В рубриката "Горещи сърца" гостува Росен Рашев - Рошпака

Той е един от най-известните съвременни врачански творци с картини и изложби по целия свят

Интервю на Ива Антонова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ярки, весели, неочаквани и причудливи — също като своя автор — са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца.

С четка и боички – от малък

Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без грешка поздравителните картички, които малчуганите подготвяли по различни поводи. „И оттогава, като усетих магията на цветовете, до ден днешен не мога да се спра да рисувам. Само като разтворя тубите и погледна слънчевото жълто, горящото червено и тревнозеленото, веднага ми хрумват образите, които пресъздавам на платното.“ — разказва Рошпака.

Творец със собствен стил

Художникът придобива и усъвършенства техниката си на рисуване в Художествената гимназия в София. Там има 3500 часа работа с академични етюди. Въпреки че овладява класическата живопис, още тогава се проявява страстта му към наивистичното изкуство. В него намира свобода, лекота и фантазия. То е извор на добрина, слънчевост и радост от живота, споделя Росен Рашев и отбелязва, че люлката на наивизма са Балканите, а наивистична школа има и в класическата българска живопис. За него са впечатляващи автори като Стоян Венев, Златьо Бояджиев, Иван Милев и Сирак Скитник.

Когато наивизмът срещне чешитлъка на Северозапада се получава Рошпака

Картините на врачанския художник са вдъхновени от мистиката на родния край и творчеството на големия писател Йордан Радичков, също родом от Северозапада. Образите на Рошпака са рожба на фантазията и сънищата му. „Преди време дори записвах картините от съновните музеи, които изникваха, докато спя. Напълнил съм няколко големи тетрадки — цели деловодни книги, останали от работата на майка ми.“ — шегува се живописецът.

Художник – седенкяр

„Без четка съм седенкяр човек“, определя се Росен Рашев и обяснява, че от малък, освен да рисува, го привличат седенките. Признава, че много обича да разказва истории, които си доукрасява и „изфантазира“. Другата му страст е да чете. Купува постоянно книги, албуми и енциклопедии. Не умее да готви, защото „невестата ми, майка ѝ и моята майка се грижат да приготвят вкусни манджи“.

По пътя на сърцето

Разумът е предсказуем — той е като математическа задача с ясни аксиоми, смята Рошпака и обяснява, че причудливото, неимитируемото и неподражаемото идва от сърцето — изневиделица. „Залагам на него, затова са такива и творбите ми. Не искам картините ми да тежат на този свят, който напоследък стана тъжовен, несигурен и неуравновесен. Искам да са контрапункт, да носят радост и оптимизъм.“ — споделя най-продаваният врачански художник.

Още за неговия жизнерадостен свят, нарисуван с ярки цветове и ведро настроение, можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Евелина Стоянова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!