Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Цветана Кръстева: Японската култура ни е необходима, за да ситуираме България като място между Запада и Изтока

Откъде идва интересът в България към далечна Япония?

Доц. Евгений Кандиларов: Не само литературата, а всички останали японски изкуства намират почва в българското общество

| Интервю
На голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ се провежда концерт на японски барабани тайко. София, 8 октомври 2025 г.
Снимка: БТА

Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври.

"Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много добре и помогнаха да се затвърдят основите на специалността. Основната опора на Японистиката е огромният интерес в България към Япония и нейната култура. Първите отпратки към Япония срещаме още у Вазов. След дипломирането на първите японисти започва активно да се издава японска литература. Сред тях - специално да спомена името на Дора Барова, която беше много сериозен преводач на съвременна японска литература. Тази традиция продължава. Има ентусиазирани млади хора, които ще продължат", разказа пред БНР проф. Цветана Кръстева.

"Интересът към Япония в България винаги е съществувал. Япония, японската култура ни е много необходима да ситуираме България като място между Запада и Изтока", смята тя.  

Контактите на българите с Япония може да отправим още към края на 19-и и началото на 20 век. Япония не е непозната тогава, когато развиваме активни дипломатически, икономически и културни отношения на държавно ниво след Втората световна война, по време на Студената война, когато политиката на държавата целенасочено се опитва да мотивира този интерес към Япония, коментира в предаването "Хоризонт до обед" доц. Евгений Кандиларов, който преподава съвременна японска история.

Културното разкриване на Япония включва не само литературата, а всички останали японски изкуства, които намират почва в българското общество. Появата на превод не през друг език, а директно от оригинала, дава възможност българите да се докоснат максимално до произведенията в различни изкуства, представени у нас още през 70-те и 80-те години, отбеляза той.

Изложба, наречена „Заедно“ гостува в рамките на 36-ите Дни на японската култура у нас. Снимка: БТА

Според проф. Кръстева езикът и културата са неделими.

"Българският език  е изключително подходящ, изключително удачен за предаване на това чувство към красотата, което е определящо в японската класическа литература и привлича до ден днешен. Чувството за красота българите го носят. На мен контактът с японската литература ми помогна да преоткрия красотата на природата на България. Неслучайно японската литература е толкова популярна и търсена у нас."

"Всички опити да се правят паралели между България и Япония са трудни, тъй като става въпрос за два различни свята, но Япония е била много притегателна, енигма, обвита в мистичност", подчерта доц. Евгений Кандиларов.

Нормално е студентите да идват с идеализирани представи за Япония, отчита той.

"Това, което често ги довежда, е популярната японска култура. Представи, формирани въз основата на т.нар. мека сила на Япония. Ние се стремим да им покажем цялото многообразие на Япония, на японците. Тези красиви картини, но същевременно истинския живот на японеца, който през вековете никак не е бил лек, никак не е бил гладък. Япония като островна държава е постигнала страшно много благодарение на стремежа за оцеляване въпреки всички трудности, с които е трябвало да се справя – както в древността, така и в по-ново време."

"Има много добродетели, които могат да привлекат интереса на младите хора. Всяка страна има и отрицателни страни. Въпросът е какво ще гледаш и защо", изтъкна проф. Кръстева.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.  

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Професията социален работник като призвание

Втора седмица щафетно протестират служителите в държавната администрация, които настояват за достойно увеличение на възнагражденията им. Те са възмутени от огромната разлика с увеличените заплати в други държавни институции. Днес пред сградите, в които работят, излизат служителите от Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта,..

публикувано на 26.11.25 в 09:05

"Искам бебе" вече и в Ловеч

В Ловеч беше открит кабинет на фондация "Искам бебе" за безплатни прегледи и консултации на семейства и двойки с репродуктивни проблеми. Нов кабинет на "Искам бебе" в Ловеч предлага безплатни прегледи и консултации Новият кабинет се намира в сградата на бившата детска поликлиника на болницата и е предоставен на фондацията от общината...

публикувано на 23.11.25 в 06:34
Таня Монева

131 СУ "Климент Тимирязев" отбеляза 40 години със спектакъл "Устрем към върха"

С празничен концерт-спектакъл в зала 1 на НДК столичното 131 Средно училище „Климент Аркадиевич Тимирязев“ отбеляза своя 40-годишен юбилей. Под надслова „40 години устрем към върха“ ученици, учители и родители се събраха, за да отбележат развитието, постиженията и духа на училището, чиито възпитаници през годините се утвърждават сред най-успешните в..

публикувано на 23.11.25 в 06:00

Нов поглед към Калояновската гробница

Още от входа на възстановката на Калояновската гробница посетителят попада в атмосфера, която напомня за тайнственост и древност. Приглушената светлина и ниските тонове на специално подбрана музика създават усещане за мистичност, а пространството може да бъде разгледано от три различни позиции. Това позволява своеобразен „поглед“ към света на отдавна..

публикувано на 23.11.25 в 05:15

Давид Папо: Професията на аптекаря е важна и ще се запази

В края на календарната година в повечето страни, включително и България, се приема бюджетът. През последните години все по-малък е делът на парите за здравеопазване. Но от това зависи кои ще са субсидираните лекарства. Революционна е идеята на президента на САЩ между потребителя и производителя на лекарства да няма посредници, включително аптекари...

публикувано на 23.11.25 в 05:15

От бащи на синове: как се калява стоманата в родната екстремна сцена

Как се калява стоманата на родната екстремна сцена влезе във фокуса на Автономията за слушане. В студиото на “Изотопия” чухме как се “наливаха основите” в началото и как “се строи” днес. Засегнахме и въпроси като: Как се предава страстта към тази музика и как се „поема щафетата“ по линията бащи и синове, както и кой от кого и какво..

публикувано на 21.11.25 в 18:59

"Преди и сега": Народният съд - пълна генна модификация на обществото

Само две седмици след паметния 9 септември "любимият син на българския народ" Георги Димитров дава указания от Москва да се унищожи фашистката интелигенция, а Трайчо Костов нарежда до началото на октомври да са готови списъците с врагове . В същата заповед уточнява, че е задължително при репресиите да се унищожават всички документи и да се..

публикувано на 20.11.25 в 11:46