"Отворено общество": Около 1 500 000 българи са готови на лични рискове, за да защитят демокрацията

В изследването, осъществено през септември тази година, 33% от анкетираните заявяват, че биха защитили демокрацията с цената на личната си сигурност, а 28% поделят, че биха го направили, дори ако това им коства да стават обект на очернеща кампания. Тези дялове означават, че приблизително 1 500 000 български граждани, на декларативно ниво, са готови да поемат лични рискове, за да защитят демократичния ред в страната.

Изпълнителният директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев коментира за БНР, че "реалната готовност може да бъде проверена само в реална ситуация, тоест, ако сме в състояние на война или има такава атака срещу демокрацията и демократичния ред в страната", но:

"За нас беше важно да проверим всъщност колко български граждани допускат в мислите си, че демокрацията е такава ценност, за която те да бъдат готови да пожертват личния си комфорт. Виждаме, че доста солидна група - около 1,5 милиона души. Малко по-малка група - около 1 милион души - са хората, които казват, че биха се записали като доброволци по време на война. Това е голям ресурс. Тук не говорим за хора, които биха били мобилизирани, професионални военни, а говорим за хора, които биха се записали като доброволци".

До голяма степен, хората, готови да защитят демокрацията, са същите, които са готови да подкрепят и страната си, когато тя е изложена на външна заплаха. Две трети от всички хора, които декларират че биха се записали като доброволци, всъщност са и хора, които биха защитили демокрацията.

Едно от обясненията е, че по принцип хората с определени демографски характеристики са по-граждански активни. Например, сред хората, които са членове на някакъв тип обществена организация, делът на тези, които са готови да защитят страната си и демокрацията е два пъти по-голям от средния за страната.

Средното поколение в по-голяма степен от най-младите и най-възрастните е склонно да поеме лични рискове да защити демокрацията. Това са хора на възраст между 40 и 59 години, които имат много ярък спомен за това какво е да се живее в недемократично общество и са прекарали по-голямата част от съзнателния си живот в рамките на една изграждаща се демокрация. Фактът, че те могат да сравнят живота в демокрация и извън демокрация, според мен, е едно от логичните обяснения за готовността на това поколение в по-голяма степен да защитава демокрацията, коментира Стойчев в предаването "Хоризонт до обед".

Най-младите хора - на възраст между 18 и 29 години, които заявяват готовност да жертват личния си комфорт, за да защитят демокрацията, са значително по-малк. 

"Може би не си дават сметка, че демокрацията е обратим процес, а не е природно явление. Липсата на личен опит е важно обстоятелство при формирането на нагласите на хората. Единственият начин, по който тази липса може да се компенсира е образователната система".

Гражданското образование "като хоризонтален въпрос, а не като конкретен час", е начинът по който ценности наистина могат да бъдат възпитавани чрез образователната система", допълни той.

Според изследването по-високообразованите и живеещите в градовете са, в много по-голям процент, склонни да отстояват демокрацията и правата си.

"Демокрацията в България е концентрирана в определени групи. Включително сред симпатизантите на определени политически сили. Фактът, че имаме политически сили, които разчитат на господаватели, които не споделят, че демокрацията е най-добра форма за управление на България, е притеснителен и създава рискове за стабилността на демокрацията".

Относно създаването на комисия в НС, която да проверява дейността на Сорос в България, Стойчев коментира.

"Множеството български граждани, около 53%, не смятат, че правата им са защитени. Подобно решение не изпраща добър сигнал, защото показва, че на практика без реални основания и аргументи, по един абсолютно произволен начин, парламентът може да бъде превърнат в инструмент за преследване на хора.

Винаги, когато една власт започне да се авторитаризира. тя започва да атакува гражданските организации. Те може би са първата, но никога не са последните на опашката, които биват атакувани. След това се атакува свободният бизнес, атакуват се медиите, атакуват се образователните институции, висшите училища, докато държавата бъде подчинена на волята на един човек.