Хърватската фондова борса с много добро представяне след въвеждането на еврото

От техническа гледна точка на фондовата борса нямахме чак толкова голяма промяна. Най-голямата промяна за нас всъщност бяха уеб страниците, защото трябваше да показваме историята и текущите цени и в двете валути. Това изискваше известна техническа адаптация на уеб страниците, а също така, когато спряхме да показваме във валути, отново трябваше да ги опростим. Имаше дискусия около дизайна - къде да се поставят всички тези данни, защото изведнъж имахме много повече редове и колони.

Най-голямото предизвикателство всъщност беше за банките, защото те трябваше да инвестират много в оборудване, например в сървъри. Дори трябваше да променят физическата част на всеки банкомат, защото размерът на банкнотите в куни и в евро е различен. Логистиката беше изключително сложна.

В България чрез Eurobridge компаниите вече могат да се листват и в евро. Преди Хърватия да въведе единната валута вие предоставяхте ли подобна възможност и ако отговорът е да, имаше ли интерес към нея?

Имахме възможност да листваме ценни книжа или инструменти, деноминирани в друга валута. Затова казах, че за нас това не беше голяма промяна в системата. Само валутата е различна. Трудно е да се каже дали въвеждането на еврото е повлияло на листването. В момента имаме трето първично публично предлагане от началото на годината. Това е повече от IPO-та, осъществени тази година на която и да е борса в региона. Мисля, че като цяло добрите икономически резултати помагат на компаниите да се решат да отидат на фондовата борса, за да наберат капитал.

Завършването на капиталовия пазар е сред приоритетите на Европейския съюз, за да бъде наистина конкурентен със Съединените щати. Това е и една от основните препоръки в доклада "Драги". Как върви процесът?

Да, това е много важно, защото инвестиционната активност в Европа е много по-малка в сравнение със Съединените щати. Средно европейските граждани инвестират много по-малко в акции и това ограничава способността им да спестяват ефективно за пенсионната си възраст. Различните държави в Европа имат различно ниво или различни системи от пенсионни фондове, но като цяло, тъй като населението остарява, е препоръчително всички да спестяват не само в класическите спестявания в банките, защото в момента тези депозити дори не ги предпазват от инфлация.

Така че, по принцип, мисля, че съюзът на капиталовите пазари не е само проблем на страни като България или Хърватия. Той е проблем дори на развити пазари като Франция или Германия. Казусът е във фокуса на внимание на Европейската комисия и се очаква, че те ще излязат с редица мерки в началото на декември тази година, за да направят европейските капиталови пазари най-накрая по-конкурентоспособни спрямо американските.

Един от основните проблеми на капиталовите пазари в Европа е фактът, че всяка държава има своя собствена фондова борса и че всеки регулатор във всяка държава има специфични идеи как иска да регулира местния пазар. Така че ако сега отида да купя каквито и да е български акции, вероятно ще бъде много сложно и затова има малко трансгранични инвестиции, дори в случая например с Хърватия и Словения, да не говорим за Хърватия и България.

Светът е много несигурен и се променя изключително бързо. Видяхме обаче рекордни стойности на индексите и в Ню Йорк, и в Лондон. Какво е вашето обяснение?

Съвсем наскоро говорих за това с екипа си, че до COVID, винаги когато е имало някакво политическо събитие, започнала е война някъде по света, въздействието върху фондовата борса е било отрицателно. Цените падаха и хората изтегляха пари от пазара заради несигурността.

Някак си имам чувството, че кризата с COVID, а в нашия случай тя съвпадна с две значителни земетресения едновременно, а след това започна и войната срещу Украйна. Мисля, че цялата тази несигурност се превърна в нова нормалност. Така че няма абсолютно никаква реакция дори на хърватските акции на събития, които преди биха създали много голяма несигурност.

Заради изкуствения интелект вървим към нова технологична революция. Същото се случи, когато интернет влезе в масова употреба. Погледнете всеки бизнес сектор, дори журналистиката се е трансформирала драстично заради интернет. И следващата вълна ще дойде с изкуствения интелект. Трудно е да се прецени в този момент колко ефективност ще донесе на отделните индустрии. Компаниите или отделните инвеститори залагат на това, че въздействието на тази революционна технология ще бъде по-голямо в някои сегменти, отколкото в други.

Основният фокус в момента е да се осигури достатъчен капацитет за нуждите на изкуствения интелект – например: центровете за данни и достатъчно електроенергия и потреблението на електроенергия. Но истинското приложение в различните индустрии вероятно ще започне малко по-късно, може би след година или две. Ефектът върху различните индустрии ще бъде различен. Инвеститорите залагат на това в момента.