Проф. Даниел Вълчев: Колкото повече агонизира държавата, толкова по-голяма вълна ще се вдигне

Според него управляващото мнозинство не е консервативно, а корпоративно:

"Борисов успя да задържи в партията си две доста различни крила - едното е доста пролиберално, а другото - хора, които са по-скоро свързани с консервативни идеи. Това е голямо постижение, защото те трудно се удържат в една организация. Удържайки ги, той може да се съчетае и с едните, и с другите - както дойде. И който се излъже да се съчетае, той нежно го прегръща, гъдела на питона - хруп и той приключва. Както сега ще стане с БСП, с ИТН. Пеевски малко голям му идва. Не знам какво ще стане - кой кого. Това не е идеологическо мнозинство". 

Една държава прави политиките си през бюджета, изтъкна още проф. Вълчев и обясни: 

"Можем да разберем що за правителство ни управлява по това какъв бюджет то ще приеме. Това е инерционен бюджет - харчене без растеж, харчене заради самото харчене, няма политики, дават се пари на определени групи. Има изключително раздути приходи. Дефицитът вероятно ще бъде много над 3%. Ние продължаваме да задлъжняваме. И не е ясно защо правим всичко това. Живеем в много силна инфлация".

За него президентът много е закъснял да постави въпроса за референдума за еврото. Въпреки това Радев се очертава като основна алтернатива. 

Винаги гласувам, декларира проф. Вълчев. Според него въпросът е, че хората не гласуват не защото не се интересуват от това, което се случва, а защото не вярват, че от тях зависи нещо. Това го има във всички либерални демократични общества, посочи той. Според него хората не се идентифицират с тези, които са на тезгяха.

По думите му тежестта на технологичния вот е много голяма в България. Хората не вярват, че техният глас ще промени нещо особено, категоричен е той и добави:

"Дали българите ще успеем по някакъв начин да намерим пресечна точка, за да има обществото относително равновесие. За съжаление, разломите станаха такива, че вече са на битово равнище. Не умеем да водим диалог, да чуем другия, да видим дали има рационални неща".

Проф. Вълчев открои 3 важни неща, по които трябва да имаме консенсус:

"Едно общество се развива добре, ако има политики в областта на инфраструктурата, човешкия фактор и реда".

"Социалните различия започват да се отразяват на здравния статус все повече. Това са тежки неща, които рано или късно ще се излеят на улицата", смята той.

По думите му в България не налагаме ред. Правилата трябва да са за всички, иначе другото създава конфликти, изтъкна той.

"Не съм голям оптимист за това, че този тип гражданска енергия - да се съберем на площада, кой знае какво решава. Истинската гражданска енергия трябва да е на избори и всеки на мястото си да е нетърпим към нещата, за които е нужно". 

"Лесният отговор е, че демокрацията си е много хубава, пък ние сме смотани като народ и затова нищо не ни се получава - това е неверният отговор. Това, в което ние живеем през последните десетилетия, не е просто демокрация, а е либерална демокрация. В нея има базово противоречие между демокрацията, което е колективистичното начало - тя предвижда, че едно общество се управлява или от мнозинството, или със съгласието на мнозинството. Либерализмът обратно е индивидуалистична доктрина. Това означава, че това мнозинство не може да прекрачи определени граници. Това съотношение между колективистичното и индивидуалистичното не е чак толкова лесно. Западните общества и те не са намерили универсално решение на тези въпроси. Такива кризи има постоянно навсякъде. При нас има балкански особености", коментира проф. Вълчев.

Той подчерта, че демокрацията заедно със свободния пазар дават много по-големи възможности за човешка изява. От годините, през които живеем в тази нова система обаче, остана лош вкус в голяма част от населението, отбеляза той и обясни: 

"Големите преразпределения на блага, според голяма част от българите, се извършиха по нечестен и непрозрачен начин". 

През 1989 г. се спореше колко бърза и дълбока да бъде промяната, напомни професорът. И продължи коментара си: "Направихме го по-бавно от други, но в крайна сметка направихме промяната със същата дълбочина". 

Днес разломите не са такива - те минават между активисткия либерален глобализъм срещу националистичния консерватизъм, подчерта той. Според него тези, които са в парламента, не изразяват кой знае какви дълбоки идеологически позиции:

"Това са партийни констелации, които успяват било с технологичен вот, било с пропаганда да придобият временно надмощие".