Михаел Фауленд: Еврото носи устойчивост и възможности

Еврото носи устойчивост и повече възможности пред икономиката, заяви в интервю за "Преди всички" Михаел Фауленд, заместник-управител на Хърватската централна банка. Фауленд беше в основата на процеса по приемането на еврото в Хърватия, което се случи през 2023 година. Две години по-късно хърватите още помнят куната, но усещат и ползите от единната европейска валута. 

Интервю със заместник-управителя на централната банка в Загреб Михаел Фауленд.

Основното ми послание към българите е да не се страхуват. Еврото ще донесе много ползи на държавата. България ще стане много по-устойчива страна, особено в трудните дни, които винаги възникват някъде по света и имат своето отражение върху всички. Никога не знаем кога може да дойде кризата. Така че еврото е нещо, което носи много ползи на цялата икономика, на гражданите, но също така една от тези ползи е устойчивостта, която е все по-важна в трудни времена.

В Хърватия всички се оплакват от високата инфлация. Въвеждането на единната валута сред причините ли е за по-високите цени?

Еврото не е отговорно за инфлацията в Хърватия, поне не до степента, в която обикновено се възприема. Ако се върнем към 2023 г., когато Хърватия въвеждаше еврото, годишният темп на инфлация беше 8,4%.

Според нашия анализ само 0,2 процентни пункта могат да бъдат приписани на преминаването към еврото. Когато наблюдавате и кумулативната инфлация, започвайки от момента, в който инфлацията започна да се покачва - в средата на 2021 г., и я сравните със същия показател до момента, ще видите много ясно, че Хърватия е сред най-добре представящите се в Източна Европа по отношение на инфлацията.

Кумулативната инфлация в Хърватия беше 32%, същата като в България. В Словения индексът беше малко по-нисък, но при всички останали - Чехия, Словакия, Полша, балтийските страни, Унгария, тя беше много по-висока. Това е най-доброто доказателство, че въвеждането на еврото като такова определено не е причина за покачването на цените или инфлацията в Хърватия. Има други фактори, а те са оказали влияние и във всички останали страни.

Как въвеждането на еврото се отрази върху лихвите?

Лихвените проценти в Хърватия, благодарение на въвеждането на еврото, се понижиха с течение на времето. Разбира се, това не се случи за един ден. Процесът по въвеждане на еврото продължи приблизително шест години. Започна през 2017 г. През този период, от самото начало, лихвените проценти в Хърватия започнаха да се доближават до тези в еврозоната. В зависимост от сегмента на кредитирането лихвите относително намаляха с приблизително със 100 - 200 базисни пункта.

В днешно време лихвените проценти са приблизително същите като в Германия.

Ако гражданин отиде в банката, за да вземе жилищен кредит, мисля, че лихвените проценти са дори малко по-ниски в Хърватия отколкото в Германия. За нас беше много приятна изненада, защото често гражданите получават заеми с фиксиран лихвен процент, което означава, че той няма да се променя в период от например 20 или 30 години, в зависимост от падежа на кредита.

Как процесът по приемане на единната европейска валута се отрази върху икономическото развитие на Хърватия?

Въздействието върху икономиката като цяло от въвеждането на еврото определено е положително. Валутният риск изчезна. Лихвените проценти, както току-що обясних, относително намаляха или спаднаха в сравнение със страните от еврозоната. Транзакционните разходи почти изчезнаха. Разбира се, все още имаме известна търговия в долари, така че има някои транзакционни разходи, когато става въпрос за външна за еврозоната търговия. Но по-голямата част от външната търговия на Хърватия преди това беше в евро – около 75 - 80% от цялата външна търговия на страната. Осъзнавате колко голяма е икономията на разходи за предприятията, но и за гражданите.

И също така отново ще обърна внимание на устойчивостта, с която започнах в началото на разговора ни. Хърватската икономика стана много по-устойчива, особено в трудните времена, в които живеем. Това ясно пролича през 2022 и 2023 г., когато лихвените проценти и инфлацията бяха огромни в много страни. В Хърватия този процес се усети по-слабо и спредовете по държавните облигации останаха много стабилни.