 19:09

Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление подкрепи бюджета

27 милиона евро ще получат общините за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, съобщи пред депутатите от регионалната комисия заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев. По думите му това е ръст с милион и 900 хиляди евро: "Предлага се общините да прилагат по техен избор и съгласно готовността им през 2026 година, или..

публикувано на 19.11.25 в 19:02

Хакери атакува дистанционно наблюдение и управление на товари

Нова кампания на хакери атакува инструменти за дистанционно наблюдение и управление на пратките и те по този начин могат да откраднат физически товари. А у нас отново ще има обучение на дами за киберсигурност. Обучението продължава и през 2026 г. и за млади дами, от 18 до 26 години, които имат интерес към специалността киберсигурност. А..

публикувано на 19.11.25 в 18:39

Броят на жертвите при руски удари в Тернопил достигна 25

Броят на загиналите в резултат на днешния руски въздушен удар в западния украински град Тернопил се увеличи до 25, предаде "Укринформ", позовавайки се на спешните служби. "В Тернопил 25 души, включително три деца, бяха убити в резултат на руския обстрел срещу града, докато 73 души, включително 15 деца, бяха ранени. 14 психолози от Държавната..

публикувано на 19.11.25 в 18:34

Във Виена чакането за присаждане на бял дроб отнема средно около 4 месеца

74-годишен човек прави гимнастика на десетия ден след трансплантация на бял дроб. Това се случва в университетската болница във Виена, пред очите на девет български лекари, изпратени от агенция „Медицински надзор“ за участие в 25-ата академия за белодробна трансплантация Виена - Торонто - Вандербилт.  Академията се проведе през миналата..

публикувано на 19.11.25 в 18:24

МФ: Въвеждането на мярката за СУПТО ще бъде от април 2026 година

Въвеждането на мярката за СУПТО ще бъде от април 2026 година, уточняват от Министерството на финансите в съобщение, с което искат да опровергаят "манипулативни" според тях твърдения. "С промяна в Закона за ДДС, заложена в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., се предвижда производителите и разпространителите..

публикувано на 19.11.25 в 18:12
България - Грузия, група Е на световните квалификации.

Явор Кръстев: От всички квалификации няма по-празен стадион от българския

Забелязваме на мачовете на националния отбор по футбол каква е запълваемостта на трибуните. Това е оценката на феновете. От всички квалификации няма по празен стадион от българския. В същото време всички тези хора в БФС са много тънкообидни на критиките от медии и публика, коментира спортният журналист Явор Кръстев в интервю пред БНР. В..

публикувано на 19.11.25 в 18:07