Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бюджет 2026: 10,5 млрд. евро нов дълг, 3% дефицит

Снимка: БТА

10,5 милиарда евро е максималният размер на новия дълг, който правителството може да поеме догодина. 

Това става ясно от публикувания тази вечер проект за Бюджет 2026 – първият български бюджет в евро. 

Бюджетът е изчислен при дефицит от 3 на сто и от средносрочната прогноза става ясно, че политиката на дефицити ще се запази през следващите години.

За 2026 г. това прави прогнозна стойност от повече от 3,6 милиарда евро.

Минималният размер на фискалния резерв в края на 2026-а може да бъде 2,4 млрд. евро.


Брутният вътрешен продукт се очаква да надхвърли 120 милиарда евро.


И приходите, и разходите по консолидираната програма се увеличават приблизително със седем милиарда евро догодина, но при приходите ръстът е с по-бавен темп.


Средногодишната инфлация се очаква да запази темпът от 3,5 на сто.

По закон план-сметката на държавата трябваше да бъде внесена до 31 октомври, но управляващите се забавиха с представянето на първия български бюджет в евро. 

В проектобюджета за догодина е заложено увеличението с два процентни пункта на осигурителната вноска, както вече управляващите анонсираха.


Заложен е ръст на минималния осигурителен доход до 620,20 евро и на максималния осигурителен доход до 2 352 евро.

В приходните мерки - увеличава се и "данък дивидент" от 5 на 10 на сто. Хазартните оператори ще плащат вместо 20 - 25 % върху оборота си.

Заложен е и ръст при акцизите на тютюневите изделия, който ще продължи в следващите години.

При разходите – издръжката на персонала в държавния сектор се увеличава с пет на сто.

Има повишаване на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст до 460,17 евро. От 50 на 75 на сто се покачва паричното обезщетение за майка, която се е върнала на работа по време на втората година от раждането на детето ѝ.


В проекта на държавен бюджет за следващата година не се предвиждат генерални промени в размерите на месечните и еднократните помощ  за семействата с деца, както и при тези за раждане на първо, второ, трето или четвърто дете.

При превалутирането в евро обаче навсякъде размерите са закръглени и  в полза на подпомаганите. Така например за семействата с едно дете и ниски доходи сега се полагат 50 лева месечно, но в новия бюджет в евро са записани 26 евро, или  50,85 лева. Това е пълният размер на помощта, която ще се получава при доход на член от домакинството равен или по нисък от 466 евро.

За две деца сумата в евро е 57 и е с един лев и 48 стотинки повече от настоящия левов размер.

Същият принцип на закръгляне се предлага и при еднократната  помощ за семействата с ученици от първи до четвърти ти клас и за осмокласниците - тя ще е е 154 евро, или  301,20 лева, при 300 лева в настоящата година.

Не се променят съществено и средствата за месечно подпомагане на семействата на деца с увреждания, сумата си остава диференцирана според степента на увреждане. Най голяма е тя за дете с 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане  – 604 евро.
По публикацията работи: Мария Йорданова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Президентът връчи българското знаме на участниците в 34-ата ни антарктическа експедиция

 Участниците в 34-ата българска антарктическа експедиция получиха националния флаг от президента. По традиция, на церемония в Гербовата зала знамето прие ръководителят на експедицията проф. Христо Пимпирев. "Пожелавам ви да развиете с гордост нашето знаме над нашата полярна станция. Очакваме ви да се завърнете здрави и с нови знания. На добър..

публикувано на 04.11.25 в 13:47

Кристалина Георгиева защити проектобюджета за догодина

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева защити проектобюджета за догодина. В ексклузивно интервю за БНР Георгиева коментира, че чрез дефицит в рамките на три процента от брутния вътрешен продукт и дълг от 24 на сто страната ни продължава да има добра макроикономическа позиция и в същото време насърчава..

публикувано на 04.11.25 в 13:20

Над 86 процента от българите пият кафе, за да се чувстват щастливи, показва проучване

Консумацията на кафе и енергийни напитки, на цигари и на алкохол са трите най-разпространени нездравословни навици у нас - това показва най-голямото европейско здравно проучване, проведено в 22 държави и сред 1000 души в България. Над 86 процента от българите пият кафе, за да се чувстват щастливи, обясни Стефан Динев, представител на..

публикувано на 04.11.25 в 12:50

Кристин Лагард: 1 януари 2026 година - сърцето ми ще бие за теб, България!

България е повече от готова за приемането на еврото, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева и защити проектобюджета на правителството. Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард призова България да продължи с реформите и подчерта, че единната европейска валута носи сигурност и..

публикувано на 04.11.25 в 12:29
Язовир

ВиК "Йовковци" обяви обществена поръчка за обновяване на пречиствателната станция за питейни води

Водоснабдителното дружество за Великотърновска област търси строител, който за 23 милиона лева европейско финансиране изцяло да обнови пречиствателната станция на язовир "Йовковци". Съоръженията пречистват водата за седем общини в Великотърновско и за община Дряново в Габровска област. Три седмици хиляди жители на региона недоволстваха от..

публикувано на 04.11.25 в 12:09
Снимка: АЕЦ

Дефектирал захранващ блок доведе до задимяване в система за безопасност на АЕЦ "Козлодуй"

Дефектирал захранващ блок е довел до задимяване в една от системите за безопасност на АЕЦ "Козлодуй" вчера. Инцидентът е регистриран от Агенцията за ядрено регулиране. На площадката е изпратена пожарна, като повреденият елемент е изключен и по-късно заменен с нов. Няма  промяна на радиационната обстановка.

публикувано на 04.11.25 в 12:03
Ивайло Вълчев

Европейският акт за медийна свобода дефинира кой може да се нарече журналист

Европейският парламент обаче предлага единен акт, който опитва да установи кой може да се нарече “журналист” и какво е медия.  Европейският акт за медийна свобода - EMFA - не засяга свободата на словото и свободата за изказване на мнение.  Продължават преговорите за въвеждането му в България.  Евродепутатът и член на ИТН Ивайло Вълчев..

публикувано на 04.11.25 в 11:59