Отзвук от премиерата на “Русалка“ на Варненската опера

Достоен спектакъл предложи Варненската опера в първата в 87-годишната си история постановка на операта “Русалка“ от Антонин Дворжак. Този забележителен, отвъд рамките на обичайното, резултат беше комбинация от доказано успешната формула от последните издания на фестивала “Опера в Летния театър“ – в партньорство с Международния фестивал “Варненско лято“, щедро прилагайки неизчерпаемите творчески инвенции на главния гост диригент Павел Балев и възможностите на първокласни гостуващи певци – в случая отличните Красимира Стоянова и Жерар Шнайдер, към собствения потенциал на театъра – изпълнителски и постановъчен.

Няколко дни преди събитието да стане факт, водещи изследователи на оперното изкуство у нас потвърдиха изказваното в последно време в публичното пространство предположение, че тази постановка всъщност е първата не само в летописа на Варненската опера, но и в България. Всичко това придаде осезаемо нетърпение и сред публиката, и сред оперната общност у нас преди дългоочакваната премиера – цели 124 години след оригиналното ѝ първо изпълнение на 31 март 1901 г. в Прага.

Деветото и предпоследно оперно заглавие на Антонин Дворжак –  “Русалка“, е своеобразна квинтесенция на богатото и разностранно творчество на популярния чешки композитор. В него силата на националния дух се преплита по уникален начин с колорита на чешката народна музика, съхранявайки характерната за автора симфоничност. Приказно-лиричното либрето стъпва върху необичаен в много отношения музикален разказ, в който оркестърът има ролята не просто на съпровождащ елемент на изпълнителите, той активно участва в действието, изграждайки ярките и запомнящи се звукови картини. На места те заместват думите, било чрез палитрата от природни  дадености, които изобразяват, било чрез лайтмотивите, които улесняват музикалния разказ и вплътняват образите на главните действащи лица.

Приказният сюжет на “Русалка“, за разлика от други сходни заглавия, при Дворжак стъпва върху типични за славяните вярвания и характерната за тези народи митология.   

“Приказките не са толкова лесни. Това са истории, които всъщност се разказват, за да получим поуката през приказката. Затова е и много трудно да се разказват приказки, особено когато уж са за деца, но в действителност са предназначена за възрастни. Още повече сега има препратка, история и през тази приказка човек да може да направи своите изводи за днешното ни време. Всичко реално тръгва от концепцията и ние търсихме проблема за невъзможната любов между Принца и Русалката, който днес би трябвало да ни вълнува. Принцът като обобщен образ на човешкото общество, а Русалката – на фантастичното, на една друга енергия, на по-висока вибрация в природата, където всичко трябва да е в баланс. Оттам тръгна построяването на целия ни спектакъл. Има шанс да видим на нашата сцена една “Русалка“, която до голяма степен да отговори на очакванията на публиката за музициране, за гласово и визуално представяне“ – каза за предаването “Каста дива“ режисьорът на варненската постановка Сребрина Соколова.

Споделените от режисьора надежди и очаквания бяха оправдани до степен, каквато рядко се постига не само на нашите сцени.

Фокусът върху човешката болка и страданието, причинени от любовта е пресъздаден по завладяващ начин в интерпретацията на Красимира Стоянова на изключително дълбокия и психологически нюансиран портрет на главната героиня. Опитът от предишните две продукции на “Русалка“ – в Цюрих и във Виена, очевидно си казва думата в убедителното пресъздаване от голямата ни изпълнителка на сложния като мащаб и като интерпретация емоционален обхват при прехода на персонажа ѝ от безгрижно митично същество в страдащо от човешка любов и болка създание. С впечатляваща вокална и актьорска прецизност Стоянова съумява да предаде съдържащата се в партитурата на Дворжак невинност, мечтателност, болка и саможертва на Русалка.

За голямата ни изпълнителка първата среща с този неповторим образ в оперната литература не е с днешна дата. През 2011 г. записаният от нея диск със славянски арии и Мюнхенският радиооркестър с диригент Павел Балев, който съдържа две арии на Русалка, стана носител на International Classic Music Award за оперен рецитал в света. Признанието, което критиците ѝ отдават още тогава, и впоследствие, при пълнокръвното изграждане на образа в двете предшестващи постановки, за които стана дума, и оценено от тях по най-високата скала на вокалното и актьорското майсторство, бе защитено по блестящ начин и на варненска сцена от Красимира Стоянова. Удивителна красота и изящество излъчваха ариите и дуетите на оперната прима както в най-красивите и трогателни лирични моменти в операта, така и в силно драматичните мигове на колизии, крах и пречистване.

За изпълнителя на ролята на Принца – австрийско-австралийския тенор Жерар Шнайдер, това беше 89-то представление на „Русалка“ в общо 14 продукции в девет държави, в които е участвал: Германия, Франция, Англия, Шотландия, САЩ, Испания, Австрия, Австралия, България. Първата от тези продукции е през 2018 г. в Операта във Франкфурт. Още с началната поява на изпълнителя на сцената на Летния театър пролича стабилното и уверено водене на гласа във всички регистри, както и отличното познаване на ролята. Красива фразировка и умело партниране с колегите, хора и оркестъра характеризираха интерпретацията на Жерар Шнайдер, за когото участието в “Русалка“ на варненска сцена бе неговият дебют у нас.   

“Това е първата ми постановка на открито, под звездите, поради което е много специална. Пял съм Принца с изумителни сопрани в главната роля. Да бъда на сцената с Красимира Стоянова означава да разбера каква би могла да бъде тази опера. Тя е толкова вдъхновяваща като колега, като изпълнител, като артист. Накара ме да преосмисля начина, по който пея и начина, по който подхождам към ролята на Принца. И това – само като я наблюдавам! Но тя е толкова щедра, както и Маестро Балев. Всяка среща с него на сцената е много въодушевяваща, имал съм възможност да пея под неговата палка в Лимож. Възможността да дойда във Варна е преживяване, което се помни, изумителен опит е и се надявам то да продължи и да се завърна отново на тази сцена. България е специално място, нивото на артистизъм тук е много високо“ – каза Жерар Шнайдер, който има впечатляващи участия на престижни сцени като Метрополитън опера, Единбургския фестивал, Хановер, Мадрид, Лондон.

Всеки от останалите протагонисти, без преувеличение, има немалък принос за особения, приповдигнат характер на премиерната за България “Русалка“ от Дворжак. Басът Петър Найденов, който от години има успешна кариера зад граница, в ролята на Водния дух блестеше с вокална стабилност, красота на фразата, завършена линия и ярко артистично присъствие.

Сред тази великолепна компания с интерпретацията си на Магьосницата (могъщата и нееднозначна владетелка на световете, за разлика от популярната в нашата митология зла и отмъстителна Баба Яга)съумя да се открои чудесният алт Величка Минкова. За цялостното си превъплъщение тя получи много, напълно заслужени комплименти от колегите си в спектакъла, от ценители и от познавачи на операта.

Ирина Жекова като Княгинята записва поредна успешна роля в творческото си портфолио, в което блестят постиженията ѝ както в главни, така и във второстепенни, но запомнящо се поднасяни от нея героини от различни автори. Следва да отбележим и участието и присъствието в този ярък спектакъл на тенора Артьом Арутюнов (Горския), сопрана Галина Великова (Помощник-готвач), както и на трите нимфи, сопраните Лилия Илиева-Михайлова, Жана Костова, алтът Силвия Ангелова и баритонът Велин Михайлов (Ловеца).

За действително приказното усещане от тази постановка и за въздействието на драматичния разказ особен принос има непретенциозната и статична на пръв поглед, но променяща се до неузнаваемост с модерния 3D мапинг сценография на Петко Танчев, както и художественото осветление на Валентин Андонов. Сложността на разказа и неговата магичност са умело пресъздадени и чрез красивите костюми на художника Ася Стоименова. Умела и ненатрапваща се е хореографската концепция на Надя Димокова.

За достоверния чешки език, на който е написана в оригинал “Русалка“, Държавна опера Варна се е доверила на специален езиков консултант от Чешкия център в София. Неоценима е неговата роля – както при интерпретацията на солистите, така и на хора, който има особена и важна драматургична роля в изграждането на това заглавие.

За пореден път оркестърът на Варненската опера демонстрира високо ниво в своята интерпретация на сложно и комплексно заглавие, каквото е операта на Дворжак. Похвални са усилията на всички музиканти за постигнатата звучност, високо оценена от публиката и от познавачите на творчеството на чешкия композитор. Заслугата за това поредно постижение е на първо място на великолепния Павел Балев, който за кратко време убедително съумява да предаде на музикантите и чрез тях – на зрителите в пълнота и в цялата ѝ красота музиката на “Русалка“.