Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лекарите извън гастроентеролозите не разпознават малнутрицията навреме

Призив: Да има по-широк достъп до медицински храни

От сдружение "Общност Мостове" водят съдебна битка с държавата за премахване на дискриминационни критерии

| Репортаж
Снимка: Pixabay
Чуй новината! Чуй новината:

Медицинските храни, компенсиращи загубени килограми, трябва да са достъпни за хора с различни заболявания, които не могат да се хранят пълноценно. Това послание отправя Боряна Драганова, майка на 27-годишната Елена, родена с церебрална парализа и тежаща към момента само 20 килограма. Боряна беше сред участниците в среща-дискусия за състоянието малнутриция и ентералните храни, които спасяват човешки животи.

От сдружение "Общност Мостове" водят съдебна битка с държавата за премахване на дискриминационни критерии в отпускането на такива храни за пълнолетните българи и настояват за разширяване на достъпа до тях.

Дъщерята на Боряна губи тегло още като дете, въпреки че майката полага всички възможни усилия за пълноценното ѝ отглеждане с множество заболявания, сред които и епилепсия. Тогава липсва лекарска консултация относно медицинското хранене, в България изобщо не се говори за малнутриция, разказва Боряна. Когато Елена става на 16 години, майката разбира, че момичето може да живее по-добре с гастростома – тръбичка, през която храната да стига директно до стомаха. Отново никой от лекарите у нас не я насочва да предприеме тази стъпка.

"До крайното решение ме докара една анестезиоложка при наложена операция за тазобедрена става, която направо се развика в операционната: "На съд трябва да ги дават такива родители, че не си дохранват децата".

Боряна Драганова  Снимка: Виктория Иванова

Така стигат до хирург, който ги съветва да сложат гастростома, за да си решат проблемите. Първоначално си набавяли храната от чужбина или чрез дарения на работещи в Европа наши сънародници – "криминално почти", сблъскали се с въпросителни около дозирането. Днес Елена признава, че достъпът в момента до медицински храни е "много труден".

Достъпът за Елена означава да бъде заведена при гастроентеролог, работещ със Здравната каса и в болница, за да изпише нужния протокол. Минава се през хоспитализация, за да се определи калорийният недостиг и да се избере подходящата храна в нужната доза.

"Не е сигурно обаче, че тази храна се реимбурсира от Здравната каса, точно този вид. Надявам се фирмите, които ще внасят храна, да се увеличат, а не да се намалят, както са слуховете – че някои ще се откажат. Защото това ще отвори нов проблем и няма да затвори "контрабандата" на храна, която родителите внасяме, за да спасим живота на собствените си близки – деца, възрастни родители. Ползата от ентералната храна за Елена е изключително голяма."

Малнутрицията, или недохранването при децата невинаги е свързано с хронично заболяване, обяснява д-р Мила Байчева, гастроентеролог в Клиниката по детска гастроентерология на специализираната педиатрична болница в София. Ако обаче има хронична диагноза, ранното откриване на риска от недохранване е ключово.

"За да може рано да се намеси специалистът за превенция на тежката малнутриция. Вече настъпило, тежкото недохранване влошава общото състояние на пациента при хронично заболяване и по-трудно го измъква с терапевтичните възможности."

Здравната каса заплаща 12 вида храни за малнутриция, като само при четири от тях няма доплащане от страна на пациента, припомня д-р Антоанета Тончева, молекулярен биолог и член нa сдружение "Общност Мостове". През първите шест месеца след старта на това заплащане, под 50 българи са получили храни по тази линия, а нуждаещите са били 10 пъти повече. Обяснението според д-р Тончева - на първо място са ограниченията в указанията, подадени към лекарите. Друг фактор - лекарите извън гилдията на гастроентеролозите не разпознават малнутрицията навреме.

"Те я виждат, когато човек много бързо, за много кратко време губи тегло и тялото му не може да се справи. Тогава вече се алармират всички. Общопрактикуващите лекари са звено, което масово не бива информирано. Никой не ги информира как и къде да насочат техните пациенти. Самите здравни власти не провеждат никаква информационна кампания, ние правим такава за четвърта година."

Антоанета Тончева  Снимка: Виктория Иванова

От сдружението настояват за даване на право на други специалисти да изписват такива храни - поне лекарите по диететика, които работят с пациенти с недохранване. Друго искане е да се премахнат ограниченията за пълнолетни пациенти да използват ентерални храни, заплатени от Касата.

По думите на д-р Тончева лишени са голяма група пациенти – "с чисто прагматичното решение да се пестят средства", а мечта остава да има покритие и на консумативите, свързани с медицинското хранене.

Важно значение при хората с липса на апетит или загубени килограми е психологичната грижа от страна на близките. Грижа, която минава през подкрепа, а не през принуда, съветва Антонина Топалова, психолог във фондация "Една от осем" – организация, която работи с пациентки с рак на гърдата.

Медицинското хранене за компенсиране на загубени килограми не е завинаги – отправя послание д-р Тончева.

"То е за кратки периоди от време, така че да се даде необходимият тласък и необходимият брой калории. Тялото да се справи."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04