Обичам всичко, което Хърби прави

публикувано на 18.10.10 в 10:46

Хърби Хенкок и Джони Мичъл

Снимка: сп. JazzTimes

„...Обичам всичко, което Хърби прави”, казах веднъж на Йордан Рупчев, докато разговаряхме за Хърби Хенкок. „И аз – добави Данчо, но преди нас, това каза Майлс Дейвис”… и ми подаде издание на Down Beat от 1977 година. Списанието пази думите на Майлс, а аз пазя този брой и безчет спомени за Данчо Рупчев. Освен чудесен колега и приятел, той бе измежду основните двигатели при организиране на джаз-събитията в нашата страна. Беше ми доверил, че „май има някаква възможност Хърби да свири и в България”. Малко след това Данчо си отиде, а през 2010 г. дойде време и една от мечтите му да се сбъдне: Хърби Хенкок с концерт у нас! Един от най-големите и значими музиканти в цялата история на джаза. И на съвременната музика.
В предаването „Джаз клуб” по програма „Христо Ботев” често пъти споделям със слушателите мои мисли относно безмерния талант на американския пианист и композитор, а ето какво написа за него Йордан Рупчев в своята музикална енциклопедия „Изборът на Рупи”: „В заглавието на една от най-популярните си пиеси – „Хамелеон”, Хърби Хенкок вероятно е зашифровал своята преобразяваща се природа. Иначе няма как да се обяснят непрекъснатите му люшкания между „сериозното” и „развлекателното”; самият той лаконично заявява: „Нима е възможно човек да носи само официални дрехи? Какво по-хубаво от това, да свалиш костюма и вратовръзката, да обуеш кецовете, да облечеш тениска и да се почувстваш свободно” – чудесно обяснение, стига да имаш достатъчно дрехи под ръка, а Хенкок притежава най-богатия гардероб сред съвременните музиканти в джаза. Всичките дрехи в него са отлично скроени и му стоят наистина добре… Независимо дали свири фюжън или мейнстрийм, Хенкок постига блестящи резултати, а с елегантния си клавирен стил, който е есенция на еволюцията в джаза, ще остане сред най-именитите джазови пианисти за всички времена.”
През 2010 година Хърби Хенкок създаде албума The Imagine Project, вдъхновен от едноименната песен на Джон Ленън, Imagine. А аз си представям, няма да е чудно, ако Хърби бъде удостоен с още една награда „Грами” и за тази своя продукция, така както стана две години по-рано: албумът му River: The Joni Letters получи най-високото „Грами” отличие, факт, коментиран днес и в многобройни български публикации в интернет, поради идването на прочутия американски музикант у нас. Но там, в интернет може и да се прочете, че „…Хърби записва албума River: The Joni Letters и го посвещава на своя дългогодишен приятел и съмишленик Джони Мичъл.”!!! Господа, колеги, другари, моля ви – недейте! Обидно е. Не превръщайте Джони Мичъл в мъж. Става дума за жена. Певица. Вече 50 години изпълнява създадени от самата нея песни, станали легенди с времето. Тя бе муза на хипи-движението, на фолк-рока (американския, а и на световния). Необикновеният неин поетично-музикален свят е изтъкан от неусетно преливащи се рок, фолк, блус, джаз мотиви и още нещо, което прави изкуството на Джони необяснимо – подобно на това на Хенкок. Не случайно пътищата им се пресичат – още през 1979 г., за албума на Джони Мичъл Mingus. По-късно тя участва в създаването на изящната продукция на Хърби Хенкок „Светът на Гершуин” (The Gershwin’s World) и разбира се, в споменатия диск River: The Joni Letters, който съдържа предимно авторски песни на очарователната Джони Мичъл, преобразени от майстора Хенкок.

…На младини, Хърби Хенкок е имал силното желание да направи „голям американски шедьовър”. По-късно е разбрал, че няма как да го създаде. Дали днес обаче знае, че всичко, което е направил представлява голям световен шедьовър…

четвъртък, 21 октомври, 23.00 часа

По публикацията работи: Кристиян Бояджиев