Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Хлябът - символика и култура”

Откъде тръгва хлябът на Европа

Каменна мелница за зърно (хромел), халколит, V хил. пр. Хр, Старозагорско (възстановка в музейна среда с оригинални находки).
Снимка: Крум Бъчваров
Различен от днешния хляб ли са хапвали древните ни предци? По колко е била тяхната дневна дажба? Не знаем на какъв език са говорили, нито как са наричали земята, която днес е наша обща прародина. Благодарение на съвременните археологически разкопки обаче, в световната наука настъпва обрат. Най-новите данни сочат категорично: началото на европейската цивилизация тръгва от нашите земи. Как е изглеждало Софийското поле преди 8000 години, когато на мястото на високите сгради е имало къщи на хора, снизходително определяни доскоро като „първични и първобитни”?! Находките от столичния квартал „Слатина”, както и резултатите от проучванията на най-старите запазени неолитни жилища в Европа край днешната Стара Загора, разкриват изключително развита култура. Древните домове са изграждани екологично: винаги с отвор на юг, за да е топло на семейството. Пещите са използвани не само за изпичане, но и за изсушаване на зърното, за да е годно за посев. В далечното минало хората имали отлични познания за фазите при отглеждане на реколтата и начините за нейното съхранение.
Хлябът насъщен! – Археолозите са изумени от сложната символика, чрез която древните хора съизмерват своето време с времето за цялостен аграрен цикъл: зърното преседява в земята девет месеца, преди да израсте и се превърне в хляб. Девет месеца са необходими и за раждането на нов човешки живот.
Житна майка – изразът се среща във вярванията на представители на различни раси, страни и култури. Разликата е само в географския нюанс: съобразно климатичните условия, хората по места приготвят хляб с това, което им дава природата: ръж, пшеница, овес, ориз, камут, киноа, динкел, лимец, таф, амарант, царевица. Но винаги хляб, без който не могат. Вярват, че носят от неговата душа и така в тях е навлязла божията сила: чрез хляба, който слиза от небето.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54