Българите са били най-добрите майстори на пушки кремъклийки в Османската империя

Знаете ли, че в Османската империя най-добрите майстори на пушки кремъклийки били българите. Това не е измислица, за да се тупаме в гърдите и да се самонавиваме колко сме добри и велики. Показват го документите в изследователския труд на двама, както те сами себе си определят - любители историци. Двамата са от Варна - Виолин Калчев и Огнян Добриков.

Многогодишният им изследователски труд в събран в книгата "Българските кремъчни пушки в Османската империя". 

Изследователите проследяват развитието на занаята в Сливен и Габрово и установяват нови факти за производството на пушки, основно за османската армия. Сливен, според това изследване, се оказва най-големия производител на гладкоцевно и нарезно оръжие от края на 18-ти до средата на 19 век. 

Сливен е давал по 6 до 10 хиляди цеви за пушки на година на Османската армия. Авторите на книгата и изследователи на темата Виолин Калчев и Огнян Добриков разказват, че в българската историография пушките "Сливенска бойлия" и „Сливенско шишане" са познати, но навсякъде другаде те са описани като османски. Тази историческа неправда ги е подтикнала да направят своето изследване.

За да се стигне до точна информация, изследователите се обръщат за помощ към историци османисти за превод на документи от Цариградския архив от Османската библиотека. Едно от новите открития  е промяната в периода на манифактурното производство на оръжие в Сливен, разказа Виолин Калчев.

Както всяко изделие и тук се е търсело качество. И понеже става дума за договори с държавата, то другото новото откритие от османските архиви е, че е имало специален чиновник за тази работа.

Тюфекчиите, както са известни в Османската империя майсторите на цеви за пушки, са най-многобройни под "Сините камъни". Тук занаята се е предавал от баща на син, защото занаята имал тънкости, които не бивало да излизат от семейството.

Двете сливенски пушки имат различно време за изработка на цевите, защото едната е нарезна и по дебела, а другата гладкоцевна и по-тънка, и дълга. Да притежаваш сливенска пушка е било въпрос на чест и престиж.

Към днешна дата тюфекчйския занаят вече е забравен. Последният майстор на тези исторически пушки е сливналията Асен Макасчев, който умира в далечната 1979 година на 97 години.

За да не остане занаята само в историческите изследвания, а пушките в музейните експозиции, двамата изследователи са предвидили да осъществят и проследят на база описание стъпките в производството на сливенските кремъчни пушки. Експериментът ще бъде направен в етнографския комплекс "Етъра".

Книгата, в която авторите описват целия процес по изковаването на цевите и цялостното им изследване по темата е почти изчерпана. Сега очакват критики, съвети и мнения, за да може да издадат книгата на английски и така българския тюфекчийски занаят и сливенските майстори  да заемат подобаващо място в историята на световната оръжейна индустрия.

Още в репортажа на Стоян Радев за "По първи петли".