Карстен Хен пред БНР: Четем, за да усетим връзката, която ни липсва в реалността

"Ако имаш деца и си писател, искаш да пишеш за тях. Както, ако си дърводелец решаваш да им направиш маса или легло. Винаги съм имал в себе си тази идея да напиша нещо за по-малките читатели. Времето за най-добрата подобна идея обаче така и не идваше. След успехите на романа ми „Човекът, който разхождаше книги“, немски издател ми предложи следното – „толкова добре описваш по-младите си персонажи, защо не напишеш книга за малките читатели. Ако се появи подобна идея, дай ни знак, ще я издадем. След половин година се появи правилната история. Оформих я за една нощ. Разбрах, че искам да пиша за тази златна пишеща машина. Видях я първо в главата си. Запитах се – какво е това? Какво прави тази златна пишеща машина? Всички вече седят пред компютрите и телефоните си. Помнят ли изобщо хората как се ползваше пишещата машина"?

Новият роман на Карстен Хен ни запознава с креативна млада героиня, която обаче се чувства твърде самотна за крехката си възраст.

"Всеки един от нас има нужда от смислена и дълбока връзка. Някои успяват да общуват с повече хора. За други е трудно, макар и да имат нужда от връзката с хората. Проблемът с главната ни героиня Емили е, че нейните родители са в чужбина. Тя живее с баба си и дядо си. Има няколко приятели, но не е от най-популярните ученички в класа си. Мисля, че тя е това, което аз бях преди – млад човек, който чете много, за да усети онази връзка, липсваща в реалността. Малко по-късно в книгата Емили получава възможността да променя сюжетите в книгите до които се докосне. И това е много важно за нея. Винаги е искала да прави точно това. Да създава нейн собствен свят. Първо разбира, че може да го прави в романите. След това осъзнава, че чрез действията си може да променя и светът около себе си".

Има ли обаче сюжети от известни книги, които самият Карстен Хен би променил?

"Когато написах книгата се замислих кои сюжети на романи бих искал да променя. Които бих написал по друг начин. Всеки има книги, които обича, но би искал да са с различен финал за някои от героите. Гледам на подобни идеи с очите на дете. Ето защо, когато решавам да помисля върху промени на известни произведения се ориентирам към популярните детски книги. Първата ми мисъл бе свързана със седмата книга за Хари Потър: Даровете на смъртта. Исках да променя момента, в който домашното духче Доби умира. Разбирам защо Дж. К. Роулинг го прави точно така. Първият път, когато прочетох книгата си казах: О, не, това не е нужно. За това се сетих веднага щом помислих коя известна детска книга бих променил. В същото време това е един от най-важните моменти в романа. Все пак смъртта е част от живота. Ако някой от важните герои умре, читателят разбира, че рискът е голям и нещо се случва".

Да създаваш история за по-малките читатели се оказва задача с особена трудност. Немският писател Карстен Хен решава да рискува.

"За мен това определено беше предизвикателство. Мина много време откакто бях на годините на главната ми героиня Емили. Исках да напиша книга, която бих харесал като малко момче. Говорих и с моите деца, но те вече са на по 21 и 19. Те четат коренно различни книги. Не успяха да ми помогнат особено. Това за мен се оказа пътуване във времето. Открих толкова много неща, които просто бях забравил. Трябваше да разбера и как да опиша някои по-деликатни моменти в детска книга, като например любовният живот на героите. Или пък как трябва да описваш насилието в този тип книги. Историята е за над 10 годишни читатели. Обсъдих много от по-деликатните теми с издателя си.

В един момент реших, че трябва да спра да задавам въпроси и да напиша книгата, която бих харесал като малко момче. Ако има нужда да описвам някакво насилие, щях да го оставя в книгата. Ако пък се стигне до любов, щях да се доверя на инстинкта ми. Беше истинско предизвикателство да съм в този нов за мен свят. Нов жанр, с който исках да се провокирам като писател".

Какво обаче казват децата на Карстен Хен за книгата "Златната пишеща машина"?

"Синът ми я прочете. Бях много впечатлен от това, тъй като той чете предимно книги свързани с „Междузвездни войни“. Той е голям фен на тази поредица. Знае всичко за джедаите. Но той прочете и „Златната пишеща машина“. Каза, че му харесва, макар и да не е като книгите, които по принцип чете. Това бе много мило от негова страна. Никога не съм очаквал децата или роднините ми да четат моите книги. Нещо, което никога не е добра идея за един писател. Да очаква най-близките му хора да четат идеите му и да ги харесват".

С Карстен обсъждаме колко важни места са библиотеките за съзряването на един човек. Имаме ли и днес време да потърсим книга из рафтовете на библиотеките?

"Все още в съзнанието си пазим най-романтичните идеи свързани с библиотеките. И има толкова красиви библиотеки по света. Тази в книгата е вдъхновена от реално място, намиращо се във Ваймар, Германия. Всеки път, когато отида някъде на почивка, опитвам да намеря най-приятната библиотека. В стаите им винаги има много специална магия. Толкова много истории и герои. Хартията носи този невероятен аромат. Живеем във време, в което всичко е свързано с външния вид. Мисля, че ако хората изберат да отидат до някоя хубава библиотека, те го правят, за да се снимат там и да се качат в социалните мрежи. Но изживяването да бъдеш в библиотека и да търсиш книга, да прекараш смислено време там - това сякаш се изгуби. Изчезна специалното чувство, че времето върви много бавно. В модерните времена всичко е свързано със скорост. Събитията трябва да се развиват бързо. Ние, като хора, не сме способни да поддържаме тази скорост. Трябва да се успокоим и да започнем да чувстваме отново. Четенето е най-смисленото нещо, което можем да направим. Да потърсим книга в библиотека, за която дори не сме помисляли. Това е едно много ценно удоволствие, което се надявам, че ще си припомним".

За първите важни книги, които ни намират сами.

"Когато бях тийнейджър открих книга на Франц Кафка. Първоначално, щом чух името, реших, че трябва да стоя далеч от нея, защото ми се видя като много тежка литература. Заглавието на книгата бе "Замъкът". Харесваше ми корицата – бе много мрачна, привлече ме веднага. Започнах да чета и се оказа правилната книга за мен. Историята ми говореше за онова, от което се интересувах. За нещата, които се случваха около мен, но нямаше как да променя. В нея имаше и много чувство за хумор, това ми хареса. Това е книгата, която откри мен".

Карстен Хен вече е добре познат в не една или две страни. Неговият роман "Човекът, който разхождаше книги" е дори екранизиран. "Златната пишеща машина" също предстои да плени сърцата на читателите. Какво е да имаш възможността да общуваш с хора, прочели книгите ти от цял свят.

"Едно от хубавите качества на интернет е, че можеш да видиш реакциите от цял свят. Читатели от Бразилия или Индия ми пишат и ми казват, че тази книга значи много за тях. Голямо удоволствие е да получавам тези съобщения. Чувствам се страхотно, когато осъзная, че книгите ми пътуват до места, на които никога не съм стъпвал. Дори и културите да са много различни, историята ми е разбрана правилно. Различни са въпросите, които получавам за книгата. Някои читатели се интересуват от стила ми на писане. Други ми разказват за начина, по, който ги е накарал да се чувстват моя роман. Всеки чете по различен начин и осмисля историята. Ако напишеш книга, трябва да я оставиш да живее собствен живот. Всеки я възприема спрямо собствената си философия. Невероятно е да получавам всяко съобщение и да видя кои са посланията и героите, които са възприети най-добре в различните държави".

Интервю на Иван Русланов с Карстен Хен в "Понеделник вечер".