Йозгюр Юнлюхисарчъклъ: Все още има дълбоко недоверие между Турция и САЩ

След размяната на живи заложници и мъртви тела, той трябва да продължи с втората си и по-сложна фаза - разоръжаването на "Хамас", изтеглянето на Израел и формирането на мироопазващи сили в Газа.

За всичко това Доналд Тръмп продължава да разчита на ключова помощ - тази на Турция. Затова и идния понеделник външните министри на мюсюлмански страни ще разговарят за Газа в Анкара. А първият дипломат Хакан Фидан е притеснен за примирието.

Как южната ни съседка и нейния президент Реджеп Ердоган затвърдиха международните си позиции и ще помогне ли всичко това на Ердоган в собствената му страна? Темата коментира Йозгюр Юнлюхисарчъклъ от офиса на Германския фонд "Маршал" в турската столица.  

Какво спечелиха Турция и нейният президент от примирието в Газа?

Примирието в Газа преди всичко има хуманитарно значение. По-малко хора умират, разменят се заложници и рискът от регионална ескалация е по-нисък - това са добри новини за всички, не само за Турция. А тя отново доказа своите качества като посредник и миротворец и повиши статута си в региона. От друга перспектива, това беше успешна сделка, в която президентите Ердоган и Тръмп си сътрудничиха.

Западни медии, сред които и агенция Ройтерс, определиха ролята на турския лидер и влиянието му над "Хамас" като ключово за стартирането на мирния процес. Защо всичко това, включително по-дейното участие на Ердоган, не се случи по-рано?

Има едно клише, което гласи - за танго са нужни двама. Само убеждаването на "Хамас" да преговаря не би било достатъчно, защото и Израел трябваше да бъде убеден, а единствената страна на планетата, която може да направи това, са Съединените щати. Така че моментът не беше избран от Ердоган, а на първо място от Тръмп.

А що се отнася до убеждаването на "Хамас" - би било несправедливо към Египет и Катар да се твърди, че Турция е действала сама или че е изиграла по-голяма роля от тези две страни. Турция беше дипломатически канал към "Хамас". Катар приютяваше ръководството на групировката, което е по-важно от откриването на дипломатически канали. Египет осигури логистиката, включително достъпа на Хамас до преговорите.

Както споменахте, цялата инициатива е резултат и на възобновеното сътрудничество на президентите Ердоган и Тръмп. Смятате ли, че трудностите в тези отношения са зад гърба им и Турция може отново да бъде основен партньор на САЩ в региона?

Не, не мисля така. Турция и САЩ имат три или четири структурни проблема в отношенията си. Първият е, че те са изградени по време на Студената война, въз основа на реалностите от онова време, които вече не са валидни и затова трябва да се намери нова рамка за отношенията. Това и се опитват да направят в момента, но не е ясно какво ще се случи в дългосрочен план.

Все още има дълбоко недоверие между Турция и САЩ. Това, че двамата президенти си имат доверие, не означава, че страните им ще си сътрудничат дългосрочно, тъй като отношенията нямат институционална основа. В миналото те се направляваха от Пентагона в САЩ и от Турските въоръжени сили в Анкара. В момента тази основа липсва.

Има и политически проблеми. В американския Конгрес има двупартиен консенсус срещу Турция. Има неща, които Тръмп може да направи за Турция, но някои от тях ще бъдат блокирани от Конгреса, особено в сферата на отбранителното сътрудничество. А в Турция цялата политическа класа е подозрителна към САЩ и антиамериканизмът е широко разпространен в обществото, макар да не е дълбоко вкопан.

Така че бих казал, че проблемите не са решени, но двамата лидери ловко ги заобиколят и си сътрудничат колкото могат при настоящите обстоятелства. За момента от това няма никакви ползи за Турция. Виждаме как Ердоган помага на Тръмп, но все още не сме видели Тръмп да помага на Ердоган.

През първия мандат на Тръмп Турция беше изключена от програмата "Ф-35", а вече произведените за нея изтребители бяха задържани, след като Ердоган реши да закупи руски противовъздушни системи S-400. Те обаче също стоят в складовете, след като преговорите за американските самолети бяха възобновени. А заради този казус турски оръжейни производители спряха да произвеждат части за тези изтребители. Сега ситуацията се променя и в контекста на изискването на Тръмп Европа сама да купува повече оръжие и удобното географско разположение на турските производствени мощности. Това може да е от огромна полза за компании като "Байкар", произвеждаща широко използваните от украинската армия дронове "Байрактар". В Газа прекратяването на огъня периодично се нарушава от Израел и изглежда все така крехко, но стъпвайки върху него Ердоган започна дипломатическа обиколка и купи други изтребители - 20 "Юрофайтър"-а от Великобритания и още 24 втора ръка от Оман и Катар.

Значението на Турция сякаш се увеличава, но Израел противодейства на поне един ход в тази посока - Нетаняху не е съгласен турски сили да са част от бъдещ мироопазващ контингент в Газа. Г-н Юнлюхисарчъклъ, доколко това е важно за самата Турция?

Турция по принцип не е склонна да изпраща армията си в чужбина, освен ако не преследва собствен интерес. Не бих казал, че е особено заинтересована да праща военни в Газа, въпреки че го предлага. В Близкия изток, освен Израел, няма друга армия, която да се равнява на турската, а тя има опит в конфликти с ниска интензивност и в градски сражения. Нормално би било да участва, но в крайна сметка, Израел решава с кои страни ще работи и не мисля, че Турция губи нещо, ако не участва.

А какво е важно за Турция в регионален план?

Тя сама представя външната си политика като политика, основана на дипломацията. Така че са важни дипломацията и търговията. Турските компании имат богат опит в стабилизацията след конфликти, във възстановяването и Турция може да има такъв принос в Газа.  

През май миналата година Турция прекъсна търговските си отношения с Израел при стокообмен от близо 7 милиарда долара през 2023 г.. Пропалестински активисти обаче критикуваха Анкара, че ембаргото се заобикаля по различни начини. Преди два месеца турските власти напълно затвориха въздушното пространство и пристанищата за израелски кораби и самолети. Двете държави са в непряк конфликт и заради Сирия, където Анкара подкрепя новата власт, а Израел увеличава присъствието си в Голанските възвишения. В защита на друзите през юли еврейската държава нанесе и пряк удар по сградата на военното компандване в Дамаск. Тази седмица "Ал Арабия" съобщи, че преговори между Израел и Сирия са в заключителната си фаза, отново под натиск от САЩ, като трите страни ще създадат и съвместен комитет за опазване на мира в Южна Сирия. С или без американско участие, възможно ли е и Турция да започне да стопля отношенията си с Израел?

В международните отношения никога не трябва да се казва "никога". Имаше време, в което президентите Ердоган и Сиси се обиждаха ежедневно. А сега отношенията (с Египет) са нормализирани. С Израел, управляван от Нетаняху, това няма да е лесно, а не мисля, че за неговото правителство ще е леко изобщо да възстанови глобалния си имидж. Ако настъпи политическа промяна в Израел, всичко това, включително постепенна нормализация с Анкара, би било много по-лесно.

Вашият президент обаче има проблем със собствения си имидж, като в самата Турция достатъчно хора отдавна го смятат за диктатор. Съдът тази седмица предяви ново обвинение срещу най-значимия му политически противник, отстранения кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, който остава в ареста. Помагат ли външнополитическите маневри и развития като мирния процес с Кюрдската работническа партия, която обяви изтегляне на силите си от Турция, за подобряване на образа на Ердоган и Партията на справедливостта и развитието?  

Проектът за прекратяване на десетилетния конфликт с терористите от ПКК се подкрепя от почти всички политически сили в Турция, с изключение на две или три националистически партии. Ако успее да реши проблема докато е президент, мисля, че това би било основното наследство на Ердоган - нещо, с което ще влезе в учебниците по история.

Това ще е много позитивно и за турската икономика. Всяка година Турция харчи милиарди долари само за да демонстрира сила срещу ПКК. Турската армия може да поеме други задачи, а самото елиминиране на риска ще доведе до икономически ползи. Регионалното значение на Турция ще се повиши, ако тя разглежда кюрдите в и извън страната като съюзници, а не като противници.

Ердоган евентуално би могъл да привлече и кюрдски гласоподаватели, но това не е гарантирано. По-непосредствено значение има подкрепата на прокюрдските сили в парламента при критични гласувания, например при конституционни промени, макар и да са малко вероятни, със сигурност при призив за предсрочни избори, които могат да осигурят на Ердоган още един мандат.

Има много ползи за Ердоган, но не бих свел всичко до политическите му амбиции. Ако мирът е от полза на един политик, нека е така, защото е от полза на всички ни.