понеделник
от 16.30 до 17.00 часа
"Музей в ефира – предаването за визуални изкуства по радиото" по програма "Христо Ботев" на Българското национално радио проследява, обсъжда и анализира актуални събития и процеси в съвременния художествен живот.
От самото си създаване през 2009 г. предаването се стреми да компенсира по свой начин липсата на музей за съвременно изкуство в България. Страната ни продължава да е единствената в Европа, а дори и на Балканите, която няма такъв музей. А той е важна и необходима част от образователната система не само на ниво училище, но и за обществото като цяло. Със своята колекция, с постоянната си експозиция, с екипа си от специалисти, призванието на този музей е да запознава публиката – както специализираната, така и широката – с историята, развитието и постиженията на съвременното изкуство у нас. Което отдавна вече е неделима част от историята, развитието и постиженията на международната арт сцена.
Явявайки се своеобразен "виртуален музей" на съвременното ни изкуство, предаването обсъжда неговата история и днешното му развитие, разглежда "ключови" изложби и произведения, говори за важни събития у нас и в чужбина, за личности и институции със значим принос в тази област. Освен всичко друго създава и виртуална колекция – от произведенията, които според събеседниците в студиото непременно трябва да влязат в бъдещия реален музей за съвременно изкуство в България. В нея са събрани над 200 творби, които отразяват мечтата за такъв музей и които представляват интерес не само за любителите, но и за изследователите на художествените процеси у нас.
Водещата на предаването Диана Попова е изкуствовед, критик, куратор, редактор във вестник "Култура" (1992-2001), като продължава да е активен сътрудник на сп. "Култура" и "Портал Култура", наред с други издания. В статиите си тя изследва широк спектър от явления на съвременното българско изкуство, като акцентира на неконвенционалното, иновативното и концептуалното, представя изявите на различни поколения художници и стимулира развитието на националния дебат по проблемите на българското и европейското съвременно изкуство в контекста на световния културен процес.
Екип на предаването: Диана Попова, Ани Маринова, Цвети Бахариева.
Видеоинсталацията „Десертът (с черешката на тортата)“ на Калин Серапионов бе представена в галерия „Структура“ за четири дни – от 28 януари до 1 февруари. Като част от трилогия, започнала с „Топлата супа и моята домашна общност“ (1998) и „Основно ястие“..
Едноименната изложба на Валентина Шарра е открита в галерия „Васка Емануилова“ до 14 февруари. Представя пет произведения – като изследване на една несъществуваща категория. Тя е между женското и мъжкото, но с по-особен артистичен поглед, с приемане и..
По следите на прочутия сериал от края на 90-те години на миналия век върви младата художничка Мартина Вачева. С ирония, с критика, но и с наслада към популярната култура, вплитайки и собствени биографични обстоятелства в нея. Художничката работи с..
2019 г. беше вълнуваща година за съвременното българско изкуство. Година на значими събития – с вече обичайно съпътстващите ги скандали. Година на поредни начала – с поредните надежди да имат продължение. Година на развития, приключвания и равносметки... За..
Как се създава общност в съвременното изкуство? Как работят понятията „традиция” и „приемственост” в него? Има ли и какво представлява „художествената школа” днес – в свят, в който тече открит, многопосочен и интензивен международен артдиалог?..
Съвременното изкуство отдавна навлиза не само в живота, поставяйки на изпитание представите за изкуство и не-изкуство. То навлиза и в различните области на неговото научно изследване – история или антропология например, използвайки както свои собствени или..
В историята на съвременното българско изкуство Гауденц Б. Руф заема особено важно място. С еднакъв акцент и върху „особено“, и върху „важно“. Още като посланик на Швейцария в България – от 1995 до 2000 г. – той периодично превръща резиденцията в галерия...
Съвременното изкуство и интернет е сякаш плашещо необятна тема. Как художниците използват новите технологии, как произведенията им битуват в глобалната и в социалните мрежи, как минават границите между виртуалния и реалния ни свят, кой къде и как..
Художникът Александър Вълчев отново използва обикновените кашони от бяла техника като пластичен материал за създаването на скулптури – тоест триизмерни обекти, които са в класически взаимоотношения със зрителя. Той ги обикаля, разглежда и възприема сами по..
За две събития говорим в предаването – отдалечени едно от друго и сякаш без връзка между тях. Едното е изложбата „Палати от колиби“ (продължава до 12 октомври) на младата художничка, живееща в Ню Йорк, Миряна Тодорова в галерия „Структура“. А другото е..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
