Стилиян Деянов: Румъния не може да отлага фискалните реформи, застрашена е от неплатежоспособност

В България трябва да осъзнаят това възможно най-скоро, че има дълбоки политически причини в румънския сценарий. Румънците плащат висока цена за политическите избори в последните 10 години, коментира в интервю пред БНР Стилиян Деянов, кореспондент на БНТ в Букурещ.

"Проблемът е огромният дефицит - 9% през 2020 г., после се задържа 7%, а миналата година достигна до рекордните 9,6%. За икономка над 350 млрд. евро означава автоматично нов дълг, който да финансира дефицита. През 2024 г. Румъния е взела заем и вътрешният дълг расте застрашително, и стига до 60%. А в Българя се окачва да е 27%, но расте бързо", обясни Деянов.

Според него първата причина за кризата е, че най-големите партии на статуквото "управляваха в голяма коалиция на стабилността, подобно на това, което е в България":

"И всички партии трябваше да задоволяват собствените си клиентели и глад за капитал. Румънската икономика имаше голям ръст, но се забавя и може да стане отрицателен в началото на 2026 г. Втората причина е много голямото предизборно увеличение на пенсии и заплати, което трябваше да купи вотовете на румънците през 2024 г., когато имаше европейски, местни, парламентарни и президентски избори". 

В предаването "Нещо повече" Деянов посочи, че Румъния не може да си позволи отлагане на фискални реформи, защото е застрашена да изпадне в неплатежоспособност и затова лятото са започнали да действат мерките.

"Доведоха до леко спадане на дефицита, но все пак е 8,6% тази годна и проблемите продължават, именно защото плащат бедните хора. Данъци и акцизи са увеличени, крепителите на системата продължават да получават големите си заплати и пенсии и никаква съществена реформа не е произведена през тези няколко месеца", обясни журналистът. 

На 7 декември в Букурещ ще има избори за кмет и заради манипулации на партиите вотът няма да е в два тура, а в един.

Деянов обясни, че специалните пенсии в Румъния са в ядрото на споровете и скандалите в румънското политическо пространство, които възпират същинската реформа. 

Тези пенсии се получават от магистрати, съдии, армия и полиция, силови структури. 

"Основен акцент се поставя върху магистратите, по сегашния закон се пенсионират на 48 години с по-голяма пенсия от заплата - 80% от брутната заплата. Пенсионират се със средна пенсия от 5000 евро, а някои достигат до 10 000 евро. Президентът се опитва да лавира, но има ограничения от една сглобка, каквато Румъния преживява днес", коментира Стилиян Деянов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.