Танкерите "в сянка" – катастрофа, която чака да се случи

Санкционният списък се пълни непрекъснато с нови имена на кораби, но спирането им се оказва трудна задача. Франция задържа в края на миналия месец за кратко танкера "Boracay", който плаваше под флага на Бенин от Русия за Индия и беше минал покрай Дания точно когато летищата там трябваше да бъдат затворени заради дронове.

Под друго име – "Kiwala" и под друг флаг (на Джибути) - същият кораб беше вече задържан от Естония през пролетта. Общо 5 пъти е сменяно името на този танкер, а регистрацията му (фиктивна или истинска) - 7 пъти.

Русия ревностно брани такива съдове, които се смята, че са ѝ стрували общо 15 милиарда евро. Путин нарече спирането на "Boracay" пиратство и заплаши с ответни действия. Бойната му авиация пък не се смущава да нарушава въздушното пространство на Естония, за да предотвратява спиране на такива плавателни съдове. Според френския президент Макрон те осигуряват 40 процента от финансирането на руската война срещу Украйна.

Всеки ден десетки неидентифицирани танкери прекосяват Финския залив – насочени към руски пристанища или връщащи се оттам – често без включени транспондери, без имена и без национални знамена. Те са част от "призрачния флот" на Русия – кораби, които крият своите принадлежност и товар, за да пренасят нелегално петрол, да шпионират и евентуално да компрометират подводната инфраструктура на Европа.

Заради войната в Украйна Западът наложи тежки санкции върху износа на руски енергоносители и в отговор Москва се потопи в сянка. В началото – през 2022 г., корабите са били около 200. Според анализатори в момента броят им е достигнал близо 1000.

Някои са обикновени танкери, които превозват руски петрол под прикритие. Други, според НАТО, участват в т.нар. "сива война", която включва саботажи и разузнаване без да е налице открит военен сблъсък.

Миналата година танкер с името Eagle S, беше заловен докато прекъсваше подводни кабели в залива на Финландия. И следователите са убедени, че не става въпрос за инцидент.

Германия, Дания и Естония съобщиха за дронове, забелязани край пристанища и летища, които вероятно са изстреляни от такива кораби. Засега НАТО реагира предпазливо. Алиансът започна операция "Балтийски страж" в Балтийско море – мисия за защита на подводни кабели и тръбопроводи, жизненоважни за енергийната сигурност на Европа. Военноморски екипажи от осем страни наблюдават подозрителни кораби с помощта на подводни дронове, сонари и водолази. Миналата седмица Полша съобщи за руски риболовен кораб, заседнал близо до газопровод заради "повреда в двигателя".

Естония, която е на първа линия на този нов морски фронт, прие закон, който позволява на военноморските сили да атакуват цивилни кораби, ако те увреждат критична инфраструктура. Но в международното право съществува ограничение – според принципа на "невинното преминаване" западните флотове не могат да спират или задържат такива кораби в международни води, освен ако няма пряка заплаха. А да се установи кой отговаря за тях е почти невъзможно. Много от тези плавателни съдове се водят собственост на фиктивни компании в офшорни юрисдикции, регистрирани под удобни флагове на малки държави без реален контрол. А някои знамена са напълно фалшиви, допълват експерти. Разследващи откриват, че една от уж регистриращите държави се намира на скала в Тихия океан, наречена остров Матю.

А мащабът се оказва поразителен. В момента почти един на всеки пет петролни танкера в света принадлежи на "сенчест флот", като това далеч не е само руски феномен. Северна Корея първа е прилагала такива тактики, а Иран и Венецуела са ги усъвършенствали, за да избегнат санкции.

Но колкото повече расте тази мрежа, толкова по-големи стават рисковете - не само от екологични катастрофи, но и от политическа конфронтация в морето.

В този нов морски шахмат границата между търговия, престъпление и война се размива.

Как действа този "сенчест флот" и как променя правилата на световното корабоплаване коментира за БНР Мишел Бокман – старши морски анализатор в компанията "Windward", която следи движението на корабите по целия свят.

Госпожо Бокман, много от корабите на т.нар. сенчест флот плават под фалшиви или често сменяни знамена – понякога дори от държави, които почти не съществуват. Как успяват да се крият "на светло" и как съвременните системи все пак ги засичат?

""Тъмната флотилия", която "Windward" следи, е съставена от около 1000 танкера, превозващи санкциониран от Запада петрол, приблизително 340 танкера са с фалшиви флагови регистрации или с неизвестен флаг. Тези фалшиви регистрации са дефинирани от Международната морска организация (IMO), която поддържа база данни с информация за плавателни съдове, използвана за проверка в платформата на "Windward". Така че около една трета от танкерите са с фалшив флаг, а сред санкционираните танкери почти две трети са неправилно регистрирани.

Причината за това е в наложените рекордни санкции от ЕС и Великобритания върху руски търговски кораби през 2025 г. Почти 550 танкера са санкционирани. Регистри, използвани преди това – като тези в Габон, Островите Кук, Камерун и Панама – са изтрили тези кораби от системите си. Така че те са принудени да търсят нови флагове, което води до прескачане от един флаг към друг. Става все по-трудно за тези кораби да намерят държави, които да ги приемат, затова прибягват до фалшиви регистрации.

Тези руски търговски кораби не се крият - те са напълно беззаконни, без флаг и без държавна принадлежност. Това подкопава глобалната регулаторна система на търговията и ги поставя извън международния правов ред. Това е особено важно за Европа и крайбрежните води, през които тези кораби преминават. Ако се случи разлив на петрол, застраховките им ще бъдат невалидни заради фалшивия флаг. Морски застрахователи предупреждават, че това е потенциална катастрофа на стойност милиарди долари.

Как съвременното проследяване запълва празнините? Всички кораби имат транспондери и могат да бъдат проследени чрез сателит и наземни сигнали. Знаем къде са и какво правят – освен ако не изключат устройствата си, което понякога се случва, но не е възможно в крайбрежни води. Знаем кои са, какъв е статусът им, но тъй като действат извън международния ред, крайбрежните държави имат ограничени възможности за реакция".

В статия на списание "Икономист" се казва, че Северна Корея, Иран и Венецуела са използвали същите тактики още преди Русия. Става ли въпрос за глобална "сенчеста икономика" по море? И какво стои зад нейния бърз растеж?

"Паралелна флотилия вече съществува. Това не е ново явление – тя вече е тук. Около 17-18% от глобалната търговска флотилия от танкери вече се класифицира като "тъмна" или "сенчеста" флотилия, използвана изключително за превоз на санкциониран петрол от Иран, Русия и Венецуела.

Рязкото нарастване се дължи на санкциите. "Тъмната флотилия" се появи през 2019 г., когато САЩ възобновиха санкциите срещу иранския петролен и морски сектор. След това се разрасна със санкциите срещу Венецуела. През тези кораби преминаваха около 2,2-2,3 милиона барела петрол дневно. В резултат на войната в Украйна в тази практика се включи и Русия, предвид и наложения от Г-7 таван на цените на руския петрол. Според британското правителство Русия е похарчила поне 15 милиарда долара за закупуване на стари танкери, за да заобиколи санкциите. Тактиките, използвани от Северна Корея, Иран и Венецуела, като фалшиви регистрации и прескачане от един флаг към друг, са усъвършенствани и възприети от Русия".

От гледна точка на данните и морската индустрия – кои са най-обещаващите начини властите да разпознават и проследяват тези кораби в реално време?

""Windward" разполага с платформа, която идентифицира тези "тъмни" кораби и позволява на клиентите да проследяват всяко тяхно движение. Използваме технологии за сателитни изображения, които помагат при изключени транспондери – особено при трансфери от кораб на кораб, които се извършват тайно. Използваме и изкуствен интелект, за да улесним процеса, но това е наука в развитие".

И накрая - какви биха били последиците, ако тази тенденция продължи – за световната търговия, безопасността по море и международното право?

"Отдавна твърдя, че "тъмната флотилия" е катастрофа, която чака да се случи. Тези кораби са стари – средната възраст на санкционираните съдове е 22 години, което е над икономическия им живот. Те са зле поддържани, с флагови регистрации с минимален технически контрол, без застраховки и с невалидни сертификати за годност. Най-голямата заплаха е разлив на петрол, което е потенциална катастрофа за крайбрежните държави. Това е реален риск, с който северноевропейските страни вече се сблъскват.

Съществуването на паралелна флотилия, която действа наред със законната, е тревожна тенденция. Около 80% от индустрията спазва правилата, а 20% – не. Това е ситуация, която трябва да бъде решена. Правилният път за това е чрез Международната морска организация (IMO) – агенцията на ООН, която отговаря за създаването и прилагането на правилата и регулациите за своите 176 държави членки", казва Мишел Бокман, старши анализатор в компанията "Windward", която следи движението на корабите по целия свят.

В настоящите конфликти не всички битки се водят на сушата или във въздуха, някои се разгръщат тихо - в морските пътища на света, невидими за повечето от нас, но не и безобидни.