Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Майчин език, отечество” доведе Николай Волев и куп актьори във Второ студио на БНР

Ани Пападополу и Николай Волев пред Второ студио на БНР.
Снимка: Даниела Манолова
Съвместният документален радиопроект „Аз живея на Балканите” с участието на 11 творчески екипа от 11 балкански радиостанции доведе Николай Волев за първи път във Второ студио на БНР. Тук той направи постпродукцията на фичъра си „Ветрогонци” заедно със звукорежисьора Живко Марев. Полската радиопиеса „111” на Томаш Ман беше неговата първа игрална радиопродукция и следващ повод за триседмично пребиваване сред микрофоните, столчетата, траковете на Nuendo, празните пластмасови чаши и никога нестигащия приток на въздух в Драматичното студио на БНР.
Зад „Майчин език, отечество” изненадващо стои немска авторка - Уте Кристине Круп и история, която прескача свободно между Берлин и София, между студентски общежития, университети, летища и молове.
Зад „Майчин език, отечество” стои и куп интересни актьорски имена. Това е радиодебют и една от изпълнилите се мечти на Ани Пападополу да участва в запис на радиопиеса. Йоана Буковска присъства сериозно и вълнуващо вече в редица радио предизвикателства, първото от които е „Епизод, заснет в Хирошима”, радиопиеса от Майкъл Уол, осъществена с подкрепата на Британския съвет в София.
Юлиана Сайска, Велислав Павлов и Тома Бранкованов във Второ студио по време на записа.
Велислав Павлов разчете и чете „Житие и страдание” на Софроний в радиоколекцията „Софроний по радиото в 7 минути”, а заедно с Юлиана Сайска играха в „Лични разговори” на Ингмар Бергман под режисурата на Григор Антонов. Тома Бранкованов е още едно ново име за Радиотеатъра.
Появата на „Майчин език, отечество” засега в сградата на Радиото, а през март и в ефир, е възможна благодарение на съдействието на Гьоте Институт София.
По публикацията работи: Даниела Манолова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О'Нийл в четири части по програма "Христо Ботев"

Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...

публикувано на 31.01.25 в 08:00

In Memoriam: Валя Бояджиева

Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..

публикувано на 28.01.25 в 15:48
Колаж: Теодор Иванов

За да се роди, поетът трябва няколко пъти да умре – Жан Кокто

Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..

публикувано на 24.01.25 в 08:00

Премиера на "Монетата" в Радиотеатър

Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..

публикувано на 15.01.25 в 16:35

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15