Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Аларма Пънк Джаз” става на 2 години! Bernays Propaganda ще свирят и в БНР на 5 ноември от 21.00 часа

Кристина Горовска & Джано Куч (вляво) и Васко Атанасоски, Bernays Propaganda, EXIT, Нови Сад, юли 2010 г.
Снимка: Цветан Цветанов
Най-успешната балканска рокендрол банда за последната петилетка – Bernays Propaganda от Скопие – отново щурмува София. След серия от участия на „Аларма Пънк Джаз”, Spirit Of Burgas и в пловдивския клуб „Лебовски” през лятото на 2009 г. Bernays Propaganda дойдоха и за втория рожден ден на ъндърграунд асоциацията Indioteque.

Това беше вчера, а днес Bernays Propaganda ще свирят и в Първо студио на БНР, респективно с лайв стрийминг по програма „Христо Ботев”. Bernays Propaganda, както знаете, са свирили на главната сцена на фестивали от порядъка на новосадския EXIT, имат много здрав саунд, който може да пълни и стадиони… но те самите не са такава група, която препочита ъндърграунд хепънингите. Предпочитат малките полуофициални места, където между тях и публиката няма огради, двайсе метра разстояние, дебели момчета с тениски с надпис „Секуритате” на гърба и цвърчащи скари с кебапчета и щандове с отровнозелена бира. Ако трябва да си го кажем още по-направо – Bernays Propaganda не са нито „балканска”, нито „рокедрол” банда – защото още с първия си албум Happiness Machines (2008 г.) те излязоха от Балканите с няколко турнета от по 40 концерта, включващи доста далечни дестинации като Финландия, Естония, Дания, Швеция, Испания и прочее, а като послания музиката им – макар и мелодична – е доста по-близо до хардкор-сцената. За това, че са „най-успешната балканска банда” мейнстрийм медиите говорят непрекъснато, но самите членове на групата избягват да контактуват с представители на „Макдоналдс”-журналистиката. За последните три години Bernays Propaganda нагледно доказаха, че за да станеш голям ти трябват няколко съвсем основни неща – талант, хъс, искреност и някой тук горе (в главата), а не PR-агенции, имидж-мейкъри, спонсори, медиен блясък и пожизнени рокендрол-пенсии, отпуснати от държавата.

Bernays Propaganda, които са делили една сцена с музиканти от ранга на Gang Of Four, Faith No More и Disciplin A Kitschme по клубове и фестивали, са Кристина Горовска (вокал и текстове), Васко Атанасоски (китара, бекинг вокали), Джано Куч (барабани) и Ненад Трифуновски-Трипе (бас). Тина, която е дипломиран философ, е между другото и племенница на един от основателите на знаковата за унгарския арт-рок формация A. E. Bizottság (А.Е. идва от Алберт Айнщайн, както Bernays Propaganda идва от Едуард Бернайс, таткото на съвременния PR). Васко Атанасоски, заедно с Трипе и Джано, са сред пионерите на балканската хардкор do it yourself сцена – старата им банда FxPxOx е полулярна дори отвъд океана, където имат издания, но не и турнета (поради стандартните визови причини), а в някои европейски градове като Лайпциг, където левичарската рокендрол вълна е изключително силна, са направо легенда (питайте Monozid, които участваха на Impossible Fest в София миналия месец).

С текстовете на песните си Bernays Propaganda се занимават главно с нелицеприятната страна на нашата Макдоналдс-Джънк-Кола-Действителност – и то не само изследователски, но и революционерски – с ритник. Такава е песента VIP In Paradise в новия им албум My Personal Holiday (2010), която взима на прицел онези свещеници, които се возят във „Ферари”. Такава е и „Булдозер”, посветена на „Скопие 2014” – антиутопичен градоустройствен план, с който не могат да се мерят нито „Лондон 1984”, нито „Москва 2042”… и който, за съжаление, вече е наполовина изпълнен, унищожавайки облика на Скопие така, както нито едно земетресение не би могло. Такава е „Убий ме”, песен, говореща с прости думички за ежедневния битов расизъм, с който сме свикнали дотолкова, че чак не го забелязваме. Когато преди малко казахме, че Bernays Propaganda не са „балканска банда” имахме предвид, че са на световно ниво и че посланията на песните им са по-глобални, но от друга страна – важен е фактът, че са именно от Балканите, защото тук при нас сякаш всичко, което се случва в Европа и по света (като политическа корупция, незачитане на елементарни човешки права, медийно проституиране и пр.), е десетократно засилено и придобива мащабите на зловеща гигантска карикатура, срещу която е необходимо да има културен отпор. А за имиджа и съвременния рокендрол и хардкора (не само на Балканите), нека дадем думата на Васко Атанасоски – като за финал на този текст:
„Имиджът никога не е имал връзка с това, което го носиш у себе си. И ние, дори да изглеждаме като рокендрол банда, сме далеч от идеята, че „сме продали или предали хардкор сцената”. Членовете на Bernays Propaganda са в основата на 90% от организацията на хардкор-пънк концертите, които се правят в Скопие. Били сме и сме част от много организации, дружества, самиздат-списания (fanzine), музикални лейбъли и др., които директно поддържат do it yourself-принципа на работа и анархизма. И Bernays Propaganda e единствената македонска група, чиито албуми на се продават в „Макдоналдс”.

(по материали от „Аларма” и „Паралели”)

Входът на Първо студио е свободен, но нека това ви предразполага към щедрост, а не към скръндзавост. Една от най-яките банди на Балканите (+ още една – „ХаХаХа”, страничният проект на Васко, Джано и Трипе) ви идва на крака – на входа на студиото имаме ПЪНК-КАСА, в която можете да засвидетелствате уважението си към тях!
По публикацията работи: Цветан Цветанов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Зорница Христова, Лора Ненковска, Ива Колева, Силвия Чолева

Денят на буквите и хората, които всеки ден работят с тях

Как празнуват и какво значи 24-ти май за хората, за които всеки ден е "ден на буквите". Анкета с редактори, коректори и преводачи за интимното преживяване на четенето и колективното честване на писмеността и културата. Зорница Христова е българска преводачка от английски език, журналистка и авторка на детски книги. През 2010 година създава собствено..

обновено на 24.05.25 в 17:57

Мислим ли какво мислим?

"За какво мислиш?" ни пита книгата на Лоран Моро, която е неин автор и художник. Героите? Четем им мислите, виждаме ги нарисувани, можем да повдигнем капачетата и да видим дали и другите не мислят като нас: "Анелия има сладки желания", "Гийом кипи от гняв", "Антоан не си намира думите", "Лоран няма търпение отново да е лято", "Розали е започнала да..

публикувано на 24.05.25 в 13:05

Честит 24 май!

Празничното издание на предаването "Семейно радио" е посветено на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, с директни включвания и репортажи от:  Голямото семейство на Българското национално радио поздрави своите слушатели с директни включвания и репортажи на: Радио София..

публикувано на 24.05.25 в 11:38

Стефан Чурчулиев – носител на националната награда за рисунка на СБХ

Съюзът на българските художници възобнови след близо десетгодишно отсъствие Националната изложба "Рисунка и малка пластика". Традиционната експозиция представя търсенията на съвременните художници от различни поколения в областта на рисунката и малката пластика. Мащабният преглед успя и тази година да предизвика интереса на зрителите към тези по-интимни..

публикувано на 24.05.25 в 09:35
Сергей Трайков

В училищата място има само за религията на разума

В епизод 592 "Трамвай по желание" представя за своята публика театралния роман на Сергей Трайков "Уилям Шекспир не е девствена". "Мъж заварва жена си да прави групов секс и побеснял изважда пистолет; Шекспир се е родил едновременно на три различни дати; режисьор филмира Шекспирови пиеси с осъвременени имена като "Секс в лятна нощ" и "Двамата..

публикувано на 23.05.25 в 16:50