Паулиана Новакова: "Христо Ботев" - едно ново начало

Така се случи, че в навечерието на Коледа и Нова година пътувах с кола от Изток на Запад. Или от София за Бохум - университетско градче с известен театър в Северен Рейн-Вестфалия. Пътувах, сменяйки постепенно балканския пейзаж с унгарската пуста, австрийските и германските Алпи. Всъщност, след Нови Сад пейзажът оставаше зад оградата на аутобана, а придвижването по магистралата без граници, създаваше усещането, че си всмукан от една обща система, организъм, който те превръща в унифицирано винтче.
Бензиностанциите и закусвалните засилваха чувството за стерилност и еднаквост. За да усетиш разликата къде си, не помагаше по никакъв начин еднаквостта и на коледната музика-Jingle Bells нонстоп, с едно бяло петно - Сърбия, където, както знаем, Коледата идва по-късно, а поради специфики на националния характер няма как да чуеш точно тази песен.
Започнах да търся по скалата и други радиостанции освен дежурните тип Енерджи и прочие, които и по имена сякаш не са те напускали от София. И тогава разпознах Европа. Културните радиа, на които попаднах, ми помогнаха да усетя духа й чрез красотата на различията. Една станция, точно „Европа”, разказваше именно за това разнообразие - на култури и етноси. Защото духът и смисълът на общото съществуване са именно в съхраняването и изтъкването на различието. А когато на връщане кривнахме от магистралата, „прескочихме” оградата и попаднахме в истинско, лишено от стерилност унгарско заведение, разбрахме защо „етерем” всъщност няма нищо общо със закусвалня.
Магистралите са само средство за придвижване, удобство да се придвижиш от точка А до точка Б по-бързо и да стигнеш например от София до Виена за 8 часа. Едно време толкова се пътуваше до морето със старите трабанти. А сега можеш да закусиш във Виена, да обядваш в Будапеща и да вечеряш вкъщи, в София.
Преодолявайки психологическата бариера, че Европа е Далечно място, и осъзнавайки, че териториалната общност е предимно социо- културна, разбираш, че въпрос на твой избор е къде ще спреш скоростта, за да откриеш красотата на мястото.
И си дадох сметка, че еднаквостта на технологическите съоръжения и средства само развива повече глад за твое място и за усещане за различие.
Така е и с радиостанциите. Може да има 200 музикални, комерсиални радиа, които не различаваш едно от друго, минавайки от Белград до Братислава, но когато попаднеш на станции с национална музика и литература, разпознаваш страната. Усещането ми е, че тези станции набират скорост и правят „магистралата” Европа като възможност за опознаване на култури.
Европа се връща към себе си, към трайните неща чрез културата. Защото тогава добиват смисъл общите ценности.
Това ми даде допълнителни основания да смятам, че промените, които започваме в програмата за култура на Българското национално радио, за да върнем самочувствието на българина като европеец, ще го направим чрез културата. Българската култура.
Отново е време за програма „Христо Ботев”, програма извън унифицираността на магистралата, програма, откриваща твоите островчета за духовно общуване, възможността сам да ги избереш и възможността, когато се върнеш на „магистралата” Европа, да знаеш кой си.

5 януари 2008 г.